Емоционално недостъпните мъже имат едно общо качество – те са

Емоционално недостъпните мъже имат едно общо качество – те са неустоимо привлекателни за множеството от нас. Загадъчността и неразказаните истории, които крият и които са ги довели до тази самодостатъчност, ни провокират незабавно – " той ще се разкрие на мен ", " единствено на мен ще каже, ще го накарам ". Скоро обаче се оказва, че сме потънали до ушите в предизвикателство, което вместо задоволство, ни носи празнина.

Как да познаем прочувствено непристъпния мъж

Той очевидно не е притеглен от никоя жена, не флиртува намерено – само че и няма срещу дамите да вършат първите крачки. А те нормално не пристъпваt, ами напряко скачат. Този горделив и затворен вид няма потребност да търси женското внимание – то му се подсигурява поради загадъчността и неналичието на интерес от негова страна.

Или флиртува, само че слага бариери. Има и различен вид недостъпни мъже – те са склонни да канят дамите на среща, да флиртуват и да стартират връзка, само че до избрана дълбочина. По-навътре те не се откриват пред никого. За страдание, до момента в който разберем това – към този момент е прекомерно късно и сме хлътнали безнадеждно.

Емоционално непристъпният мъж в никакъв случай не се открива изцяло. Когато сме при започване на връзка с подобен мъж, те не обичат да описват за детството си, за учебно заведение или остарели случки, за други дами и в никой случай – по какъв начин са се чувствали или какво са мислели. Те остават затворена книга.

Този вид мъже се отдръпва във вътрешността при всеки опит да разберем нещо за него, да сложим общуването си на по-дълбоко, по-лично равнище. Забравете за диалози за " Живота, Вселената и Всичко останало ". Темите ще се изчерпват до злободневното и съответното.

Това не го прави безусловно безсърдечен или лекомислен. Просто не желае някой да се рови в душата му. А тези дами, които са привлечени от него, целят тъкмо това – да го разкрият изцяло. Нерядко зад тази непристъпност се крие прочувствена контузия и да е невероятно и за самия мъж да я преодолее.



Можем ли да „ превземем ” непристъпната цитадела

Много забавно е мотивацията ни в този случай: в действителност ли сме привлечени или го вършим да зарадваме егото си, че сме съумели да превземем задачата. В първия случай ще сме в положение да видим самия човек до нас, до момента в който във втория - егото ни ще ни заслепява и залъгва, а в тази игра няма спечелили, има единствено жертви. Ако в действителност харесваме прочувствено непристъпния мъж и усещаме, че има късмет за една такава връзка, то наложително би трябвало да опитаме дружно да той да се разкрие пред нас.

Като сами дадем образец, без натрапчивост, какъв брой пълноценна може да е една връзка. Като се забавляваме намерено на присъсвието си, на срещите и дребните мигове.

Като не подхождаме с упованията, че щом ние показваме любовта си по избран метод, индивидът насреща ще го прави по-същия метод. Понякога тъкмо това ни пречи и освен във връзките, а и в другарствата, фамилните връзки - ние сме разнообразни и показваме страстите си по друг метод. Тази приемливост икономисва доста разочарования.

Като не стопираме да се оглеждаме за неговите способи да се разкрива пред нас. Може да е роман за домакински любим или за остаряло занимание – даже и дребното споделено от персоналния свят е победа. С времето кодовете, които разпознаваме, ще са повече, сигналите ще са по-ясни и път ще се открие.

Като не пристъпваме с експанзия и напън, досадни въпроси и детайлности. Като не го притискаме да се среща с приятелите и родителите ни и не го дърпаме прекомерно мощно в личния си свят. Давайки глътка възраст, опция за крачка настрана, в действителност го караме да подвига лека-полека бариерата си.

Като му даваме опцията да си тръгне когато желае и дадем ясно да се разбере, че всеки е свободен да направи избор, дали да бъде с някой или не, дали да споделя или не. Никой не е вързан вечно с различен, в случай че самичък не го пожелае.

Да не прекаляваме с думи за себе си, нашите усеща, нашето оскърбление, отчаяние – цялото това мрънкане „ ти не споделяш с мен... ”, „ Какво си мислиш в този момент...’, го отблъсква по-силно от всичко.

Кога да се откажем?

Понякога една цитадела е непревземаема, тъй като в действителност никой не може да я превземе. А обсадата е уморително и изтощително занятие. И всичко, което намираме вътре, може пък въобще да не коства напъните. Затова е доста значимо да спрем в точния момент.

Когато в действителност доста се уморим да демонстрираме качества, които не са ни присъщи – самообладание, внимание, ненатрапчивост и така нататък

Когато забележите, че няма никакъв напредък от негова страна и с месеци наред вие продължавате въобще да не сте наясно с възприятията му.

Когато той не демонстрира никакви признаци на обвързаност пред другите хора, т.е. вие продължавате да сте една от многото и в действителност никоя за него.

Откажете се, когато е рано, тъй като нямаме време да се занимаваме с човек, който не го е грижа, вместо да се намерим с човек, който ще ни цени и харесва и ще демонстрира на света щастието, че е с вас.