Според Юрий Игнат едно от най-големите провокации при прехващането на балистични ракети от вида „ Искандер-М “ е траекторията им на полет, проблем е и непрекъснатата смяна в тактиката на врага
Наземните системи „ Искандер “ са едно от най-коварните средства за поразяване на Руската федерация, защото основават сериозно къс прозорец за отбрана и леговище на цивилни. Това описа пред РБК-Украйна полковник Юрий Игнат, шеф на отдел „ Комуникации “ на Командването на Военновъздушни сили на Въоръжените сили на Украйна.
Според него едно от най-големите провокации при прехващането на балистични ракети от вида „ Искандер-М “ е траекторията им на полет. Такива ракети се доближават до задачата съвсем отвесно, с извънредно висока скорост и едновременни маневри, което затруднява изчисляването на точката на прехващане. Системата „ Пейтриът “ работи в автоматизиран режим, само че има доста лимитирано време – единствено няколко секунди, до момента в който ракетата е в зоната на удара, която за балистика е към 25 километра, за крилати ракети или самолети – до 150, в случай че има радарна видимост.
„ Така че, за балистика одобряваме 25 километра. И в тези къси секунди, когато ракетата навлезе в зоната на попадение на комплекса „ Пейтриът “, е належащо да се открие задачата и да се пресметна точката на доближаване на зенитната ракета „ Пейтриът “ с вражеската ракета. Но когато „ Искандер-М “ прави по този начин наречените вибрации, маневри, придвижвания, това води до обстоятелството, че за системата е мъчно да дефинира тази точка на доближаване. И тук може да има някои проблеми “, сподели Игнат.
Той означи, че украинската страна е уведомила сътрудниците си за този проблем преди повече от година, с цел да се усъвършенства в допълнение системата за противовъздушна защита, защото Русия непрекъснато трансформира тактиката.
Същевременно той акцентира, че украинската противовъздушна защита продължава да показва високи резултати. Освен „ Искандери “, Военновъздушни сили смъква и ракети С-300 и С-400, които Русия употребява като ударни ракети, пробвайки се да спести по-скъпи муниции. Регистрирано е и потребление на ракети Х-22 и Х-32, които летят по балистична траектория. Преди това окупаторите са ги употребявали най-вече в южните региони, по-специално по обекти в Черно море, по-специално на остров Змийний, и пристанища. Представителят на Военновъздушни сили на Въоръжените сили на Украйна означи:
„ Наскоро по Киев бяха изстреляни цели 12 такива ракети. Бойната глава на всяка от тях е към звук. Девет бяха свалени. Това е невиждан случай, който в действителност заслужава внимание и признателност към нашите бойци, които прехванаха тези ракети. И, апропо, преди този момент от над 400 такива ракети, изстреляни през целия интервал преди този случай, бяха прехванати единствено три. “
Характеристики на съветските офанзиви
Говорейки за изменящата се конструкция на съветските офанзиви, Игнат означи, че съотношението на крилатите и балистичните ракети се е трансформирало видимо. Въпреки че Руската федерация към момента употребява повече крилати ракети, броят на балистичните ракети се е нараснал доста спрямо 2023 година Една от аргументите, съгласно него, е дефицитът на системи „ Пейтриът “ и ракети за тях, тъй като точно те са способни дейно да смъкват балистични цели.
Той съобщи още, че през януари са открити фрагменти от крилати ракети, създадени още през 2026 година, което може да демонстрира проблеми на Русия с индустриалните темпове. Игнат изрази вяра, че интернационалните наказания последователно лимитират достъпа на Русия до сериозни съставни елементи за производството на ракети, дронове и авиационна техника.
Отделно Игнат разяснява по-активното потребление от Русия на крилати ракети „ Искандер-К “. Според неговото пояснение тези ракети, сходно на балистичните ракети „ Искандер-М “, са рискови най-вече заради фактора на изненада. Пусковите установки могат да бъдат в засада в продължение на няколко дни или бързо да напредват през нощта към избрана линия.
„ След изстрелването си, тази ракета пресича границата и навлиза в украинското въздушно пространство в границите на 30 секунди. Докато ние знаем авансово за излитанията на Ту-160, Ту-95 или за влизането на кораби в Черно море от нашите сътрудници “, сподели Игнат.
Ето за какво Игнат назова наземните системи „ Искандер “ едно от най-коварните средства за заличаване, тъй като те основават сериозно къс прозорец за отбрана и леговище на цивилното население. Той акцентира:
„ В случай на потребление на „ Искандер-К “, даже при дозвукова скорост (600-900 км/ч), ракетата доближава Киевска област или Суми, или друго обитаемо място за доста, доста малко време. Това важи както за крилатите, по този начин и за балистичните „ Искандери “. В това се крие коварността на тези наземни комплекси – има доста малко време както за популацията, по този начин и за нашите отбранителни сили да реагират. “
Превод: Faktor.bg
Наземните системи „ Искандер “ са едно от най-коварните средства за поразяване на Руската федерация, защото основават сериозно къс прозорец за отбрана и леговище на цивилни. Това описа пред РБК-Украйна полковник Юрий Игнат, шеф на отдел „ Комуникации “ на Командването на Военновъздушни сили на Въоръжените сили на Украйна.
Според него едно от най-големите провокации при прехващането на балистични ракети от вида „ Искандер-М “ е траекторията им на полет. Такива ракети се доближават до задачата съвсем отвесно, с извънредно висока скорост и едновременни маневри, което затруднява изчисляването на точката на прехващане. Системата „ Пейтриът “ работи в автоматизиран режим, само че има доста лимитирано време – единствено няколко секунди, до момента в който ракетата е в зоната на удара, която за балистика е към 25 километра, за крилати ракети или самолети – до 150, в случай че има радарна видимост.
„ Така че, за балистика одобряваме 25 километра. И в тези къси секунди, когато ракетата навлезе в зоната на попадение на комплекса „ Пейтриът “, е належащо да се открие задачата и да се пресметна точката на доближаване на зенитната ракета „ Пейтриът “ с вражеската ракета. Но когато „ Искандер-М “ прави по този начин наречените вибрации, маневри, придвижвания, това води до обстоятелството, че за системата е мъчно да дефинира тази точка на доближаване. И тук може да има някои проблеми “, сподели Игнат.
Той означи, че украинската страна е уведомила сътрудниците си за този проблем преди повече от година, с цел да се усъвършенства в допълнение системата за противовъздушна защита, защото Русия непрекъснато трансформира тактиката.
Същевременно той акцентира, че украинската противовъздушна защита продължава да показва високи резултати. Освен „ Искандери “, Военновъздушни сили смъква и ракети С-300 и С-400, които Русия употребява като ударни ракети, пробвайки се да спести по-скъпи муниции. Регистрирано е и потребление на ракети Х-22 и Х-32, които летят по балистична траектория. Преди това окупаторите са ги употребявали най-вече в южните региони, по-специално по обекти в Черно море, по-специално на остров Змийний, и пристанища. Представителят на Военновъздушни сили на Въоръжените сили на Украйна означи:
„ Наскоро по Киев бяха изстреляни цели 12 такива ракети. Бойната глава на всяка от тях е към звук. Девет бяха свалени. Това е невиждан случай, който в действителност заслужава внимание и признателност към нашите бойци, които прехванаха тези ракети. И, апропо, преди този момент от над 400 такива ракети, изстреляни през целия интервал преди този случай, бяха прехванати единствено три. “
Характеристики на съветските офанзиви
Говорейки за изменящата се конструкция на съветските офанзиви, Игнат означи, че съотношението на крилатите и балистичните ракети се е трансформирало видимо. Въпреки че Руската федерация към момента употребява повече крилати ракети, броят на балистичните ракети се е нараснал доста спрямо 2023 година Една от аргументите, съгласно него, е дефицитът на системи „ Пейтриът “ и ракети за тях, тъй като точно те са способни дейно да смъкват балистични цели.
Той съобщи още, че през януари са открити фрагменти от крилати ракети, създадени още през 2026 година, което може да демонстрира проблеми на Русия с индустриалните темпове. Игнат изрази вяра, че интернационалните наказания последователно лимитират достъпа на Русия до сериозни съставни елементи за производството на ракети, дронове и авиационна техника.
Отделно Игнат разяснява по-активното потребление от Русия на крилати ракети „ Искандер-К “. Според неговото пояснение тези ракети, сходно на балистичните ракети „ Искандер-М “, са рискови най-вече заради фактора на изненада. Пусковите установки могат да бъдат в засада в продължение на няколко дни или бързо да напредват през нощта към избрана линия.
„ След изстрелването си, тази ракета пресича границата и навлиза в украинското въздушно пространство в границите на 30 секунди. Докато ние знаем авансово за излитанията на Ту-160, Ту-95 или за влизането на кораби в Черно море от нашите сътрудници “, сподели Игнат.
Ето за какво Игнат назова наземните системи „ Искандер “ едно от най-коварните средства за заличаване, тъй като те основават сериозно къс прозорец за отбрана и леговище на цивилното население. Той акцентира:
„ В случай на потребление на „ Искандер-К “, даже при дозвукова скорост (600-900 км/ч), ракетата доближава Киевска област или Суми, или друго обитаемо място за доста, доста малко време. Това важи както за крилатите, по този начин и за балистичните „ Искандери “. В това се крие коварността на тези наземни комплекси – има доста малко време както за популацията, по този начин и за нашите отбранителни сили да реагират. “
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ