Емоциите са в основата на нашата мотивация: те са нашите

Емоциите са в основата на нашата мотивация: те са нашите вдъхновения и поради тях ние продължаваме да живеем даже след огромни разочарования и душевни разтърсвания.

Мнението на психотерапевтите е, че страстите са нещо положително, изключително когато с годините се научим да ги одобряваме, да им се любуваме, да ги разбираме и да им се доверяваме.

Проблемите настъпват, когато попаднем в плен на мъчителни страсти, които не ни разрешават да продължим напред.

В сходни рецесии обаче това, което ще ни разреши да се надигнем още веднъж на крайници, е припомнянето, че те може да не ни споделят истината.

Понякога се оставяме да бъдем смачкани от възприятие, което не е действително, само че нищо не може да ни убеди в противното. Всъщност доста постоянно се оказва, че се ръководим от усеща, които нямат нищо общо с истината, разбираме го прекомерно късно – когато към този момент сме реагирали прочувствено и сме сбъркали.

Ето по тази причина е добре да помним, че страстите – колкото и мощни да са, не са обстоятелства.

Много неща могат да провокират нашия прочувствен отговор – събития в сегашното, случки от предишното, паники за несигурното бъдеще. Към всичко това прибавяме и своите мечти, илюзии, показа, които имаме за себе си, другите и живота, които ни вършат излишно нещастни.

А най-после прибавяме и страстите, които са вследствие на недоразумения, от време на време извънредно глупави, само че съсипващи ни дни наред – да вземем за пример: „ Той ме погледна неприятно, най-вероятно към този момент не ме обича ”, с което се стартира безпределно терзаене, продължаващо досега, в който още веднъж се забележим с обичания и разберем, че той към момента ни обича, а неприятното му въодушевление отпреди не е било поради нас, а поради напрежение в работата му.

Емоциите – както позитивните, по този начин и негативните, в никакъв случай няма да престанат да минават през нас, да ни извисяват, приземяват и сгромолясват – за положително или зло, трикът е да се научим да разграничаваме тези, които са плод на нашето въображение, и тези, които са същински и подлежащи на инспекция.

Само тъй като шефът или сътрудникът ви огледа по противен метод или ви приказва с изострен звук, не значи, че той или тя ви е ядосан. Понякога хората просто изживяват някакъв собствен миг, своя лична действителна или лъжлива страст и държанието им няма нищо общо с нас, а въпреки това е допустимо ние самите да възприемаме посланията неправилно.

За страдание, всичко това може да ни изиграе неприятна смешка и да реагираме незаслужено, или дни наред да се лутаме, изцяло уверени, че животът ни се е провалил, а най-после да разберем, че това въобще не е по този начин.

Най-доброто нещо, което можете и би трябвало да извършите, е да проверявате страстите си – не да ги пренебрегвате, нито да ги потискате, тъй като по този начин те няма да ви сътрудничат.

Убедете се, че имате същинско съображение да ги изпитвате, като разговаряте (не разпитвате) хората, с които са свързани възприятията ви. Можете да си помогнете и като потърсите второ мнение на човек, на който можете да се доверите.

Да се научим да одобряваме, да се любуваме, да разбираме, да се доверяваме и да ревизираме своите страсти не е елементарно, само че си заслужава да създадем изпитание, тъй като това ще ни защищити от мъчителни терзания, постоянно продължаващи по-дълго, в сравнение с можем да понесем.

Инфо: psychology.framar.bg

Редактор: Ина Фенерова