Еми Халаджова - запознайте се с млад учен от БАН
Еми Халаджова е млад български академик. Работи в Института по полимери към Българска академия на науките. Вече е награждавана. Първият й приз е за изявен млад академик в региона на полимерите на името на професор Иван Шопов. През 2013 година получава стипендия " За дамите в науката " от " L’Oreal " и ЮНЕСКО. През ноември 2017 година тя получи премията " професор Марин Дринов " в направление " Нанонауки, нови материали и технологии " на Българска академия на науките.
С Еми се срещамe на работното ѝ място в понеделник заран. Институтът по полимери е надалеч от клишето за " феодалните старчета, които господстват на всички места ". Еми споделя, че в случай че се разноски човек тук няма да срещне доста хора над междинна възраст. А през последните месеци има нови млади попълнения, студенти сполучливо, минали програмата " Студентски практики ", която се финансира по стратегия на Европейския съюз.
Какво изследва
Нанотехнологиите преглеждат обекти, които са с наноразмери и намират приложение в най-различни сфери: в медицината, във фармацията, в осведомителните технологии и така нататък Това са напълно, напълно дребни частици, които обаче се употребяват в разнообразни сфери на промишлеността, изяснява Еми Халаджова.
Полимерите са на всички места - в пластмасата на мобилните ни телефони, в лака на бюрото в офиса ни. Полимерните наночастици пък да вземем за пример са доста подобаващи носители на лекарствени субстанции, гени, диагностични и лечебни сътрудници. В своята лаборатория Еми се занимава с наночастици, които са с приложение в медицината и фармацията.
Полимерите се употребяват във фармацията от най-малко 20 години. Работата на Еми е да откри подобаващи наноносители, тъй че да могат лечебните молекули да се освободят на подобаващото място и в подобаващия миг в организма.
Еми Халаджова работи върху полимерни системи за доставка на биологични молекули, каквито са ДНК молекулите. " Генната терапия се състои във въвеждане на лечебни гени в ядрата на патологично изменени кафези. И по този метод болестта може да бъде преодоляно ", изяснява Халаджова.
" Ние синтезираме и изследваме разнообразни полимерни носители, тъй че да имат разнообразни свойства, да бъдат ефикасни в преноса на ДНК и в същото време безвредни за човешкия организъм ", разяснява тя.
© Теодор Спасов
" Харесва ми да опитвам и проучвам "
" Науката не е специалност, от която да очакваш пари и популярност. Трябва да имаш вътрешна нужда. Аз персонално се възпламених след специализация във Франция. Просто ми хареса това да изследваш, да експериментираш, да анализираш, да правиш нещо ново и да очакваш да видиш резултата най-после. Това ме заплени ", споделя Еми.
" Нашите открития се разгласяват най-вече в научни списания. От там всеки заинтригуван към даден проблем, черпи знание ", продължава тя. Допълва още: " Хората като че ли имат неправилна визия за науката, като си мислят, че ние тук вършим нещо, което след няколко месеца би трябвало да бъде на пазара. Науката е стремежът на хората към познанието. А то се реализира посредством доста разбори и опити. И точно полученото познание е в интерес на обществото и то под най-разнообразни форми. За да доближи една система до потребителите са нужни доста време и работа. Истината е, че всичко, което ние вършим, се надгражда от други хора и надлежно ние надграждаме техния труд, до момента в който системата одобри тип за комерсиално приложение ".
Отбелязва, че бизнесът не отделя пари за просвета. Разчита се основно на страната, освен това за непретенциозно финансиране. Учените в чужбина сътрудничат с компании, които постоянно спонсорират проучванията. Но в България нещата са други.
Еми постоянно работи с сътрудници от Гърция, Белгия, Русия, Словакия, Полша... от съвсем цяла Европа. Твърди, че не е забелязала разлика в връзките сред учените в България и в чужбина. Решила е да работи в България, колкото и да е мъчно. Не крие, че в някои моменти има много премеждия, които би трябвало да прескача, само че твърдо желае да живее тук. Тя има и дете, което също би желала да живее в България.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Наука (1158)
С Еми се срещамe на работното ѝ място в понеделник заран. Институтът по полимери е надалеч от клишето за " феодалните старчета, които господстват на всички места ". Еми споделя, че в случай че се разноски човек тук няма да срещне доста хора над междинна възраст. А през последните месеци има нови млади попълнения, студенти сполучливо, минали програмата " Студентски практики ", която се финансира по стратегия на Европейския съюз.
Какво изследва
Нанотехнологиите преглеждат обекти, които са с наноразмери и намират приложение в най-различни сфери: в медицината, във фармацията, в осведомителните технологии и така нататък Това са напълно, напълно дребни частици, които обаче се употребяват в разнообразни сфери на промишлеността, изяснява Еми Халаджова.
Полимерите са на всички места - в пластмасата на мобилните ни телефони, в лака на бюрото в офиса ни. Полимерните наночастици пък да вземем за пример са доста подобаващи носители на лекарствени субстанции, гени, диагностични и лечебни сътрудници. В своята лаборатория Еми се занимава с наночастици, които са с приложение в медицината и фармацията.
Полимерите се употребяват във фармацията от най-малко 20 години. Работата на Еми е да откри подобаващи наноносители, тъй че да могат лечебните молекули да се освободят на подобаващото място и в подобаващия миг в организма.
Еми Халаджова работи върху полимерни системи за доставка на биологични молекули, каквито са ДНК молекулите. " Генната терапия се състои във въвеждане на лечебни гени в ядрата на патологично изменени кафези. И по този метод болестта може да бъде преодоляно ", изяснява Халаджова.
" Ние синтезираме и изследваме разнообразни полимерни носители, тъй че да имат разнообразни свойства, да бъдат ефикасни в преноса на ДНК и в същото време безвредни за човешкия организъм ", разяснява тя.
© Теодор Спасов
" Харесва ми да опитвам и проучвам "
" Науката не е специалност, от която да очакваш пари и популярност. Трябва да имаш вътрешна нужда. Аз персонално се възпламених след специализация във Франция. Просто ми хареса това да изследваш, да експериментираш, да анализираш, да правиш нещо ново и да очакваш да видиш резултата най-после. Това ме заплени ", споделя Еми.
" Нашите открития се разгласяват най-вече в научни списания. От там всеки заинтригуван към даден проблем, черпи знание ", продължава тя. Допълва още: " Хората като че ли имат неправилна визия за науката, като си мислят, че ние тук вършим нещо, което след няколко месеца би трябвало да бъде на пазара. Науката е стремежът на хората към познанието. А то се реализира посредством доста разбори и опити. И точно полученото познание е в интерес на обществото и то под най-разнообразни форми. За да доближи една система до потребителите са нужни доста време и работа. Истината е, че всичко, което ние вършим, се надгражда от други хора и надлежно ние надграждаме техния труд, до момента в който системата одобри тип за комерсиално приложение ".
Отбелязва, че бизнесът не отделя пари за просвета. Разчита се основно на страната, освен това за непретенциозно финансиране. Учените в чужбина сътрудничат с компании, които постоянно спонсорират проучванията. Но в България нещата са други.
Еми постоянно работи с сътрудници от Гърция, Белгия, Русия, Словакия, Полша... от съвсем цяла Европа. Твърди, че не е забелязала разлика в връзките сред учените в България и в чужбина. Решила е да работи в България, колкото и да е мъчно. Не крие, че в някои моменти има много премеждия, които би трябвало да прескача, само че твърдо желае да живее тук. Тя има и дете, което също би желала да живее в България.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Наука (1158)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ