Еманюел Макрон - първите 1000 дни в президенството
Еманюел Макрон отбелязва своите първи 1000 дни като президент на Франция, съобщи " Спутник ".
Еманюел Макрон стана най-младият президент в историята на Франция на 7 май 2017 година Аспективен модернизатор, той беше определен с обръщение за оптимизъм - само че съвсем три години по-късно французите не наподобяват толкоз оптимистични към него, колкото преди.
През 2017 година той победи евроскептиците Марин Льо Пен отдясно и Жан-Люк Меленшон отляво, с платформа за по-силна еврозона, нарастване на обществените вложения, промени на труда, глобализацията, свободната търговия и битка против безработицата.
Въпреки първичния необятно публикуван оптимизъм по отношение на неговото председателство, рейтингите на Макрон не престават да потъват, оставяйки реален късмет той да влезе в историята като еднократен президент, в случай че не се стигне до радикални промени преди изборите през 2022 година.
Като някогашен капиталов банкер на Ротшилд и министър на стопанската система на Франция, стопанската система се смяташе за най-силната точка на Макрон сега на изборите.
Макрон започва капиталов проект на стойност 57 милиарда евро за модернизиране на стопанската система и понижи налозите за богатите на всичко, с изключение на на недвижимите парцели. Една от основните ограничения беше плоския налог от 30% върху облагата от капитал (преди това зависеше от персоналния доход).
Въпреки че данъчните облекчения са в интерес на стопанската система като цяло, първите 5% бяха най-печеливши, до момента в който покупателната дарба падна за най-долните 5%, което значи, че разликата сред най-богатите и най-бедните е повишено. Икономическата политика на Макрон кара някои анализатори и медии да го назовават " президент на богатите ".
Като част от напъните за битка с безработицата той затруднява безработните лица да желаят компенсации и по-лесно работодателите да уволняват и наемат служащи.
Безработицата през 2019 година падна до 8,5% - към момента над междинното за Европейски Съюз, само че най-ниското за Франция от 2009 година Правителството на Макрон претендира за това достижение, макар че е удивително, че равнищата на безработица понижават от 2015 година, преди той да встъпи в служба. Той има още две години, с цел да извърши обещанието си от предизборната акция до идващите избори.
Той също по този начин даде обещание да вложи милиарди евро в домашни цифрови стартъпи и се опита да трансформира Франция в магнит за механически гении с въвеждането на специфична софтуерна виза.
Мерките на Макрон способстваха за увеличение на бизнес вложенията, френската стопанска система обаче набъбна с 2,3% през 2017 година, 1,7%през 2018 година и едвам 1,3% през 2019 година Очаква се тази година да стагнира в допълнение, като Брутният вътрешен продукт ще се усили с 1,3 или 1,4% - което към момента е по-добро от прогнозите за най-голямата електроцентрала в еврозоната, Германия, и е над междинното за Европейски Съюз.
По отношение на външната политика в държавното управление на Макрон има минимум комплициране. След като Англия се трансформира в интроспективна, мандатът на Ангела Меркел завърши, а италианският Матео Салвини никога не е огромен почитател на плана на Европейски Съюз, Брюксел се оказа с лидерски вакуум и Макрон се втурна да го запълни.
Той намерено се опълчи на възходящите антиимигрантски и националистически настроения в Европа, сблъска се с Италия поради бежанците, блокира присъединението на две амбициозни страни-членки на Европейски Съюз - опонира на по-голямата част от съюза - и предложи основаването на по-силна европейска войска отвън обсега на НАТО.
Може даже да се каже, че Макрон има някакво подобие с Шарл дьо Гол - мощният човек, от който е въодушевен - когато се впуска против това, което вижда като всеобхватното въздействие на Съединени американски щати върху Европа.
Макрон се изправи против Тръмп поради Парижкото съглашение за климата и нуклеарната договорка в Иран. Противопостави натиска си върху Huawei и 5G и заплаши дигитален налог върху американските механически колоси, като за това обаче в следствие отстъпи.
Той също се опита да закрепи връзките с Русия, което доста се утежни при предшествениците му. Владимир Путин беше първият задграничен водач, посетил Елисейския замък, откакто Макрон встъпи в служба, а френският президент неведнъж прикани Европейски Съюз да доближи и да сътрудничи с Русия.
Социалните безредици, които към този момент са запазена марка на президентството на Макрон, са това, което в този момент може да го смъкна. Французите първи започнаха всеобщо да стачкуват против нарастване на налога върху горивата преди 15 месеца, и до момента в който Макрон се забави и се опита да потуши митингите с понижаване на налозите, " жълтите жилетки " се трансфораха в по-широко придвижване против общественото неравноправие и възприемането на елитаризма на президента.
През декември стартира настрана протестно придвижване против предлагането му за сливане на комплицираната пенсионна система на Франция в единна скица, при която всички служащи биха имали идентични пенсионни права, само че някои от тези в обществения бранш ще бъдат лишени от великодушни пенсионни компенсации. Макрон назова новата система по-справедлива, само че публичните чиновници се опасяваха, че ще ги принуди да работят по-дълго за цялостна пенсия. Правителството изрази подготвеност за взаимни отстъпки, само че митингите не престават, до момента в който синдикатите договарят за понижаване на пенсиите.
Докато нещата стоят, Макрон има някои неща, които да разиска със своите пиар стратези. Оценката на утвърждението му е останала на 30-35% през последната година, което е над най-ниската точка от 26% в пика на митингите на " жълтите жилетки ", само че към момента е задоволително ниска, с цел да провокира безпокойствие за вероятностите му за 2022 година. Има и още един знак, който демонстрира, че нещата не вървят напълно по неговия път. В Париж, където той завоюва 90% от гласовете през 2017 година, остава подготвен да преизбере своя социалистически кмет Ан Идалго идващия месец. /news.bg
Еманюел Макрон стана най-младият президент в историята на Франция на 7 май 2017 година Аспективен модернизатор, той беше определен с обръщение за оптимизъм - само че съвсем три години по-късно французите не наподобяват толкоз оптимистични към него, колкото преди.
През 2017 година той победи евроскептиците Марин Льо Пен отдясно и Жан-Люк Меленшон отляво, с платформа за по-силна еврозона, нарастване на обществените вложения, промени на труда, глобализацията, свободната търговия и битка против безработицата.
Въпреки първичния необятно публикуван оптимизъм по отношение на неговото председателство, рейтингите на Макрон не престават да потъват, оставяйки реален късмет той да влезе в историята като еднократен президент, в случай че не се стигне до радикални промени преди изборите през 2022 година.
Като някогашен капиталов банкер на Ротшилд и министър на стопанската система на Франция, стопанската система се смяташе за най-силната точка на Макрон сега на изборите.
Макрон започва капиталов проект на стойност 57 милиарда евро за модернизиране на стопанската система и понижи налозите за богатите на всичко, с изключение на на недвижимите парцели. Една от основните ограничения беше плоския налог от 30% върху облагата от капитал (преди това зависеше от персоналния доход).
Въпреки че данъчните облекчения са в интерес на стопанската система като цяло, първите 5% бяха най-печеливши, до момента в който покупателната дарба падна за най-долните 5%, което значи, че разликата сред най-богатите и най-бедните е повишено. Икономическата политика на Макрон кара някои анализатори и медии да го назовават " президент на богатите ".
Като част от напъните за битка с безработицата той затруднява безработните лица да желаят компенсации и по-лесно работодателите да уволняват и наемат служащи.
Безработицата през 2019 година падна до 8,5% - към момента над междинното за Европейски Съюз, само че най-ниското за Франция от 2009 година Правителството на Макрон претендира за това достижение, макар че е удивително, че равнищата на безработица понижават от 2015 година, преди той да встъпи в служба. Той има още две години, с цел да извърши обещанието си от предизборната акция до идващите избори.
Той също по този начин даде обещание да вложи милиарди евро в домашни цифрови стартъпи и се опита да трансформира Франция в магнит за механически гении с въвеждането на специфична софтуерна виза.
Мерките на Макрон способстваха за увеличение на бизнес вложенията, френската стопанска система обаче набъбна с 2,3% през 2017 година, 1,7%през 2018 година и едвам 1,3% през 2019 година Очаква се тази година да стагнира в допълнение, като Брутният вътрешен продукт ще се усили с 1,3 или 1,4% - което към момента е по-добро от прогнозите за най-голямата електроцентрала в еврозоната, Германия, и е над междинното за Европейски Съюз.
По отношение на външната политика в държавното управление на Макрон има минимум комплициране. След като Англия се трансформира в интроспективна, мандатът на Ангела Меркел завърши, а италианският Матео Салвини никога не е огромен почитател на плана на Европейски Съюз, Брюксел се оказа с лидерски вакуум и Макрон се втурна да го запълни.
Той намерено се опълчи на възходящите антиимигрантски и националистически настроения в Европа, сблъска се с Италия поради бежанците, блокира присъединението на две амбициозни страни-членки на Европейски Съюз - опонира на по-голямата част от съюза - и предложи основаването на по-силна европейска войска отвън обсега на НАТО.
Може даже да се каже, че Макрон има някакво подобие с Шарл дьо Гол - мощният човек, от който е въодушевен - когато се впуска против това, което вижда като всеобхватното въздействие на Съединени американски щати върху Европа.
Макрон се изправи против Тръмп поради Парижкото съглашение за климата и нуклеарната договорка в Иран. Противопостави натиска си върху Huawei и 5G и заплаши дигитален налог върху американските механически колоси, като за това обаче в следствие отстъпи.
Той също се опита да закрепи връзките с Русия, което доста се утежни при предшествениците му. Владимир Путин беше първият задграничен водач, посетил Елисейския замък, откакто Макрон встъпи в служба, а френският президент неведнъж прикани Европейски Съюз да доближи и да сътрудничи с Русия.
Социалните безредици, които към този момент са запазена марка на президентството на Макрон, са това, което в този момент може да го смъкна. Французите първи започнаха всеобщо да стачкуват против нарастване на налога върху горивата преди 15 месеца, и до момента в който Макрон се забави и се опита да потуши митингите с понижаване на налозите, " жълтите жилетки " се трансфораха в по-широко придвижване против общественото неравноправие и възприемането на елитаризма на президента.
През декември стартира настрана протестно придвижване против предлагането му за сливане на комплицираната пенсионна система на Франция в единна скица, при която всички служащи биха имали идентични пенсионни права, само че някои от тези в обществения бранш ще бъдат лишени от великодушни пенсионни компенсации. Макрон назова новата система по-справедлива, само че публичните чиновници се опасяваха, че ще ги принуди да работят по-дълго за цялостна пенсия. Правителството изрази подготвеност за взаимни отстъпки, само че митингите не престават, до момента в който синдикатите договарят за понижаване на пенсиите.
Докато нещата стоят, Макрон има някои неща, които да разиска със своите пиар стратези. Оценката на утвърждението му е останала на 30-35% през последната година, което е над най-ниската точка от 26% в пика на митингите на " жълтите жилетки ", само че към момента е задоволително ниска, с цел да провокира безпокойствие за вероятностите му за 2022 година. Има и още един знак, който демонстрира, че нещата не вървят напълно по неговия път. В Париж, където той завоюва 90% от гласовете през 2017 година, остава подготвен да преизбере своя социалистически кмет Ан Идалго идващия месец. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ