Момичето от Вакарел и момчето от крайния квартал
Елисавета и Антонио са възпитаници в 12 клас в София. И двамата са от ромски генезис и са отличници. Тя учи в професионалната гимназия по фризьорство и козметика " Княгиня Евдокия ". Всеки ден пътува с трен от Вакарел, където живее с двете си сестри и майка си, която работи като озеленител в градски парк в София. Той пък е гимназист в 149 -то учебно заведение " Иван Хаджийски ". Живее покрай гимназията, в която учи, дружно с родителите си и своя брат.
" Момичето от Вакарел "
Така нормално назовават Елисавета, когато се явява на надпревари по фризьорство, на които два пъти е печелила първите места. През 2016 година е била и на интернационално съревнование във Верона и е стигнала до трето място. Много ѝ е харесало пътуването в Италия. Сега мечтае за екскурзия във Франция, защото тази страна постоянно ѝ е била доста забавна.
Майка ѝ я насочва към гимназията по фризьорство. Елисавета желала да учи ресторантьорство, защото доста обича да готви. Но не съжалява, че е послушала майка си, защото разкрила, че и фризьорството ѝ се отдава и това са и най-любимите ѝ часове в учебно заведение.
Денят за Елисавета стартира в 4:30 сутринта. Става, подготвя закуска за майка си и сестрите си, след това взима ранния трен до София, където е на учебно заведение до обяд. После бърза да се прибере във Вакарел, защото към 16 ч. отива на работа в локална борса за изкупуване на шипки. С парите, които изкарва оказва помощ на майка си в развъждането на двете ѝ по-малки сестри. Обикновено се прибира у дома към 21:30, само че от време на време се постанова да остане на работа до среднощ.
Учи и написа домашните си във влака, защото рядко ѝ остава време у дома. Елисавета към този момент е работила и като коафьор в софийски салон през миналата почивка. Дори получила предложение да остане на работа, само че то било несъвместимо с образователната ѝ стратегия.
Във Вакарел няма гимназия, само че съгласно Елисавета всеки, който има предпочитание да учи, го прави. Казва, че пътуването от Вакарел до София е скъпо за нея и за по-малката ѝ сестра Маргарита, която също е гимназистка в София. Тя и сестра ѝ пътуват с карти, които за 3 месеца костват към 100 лв.. На процедура съвсем цялата стипендия на Елисавета за отличен триумф и от Центъра за просветителна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства отиват за пътешестване.
Обикновено родителите са тези, които учат децата си да четат и пишат. Но при Елисавета е таман противоположното. Майка ѝ е без никакво обучение, само че към този момент може да чете с помощта на нея. Ходила е на учебно заведение единствено до 2-ри клас, защото съучениците й я тормозели поради етническия генезис. Елисавета споделя, че българите и ромите към този момент се схващат все по-добре и самата тя в никакъв случай не се е чувствала жертва на дискриминация.
Роднините ѝ са желали да я омъжат рано, когато е била едвам на 14 години. Всички на моята възраст във Вакарел към този момент са фамилни, споделя тя. Тогава просто избягала и никой повече не я е карал да се омъжва. Смята, че с цел да има семейство и деца, би трябвало да е подготвена за това.
Родителите на Елисавета са разграничени от дълго време. Тя не поддържа връзка с татко си. От него има и други братя и сестри, с които е в положителни връзки. Има доста вуйчовци, които работят в Англия, само че избира да остане да живее в България. Има братовчед, който работи като следовател тук и за нея той е образец, че човек може да е добре и в България, стига да работи и да учи старателно. Целта й е да следва " Право " и мечтае да стане юрист.
Момчето от крайния квартал
Антонио живее покрай учебното заведение " Иван Хаджийски " в " Овча купел ". Кръстен е на дядо си Антон. Родители му са млади и избрали по-модерен вид на името. Баща му работи като мотокарист в завод за дограма. До наскоро майка му е работила в столичен мол, а в този момент почиства офиси.
Самият Антонио дефинира фамилията си като доста сплотено и положително. За него и за родителите му образованието постоянно е било приоритет. От дребен са го карали да учи доста. " Просветата отваря доста благоприятни условия в живота ", споделя той.
Профилът в гимназията му е " Изобразително изкуство с проучване на британски език и осведомителни технологии ". Информационните технологии го влекат още от дребен, само че харесва също по този начин часовете по " Английски език " и " История ". Особено обичан интервал от историята на България е този на Първото българско царство.
Неотдавна Антонио се е завърнал от пътешестване по програмата " Еразъм " в Испания - първото му пътешестване в чужбина. Бил е настанен в семейство в градче покрай Билбао. Направило му е усещане, че локалните водят доста благополучен и спокоен живот. Харесало му, че били доста приветливи, а фамилиите - сплотени. Иска му се и българите да бъдат приветливи като баските. " Много ми хареса също по този начин испанският хамон ", смее се Антонио.
Обича да пътува. Едно от заниманията му е фитнесът - " би трябвало да се подкрепям в добра форма, въпреки всичко съм знаменосец в учебно заведение ".
Никога не се е срамувал от ромския си прозход - " харесва ми, че ромите влагат пристрастеност във всичките си дейности и умеят да се забавляват ". Бил е на доста български, и на ромски сватби. Харесва му разнообразието в традициите.
Антонио е на мнение, че " българското общество е толерантно, в случай че спазваш неговите порядки ". Политиката не го интересува и не обръща внимание на новините, които показват ромите най-вече в отрицателна светлина. Но въпреки всичко име мнение по въпроса. " Разделяй и владей " – по този начин той си изяснява държанието на някои политици, които използват езика на омразата. В диалога Антонио споделя: Няма по какъв начин да правиш едно и също нещо всякога и да искаш да получиш друг резултат.
Четенето на книги също е измежду обичаните занимания. Обича да гледа филми и да слуша музика. Почитател е на " Властелинът на пръстените " и " Междузвездни войни ", както и на групата " AC/DC ". Пикасо е обичаният му художник.
Повечето другари на Антонио са българи. " Случайно е, че е по този начин, не съм ги подбирал ". Живее покрай " Факултета ", където има доста роми, само че единствено един път като дребен е влизал навътре в квартала, дружно с негови другари.
Не желае да живее в чужбина. Според него доста хора в България не са щастливи, " тъй като не желаят да съблюдават разпоредбите ". Не му харесва и това, че сред хората има доста злоба. " Вместо да се стремят да се издигат, те гледат да издърпат издигащите се долу, при тях ".
Основният блян на Антонио в този момент е да бъде признат да следва " Компютърни науки " в Софийския университет. Казва, че се е насочил към тази компетентност не поради това, че тя дава обещание добра кариера, а тъй като таман това му подхожда. Определя себе си не като удобен, а като идеалист.
Антонио се вижда след 20 години като " съумял човек, с прекрасен живот, с положително и сплотено семейство ". Вярва, че след 20 години България ще бъде спокойна страна, в която всички ще съблюдават законите. Елисавета пък си показва България след 20 години като страна с висок стандарт на живот, в която няма да има неправда.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (728)
" Момичето от Вакарел "
Така нормално назовават Елисавета, когато се явява на надпревари по фризьорство, на които два пъти е печелила първите места. През 2016 година е била и на интернационално съревнование във Верона и е стигнала до трето място. Много ѝ е харесало пътуването в Италия. Сега мечтае за екскурзия във Франция, защото тази страна постоянно ѝ е била доста забавна.
Майка ѝ я насочва към гимназията по фризьорство. Елисавета желала да учи ресторантьорство, защото доста обича да готви. Но не съжалява, че е послушала майка си, защото разкрила, че и фризьорството ѝ се отдава и това са и най-любимите ѝ часове в учебно заведение.
Денят за Елисавета стартира в 4:30 сутринта. Става, подготвя закуска за майка си и сестрите си, след това взима ранния трен до София, където е на учебно заведение до обяд. После бърза да се прибере във Вакарел, защото към 16 ч. отива на работа в локална борса за изкупуване на шипки. С парите, които изкарва оказва помощ на майка си в развъждането на двете ѝ по-малки сестри. Обикновено се прибира у дома към 21:30, само че от време на време се постанова да остане на работа до среднощ.
Учи и написа домашните си във влака, защото рядко ѝ остава време у дома. Елисавета към този момент е работила и като коафьор в софийски салон през миналата почивка. Дори получила предложение да остане на работа, само че то било несъвместимо с образователната ѝ стратегия.
Във Вакарел няма гимназия, само че съгласно Елисавета всеки, който има предпочитание да учи, го прави. Казва, че пътуването от Вакарел до София е скъпо за нея и за по-малката ѝ сестра Маргарита, която също е гимназистка в София. Тя и сестра ѝ пътуват с карти, които за 3 месеца костват към 100 лв.. На процедура съвсем цялата стипендия на Елисавета за отличен триумф и от Центъра за просветителна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства отиват за пътешестване.
Обикновено родителите са тези, които учат децата си да четат и пишат. Но при Елисавета е таман противоположното. Майка ѝ е без никакво обучение, само че към този момент може да чете с помощта на нея. Ходила е на учебно заведение единствено до 2-ри клас, защото съучениците й я тормозели поради етническия генезис. Елисавета споделя, че българите и ромите към този момент се схващат все по-добре и самата тя в никакъв случай не се е чувствала жертва на дискриминация.
Роднините ѝ са желали да я омъжат рано, когато е била едвам на 14 години. Всички на моята възраст във Вакарел към този момент са фамилни, споделя тя. Тогава просто избягала и никой повече не я е карал да се омъжва. Смята, че с цел да има семейство и деца, би трябвало да е подготвена за това.
Родителите на Елисавета са разграничени от дълго време. Тя не поддържа връзка с татко си. От него има и други братя и сестри, с които е в положителни връзки. Има доста вуйчовци, които работят в Англия, само че избира да остане да живее в България. Има братовчед, който работи като следовател тук и за нея той е образец, че човек може да е добре и в България, стига да работи и да учи старателно. Целта й е да следва " Право " и мечтае да стане юрист.
Момчето от крайния квартал
Антонио живее покрай учебното заведение " Иван Хаджийски " в " Овча купел ". Кръстен е на дядо си Антон. Родители му са млади и избрали по-модерен вид на името. Баща му работи като мотокарист в завод за дограма. До наскоро майка му е работила в столичен мол, а в този момент почиства офиси.
Самият Антонио дефинира фамилията си като доста сплотено и положително. За него и за родителите му образованието постоянно е било приоритет. От дребен са го карали да учи доста. " Просветата отваря доста благоприятни условия в живота ", споделя той.
Профилът в гимназията му е " Изобразително изкуство с проучване на британски език и осведомителни технологии ". Информационните технологии го влекат още от дребен, само че харесва също по този начин часовете по " Английски език " и " История ". Особено обичан интервал от историята на България е този на Първото българско царство.
Неотдавна Антонио се е завърнал от пътешестване по програмата " Еразъм " в Испания - първото му пътешестване в чужбина. Бил е настанен в семейство в градче покрай Билбао. Направило му е усещане, че локалните водят доста благополучен и спокоен живот. Харесало му, че били доста приветливи, а фамилиите - сплотени. Иска му се и българите да бъдат приветливи като баските. " Много ми хареса също по този начин испанският хамон ", смее се Антонио.
Обича да пътува. Едно от заниманията му е фитнесът - " би трябвало да се подкрепям в добра форма, въпреки всичко съм знаменосец в учебно заведение ".
Никога не се е срамувал от ромския си прозход - " харесва ми, че ромите влагат пристрастеност във всичките си дейности и умеят да се забавляват ". Бил е на доста български, и на ромски сватби. Харесва му разнообразието в традициите.
Антонио е на мнение, че " българското общество е толерантно, в случай че спазваш неговите порядки ". Политиката не го интересува и не обръща внимание на новините, които показват ромите най-вече в отрицателна светлина. Но въпреки всичко име мнение по въпроса. " Разделяй и владей " – по този начин той си изяснява държанието на някои политици, които използват езика на омразата. В диалога Антонио споделя: Няма по какъв начин да правиш едно и също нещо всякога и да искаш да получиш друг резултат.
Четенето на книги също е измежду обичаните занимания. Обича да гледа филми и да слуша музика. Почитател е на " Властелинът на пръстените " и " Междузвездни войни ", както и на групата " AC/DC ". Пикасо е обичаният му художник.
Повечето другари на Антонио са българи. " Случайно е, че е по този начин, не съм ги подбирал ". Живее покрай " Факултета ", където има доста роми, само че единствено един път като дребен е влизал навътре в квартала, дружно с негови другари.
Не желае да живее в чужбина. Според него доста хора в България не са щастливи, " тъй като не желаят да съблюдават разпоредбите ". Не му харесва и това, че сред хората има доста злоба. " Вместо да се стремят да се издигат, те гледат да издърпат издигащите се долу, при тях ".
Основният блян на Антонио в този момент е да бъде признат да следва " Компютърни науки " в Софийския университет. Казва, че се е насочил към тази компетентност не поради това, че тя дава обещание добра кариера, а тъй като таман това му подхожда. Определя себе си не като удобен, а като идеалист.
Антонио се вижда след 20 години като " съумял човек, с прекрасен живот, с положително и сплотено семейство ". Вярва, че след 20 години България ще бъде спокойна страна, в която всички ще съблюдават законите. Елисавета пък си показва България след 20 години като страна с висок стандарт на живот, в която няма да има неправда.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (728)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ