Електронното управление у нас е като полтъргайст, витаещ в кулоарите

...
Електронното управление у нас е като полтъргайст, витаещ в кулоарите
Коментари Харесай

Дигиталният чиновник ще погълне още 600 млн. лева

Електронното ръководство у нас е като полтъргайст, витаещ в коридорите на институциите към този момент десетки години.

Както нееднократно сме коментирали, за е-правителство в България се приказва още от ръководството на Симеон Сакскобургготски, когато за първи път бе написана тактика за развиването на технологиите в държавната администрация. Досега обаче не сме приветствали цифровия служител. Причините също се повтарят от време на време - като се стартира от работата "на парче ", мине се през неналичието на административен потенциал и се стигне до съвсем нулевия цивилен напън. В същото време са изхарчени колосални средства - съгласно изчисленията на Българската стопанска камара става въпрос за сума от порядъка на 2 милиарда лв..

Поуки - никакви. Преди дни Народното събрание позволи на съдии, прокурори, следователи и правосъдни чиновници да вземат участие в осъществяване или ръководство на европейски планове, свързани с осъществяването на Актуализираната тактика за правосъдната промяна и Стратегията за въвеждане на електронно ръководство и електронно правораздаване. Така още веднъж се направи единствено една дребна стъпка към електронно правораздаване, а като цяло дигитализацията в правосъдната система претърпя следващо отсрочване - за след година.

Това е и мотивът да погледнем към така наречен обновена пътна карта за въвеждане на електронно държавно управление с небосвод 2019-2023 година. Още в увода й се споделя, че "цифровизацията и опцията за потребление на преимуществата на е-управлението остават предизвикателство в съществени области на политики, в това число за институциите на правосъдната власт ". Нещо повече - създателите на документа признават, че той "включва част от плановете, заложени в Етап 1 от предходната Пътна карта с интервал на осъществяване 2015-2017 година, чиято реализация е забавена ".

От приложените таблици пък излиза наяве какви са плануваните средства за реализацията на обособените детайли на цифровото държавно управление. Например за "осигуряване на оперативна съгласуемост по дифолт на осведомителните запаси " би трябвало да бъдат изразходвани 40 млн. лева от оперативната стратегия "Добро ръководство " и от държавния бюджет. Същите източници е належащо да подсигурят 20 млн. лева и за "надеждност и мрежова и осведомителна сигурност ". Още 410 млн. лева ще костват "цифровитe решения, осведомителни системи и споделени запаси ", а "оптимизацията на работните процеси в администрацията " се прави оценка на 35 млн. лeвa. Огромна е прогнозната сума и за "улесняване на взаимоотношението и създаване на доверие сред потребителя и администрациите " - 150 млн. лева, като би трябвало да прибавим още 5 млн. за трансгранично електронно административно обслужване. Това значи, че за период от четири години страната - посредством бюджета си и посредством еврофинансиране, възнамерява да изхарчи общо 620 млн. лева (при към този момент изразходвани 2 милиарда).

В умозаключение създателите на документа предвиждат, че "се чака към 2023-а всеки жител на България да може да поддържа връзка напълно по електронен път с държавната администрация, като получава елементарно, несъмнено и надеждно персонализирани административни услуги ". Тази неособено тъкмо прогноза като цяло е съобразена с уговорките, поети пред Европейския съюз, с подписването на декларацията за е-управление от Талин през 2017 година. Основното в нея е, че до 2022-ра всички европейски жители би трябвало да имат опция да взаимодействат напълно цифрово с обществените администрации. Е, типично по нашенски ще се позабавим с към година даже при най-оптимистичните периоди, само че надали това ще е огромен проблем след досегашното огромно разтакаване.

Редно е да отбележим, че във финансовите изчисления влиза и основата, на която би следвало да стъпи работещото електронно държавно управление. Става дума за електронния идентификатор, който ще бъде вграден посредством чип в персоналните ни документи. Тази задача е поверена на Министерство на вътрешните работи и то преди няколко месеца провежда социална поръчка на стойност 238 млн. лв.. Участие в конкуренцията са декларирали четири компании - "Ингруп Джемалто ", Veridos, "Мюлбауер Ай Ди Сървисис " и "Дермалог Ани БГ Консорциум ". За пакост построяването на системата претърпя следващото отсрочване, като при започване на годината Народното събрание разпореди срокът да бъде преместен до 1 януари 2020 година. Немалко са подозренията, че и този период няма да бъде спазен. Точно по тази причина вицепремиерът Томислав Дончев предложи до въвеждането на новите електронни документи да бъдат "мобилизирани всички до момента съществуващи системи за електронна идентификация ". Най-често у нас приказваме за електронния автограф, до момента в който в Европейски Съюз към този момент доближиха до лицево или ирисиво различаване.

Разбира се, напълно обособен е въпросът за какво въобще се хвърлят огромни старания и пари по тези посоки? Достатъчно е единствено да посочим последните проучвания на публичните настройки - едвам към 5% от пълнолетните българи, или към 250 хиляди души, желаят да взаимодействат по електронен път с администрацията. А над 80 на 100 избират и отсега нататък да киснат пред гишетата.
Източник: banker.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР