В ежедневието си често си мислим, че децата не забелязват

В всекидневието си постоянно си мислим, че децата не виждат това, което не споделяме на глас. Когато се тревожим за пари, караме се безшумно в другата стая или се преструваме, че всичко е наред, до момента в който вътрешно сме на ръба, имаме вяра, че щадим децата. Но действителността е друга: даже когато не схващат думите или обстановките, децата усещат напрежението. И то не остава без последици.
Прочетете още
Още от ранна възраст децата развиват остро чувство за прочувствената атмосфера вкъщи. Те възприемат освен думите, а и тона, израженията, позите, даже ритъма на дишане на родителите. Емоционалната регулация на детето се построява точно в тази среда, когато към него има тревога, напрежение и липса на сигурност, то не просто копира това положение, а го претърпява със личното си тяло.

При продължителен стрес в фамилията (включително нерешени спорове, паники, загуба, претоварване), децата могат да стартират да демонстрират поведенчески промени: нервност, експанзия, отдръпване, регресия (например още веднъж стартират да се напикават през нощта), проблеми със съня и храненето.

Тялото помни, даже когато мозъкът не схваща

Когато дете живее в стресова среда, тялото му се намира в режим на подготвеност за опасност с нараснали равнища на хормони като кортизол и адреналин. При дълготрайно влияние това може да повлияе на имунната система, храносмилането, даже на развиването на мозъка. Според изследвания хроничният отровен стрес в детска възраст е обвързван с нараснал риск от здравословни проблеми в зрелост, в това число сърдечно-съдови болести, диабет и меланхолия.

Някои деца реагират посредством така наречен соматични признаци – чести болки в корема, главоболие, гадене или хронична умора без ясна здравна причина. Това е метод, по който тялото приказва, когато думите не доближават.

Има деца, които на пръв взор не демонстрират никакви признаци на стрес – усмихнати са, оказват помощ, не се оплакват. Понякога това са най-застрашените, тъй като в опит да помогнат на родителите, задържат паниката в себе си. При тях тревогата може да се прояви по-късно, като депресивни положения, под паника офанзиви или компликации в обществената акомодация.

Какво оказва помощ?

Най-силният буфер против напрежението в живота на едно дете е съществуването на прочувствено стабилен възрастен. Това не значи съвършен родител, а човек, който умее да разпознава, посочва и контролира своите страсти  и по този начин учи и детето да прави същото.

Честният разговор с децата има значение. Дори когато не можем да разрешим ситуацията, можем да разбираем, че мама и тате се карат, само че не тъй като детето е отговорно. Можем да кажем, че сме изтощени или обезпокоени, само че че ще се погрижим нещата да се оправят. Това дава чувство за предсказуемост и надзор.

Рутината и ритуалите (вечерна приказка, взаимна закуска, къса разходка) също имат мощен успокоителен резултат, изключително когато децата усещат, че някой държи устойчиво кормилото.

Децата не са ваксинирани против напрежението, просто постоянно го претърпяват по друг метод от възрастните – през тялото, държанието и страстите си. Затова е значимо не да се преструваме, че всичко е наред, а да изградим среда, в която напрежението има право да съществува, само че то не ръководи всичко. Това е най-хубавата профилактика за тяхното здраве.