Европа не е мишена в търговската война на Тръмп. Но се превръща в най-големия губещ
Експортният мотор на Европа губи пара. И това тормози Марио Драги.
Президентът на Европейската централна банка се чака да разгласи през днешния ден нови тласъци, които би трябвало да компенсират спада в международната търговия, който понижи работата на заводите в еврозоната, написа The Wall Street Journal.
През декември централните банкери не смятаха, че сходни ограничения ще са нужни. Но бързо си трансформираха мнението поради слабостта на стопанската система на еврозоната, която разчита на търговията за растежа си. А това значи, че събития, които са надалеч от границите ѝ, въздействат значимо.
Така през днешния ден Европа се оказва като огромния губещ от комерсиалното напрежение сред Съединените американски щати и Китай, което забавя международната търговия. Въпреки че наподобява, че европейските компании не са под обстрел, те страдат от спад на износа им към Китай, откакто заводите в Поднебесната империя отсрочват вложенията. А потребителите на европейските артикули в останалите част от света забавят разноските, обезпокоени от комерсиалната война.
" В предишното, което Европа се забавеше, Съединени американски щати се изправяше, а Китай и Азия всяка година растяха с доста ", споделя Бруно Гранджийн, основен изпълнителен шеф на френския производител на съставни елементи за машини Redex SA, която разчита на износа и чака продажбите ѝ тази година да паднат с 3 %. " Днес трите огромни континента са свързани и трите са в една и съща обстановката ", споделя той.
Дълги години на слаби вложения и стагнираща работливост, дружно с политики, които насърчаваха нископлатени и несигурни работни места, вместо най-модерните промишлености, оставиха Европа с постепенно растяща стопанска система. Компаниите от континента дадоха отговор на това с взор към Азия и Съединени американски щати в търсене на напредък. Което остави Европа уязвима.
През последните месеци немските индустриални водачи, в това число производителят на първокласни коли Daimler и химическият колос BASF SE понижиха фрапантно прогнозата си за облага, обвинявайки забавящо се търсене по света и комерсиалния спор. Маркъс Шон, ръководещ шеф в DVAM Asset Management, споделя, че не може да си спомни по кое време е бил последният път, в който немските компании са издавали толкоз предизвестия за облагата.
Забавяне на международната търговия
И обстановката не наподобява да се усъвършенства скоро. Заради ниското търсене и на домашните пазари през последните тримесечия, европейските компании удвояват напъните си в чужбина, и изключително в Китай и Югоизточна Азия, където има капацитет за напредък.
Към края на предходната година растежът на международната търговия се забави внезапно, откакто през 2017 година бе достигла 6-годишен връх. Не се чака темпът да се възвърне и през 2019 година, а Световната комерсиална организация предвижда даже още по-голямо закъснение.
Съвсем не е изненада, че най-хубавата година за растежа на еврозоната от десетилетие бе 2017 година, в която и търговията бе на върха. Само през тази годината износът на немски компании, които доставят машини, съоръжение и други сходни артикули за Китай, набъбна с 23 %.
Германия е най-уязвима
Германия бе измежду първите страни, които заложиха на Китай след отварянето на стопанската система ѝ преди четири десетилетия. Още през 1985 година Volkswagen AG стартира да създава коли в Шанхай. Германските компании точеха лиги по големия китайски пазар, а износът за Поднебесната империя подскочи от $10 милиарда през 2000 година до над $100 милиарда пред предходната година. Лошото на този взрив е, че когато Китай се забави, това се усеща в цялата еврозона. " Когато растежът на международната търговия се забави, това прави и растежът на Европа през идната година ".
Никоя друга страна в еврозоната не разчита толкоз на търговията, колкото Германия - най-голямата стопанска система на Стария континент и най-големият експортьор.
Към края на предходната година тя едвам избегна криза, а в трите месеца до края на юни стопанската система въпреки всичко най-вероятно се е свила поради спада в износа и по-слабия строителен бранш, считат от централната банка.Никоя друга огромна страна в развития свят не търгува повече с останалата част от света. Белгийският институт Bruegel пресмята, че страната изнася по $21 000 артикули и услуги на глава от популацията. Във Франция, втората най-голяма стопанска система, това число е $12 388, а за Съединени американски щати е $6 800. Нещо повече, с към една четвърт от популацията на Съединени американски щати, Германия дава отговор жестоко за същия дял от износа по света.
Заради това едно от четири работни места в Германия е обвързвано с износа, до момента в който в Съединени американски щати всяко десето е такова.
Германската промишленост води европейския експорт към Азия и Съединени американски щати, до момента в който прилежащите европейски страни попълнят веригата за доставки на Германия. Затова и когато немските производители срещнат спънка, казусът се придвижва и в останалите страни от Стария континент.
Затова и не се чака растежът е еврозоната да премине 1% на годишна база през второто тримесечие, а икономисти предвиждат прекомерно умерено усъвършенстване през идващите тримесечия.
Опасност от спор сред Вашингтон и Брюксел
През последните години комерсиалният остатък при стоките на Европа със Съединени американски щати се повиши доста. През 2008 година той бе €65,1 милиарда, а през 2018 година се усили до €139,1 милиарда. Данните за първите пет месеца на годината демонстрират, че той продължава да пораства.
Най-вече виновна за това е Германия. Но този остатък се трансформира в политическа цел за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който към този момент вкара мита върху вноса на стомана и алуминий от Европа. И обмисля дали да не стори същото при колите, които са надалеч по-важни за европейската стопанска система. /money.bg
Президентът на Европейската централна банка се чака да разгласи през днешния ден нови тласъци, които би трябвало да компенсират спада в международната търговия, който понижи работата на заводите в еврозоната, написа The Wall Street Journal.
През декември централните банкери не смятаха, че сходни ограничения ще са нужни. Но бързо си трансформираха мнението поради слабостта на стопанската система на еврозоната, която разчита на търговията за растежа си. А това значи, че събития, които са надалеч от границите ѝ, въздействат значимо.
Така през днешния ден Европа се оказва като огромния губещ от комерсиалното напрежение сред Съединените американски щати и Китай, което забавя международната търговия. Въпреки че наподобява, че европейските компании не са под обстрел, те страдат от спад на износа им към Китай, откакто заводите в Поднебесната империя отсрочват вложенията. А потребителите на европейските артикули в останалите част от света забавят разноските, обезпокоени от комерсиалната война.
" В предишното, което Европа се забавеше, Съединени американски щати се изправяше, а Китай и Азия всяка година растяха с доста ", споделя Бруно Гранджийн, основен изпълнителен шеф на френския производител на съставни елементи за машини Redex SA, която разчита на износа и чака продажбите ѝ тази година да паднат с 3 %. " Днес трите огромни континента са свързани и трите са в една и съща обстановката ", споделя той.
Дълги години на слаби вложения и стагнираща работливост, дружно с политики, които насърчаваха нископлатени и несигурни работни места, вместо най-модерните промишлености, оставиха Европа с постепенно растяща стопанска система. Компаниите от континента дадоха отговор на това с взор към Азия и Съединени американски щати в търсене на напредък. Което остави Европа уязвима.
През последните месеци немските индустриални водачи, в това число производителят на първокласни коли Daimler и химическият колос BASF SE понижиха фрапантно прогнозата си за облага, обвинявайки забавящо се търсене по света и комерсиалния спор. Маркъс Шон, ръководещ шеф в DVAM Asset Management, споделя, че не може да си спомни по кое време е бил последният път, в който немските компании са издавали толкоз предизвестия за облагата.
Забавяне на международната търговия
И обстановката не наподобява да се усъвършенства скоро. Заради ниското търсене и на домашните пазари през последните тримесечия, европейските компании удвояват напъните си в чужбина, и изключително в Китай и Югоизточна Азия, където има капацитет за напредък.
Към края на предходната година растежът на международната търговия се забави внезапно, откакто през 2017 година бе достигла 6-годишен връх. Не се чака темпът да се възвърне и през 2019 година, а Световната комерсиална организация предвижда даже още по-голямо закъснение.
Съвсем не е изненада, че най-хубавата година за растежа на еврозоната от десетилетие бе 2017 година, в която и търговията бе на върха. Само през тази годината износът на немски компании, които доставят машини, съоръжение и други сходни артикули за Китай, набъбна с 23 %.
Германия е най-уязвима
Германия бе измежду първите страни, които заложиха на Китай след отварянето на стопанската система ѝ преди четири десетилетия. Още през 1985 година Volkswagen AG стартира да създава коли в Шанхай. Германските компании точеха лиги по големия китайски пазар, а износът за Поднебесната империя подскочи от $10 милиарда през 2000 година до над $100 милиарда пред предходната година. Лошото на този взрив е, че когато Китай се забави, това се усеща в цялата еврозона. " Когато растежът на международната търговия се забави, това прави и растежът на Европа през идната година ".
Никоя друга страна в еврозоната не разчита толкоз на търговията, колкото Германия - най-голямата стопанска система на Стария континент и най-големият експортьор.
Към края на предходната година тя едвам избегна криза, а в трите месеца до края на юни стопанската система въпреки всичко най-вероятно се е свила поради спада в износа и по-слабия строителен бранш, считат от централната банка.Никоя друга огромна страна в развития свят не търгува повече с останалата част от света. Белгийският институт Bruegel пресмята, че страната изнася по $21 000 артикули и услуги на глава от популацията. Във Франция, втората най-голяма стопанска система, това число е $12 388, а за Съединени американски щати е $6 800. Нещо повече, с към една четвърт от популацията на Съединени американски щати, Германия дава отговор жестоко за същия дял от износа по света.
Заради това едно от четири работни места в Германия е обвързвано с износа, до момента в който в Съединени американски щати всяко десето е такова.
Германската промишленост води европейския експорт към Азия и Съединени американски щати, до момента в който прилежащите европейски страни попълнят веригата за доставки на Германия. Затова и когато немските производители срещнат спънка, казусът се придвижва и в останалите страни от Стария континент.
Затова и не се чака растежът е еврозоната да премине 1% на годишна база през второто тримесечие, а икономисти предвиждат прекомерно умерено усъвършенстване през идващите тримесечия.
Опасност от спор сред Вашингтон и Брюксел
През последните години комерсиалният остатък при стоките на Европа със Съединени американски щати се повиши доста. През 2008 година той бе €65,1 милиарда, а през 2018 година се усили до €139,1 милиарда. Данните за първите пет месеца на годината демонстрират, че той продължава да пораства.
Най-вече виновна за това е Германия. Но този остатък се трансформира в политическа цел за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който към този момент вкара мита върху вноса на стомана и алуминий от Европа. И обмисля дали да не стори същото при колите, които са надалеч по-важни за европейската стопанска система. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ