Преговорите за иранската ядрена програма кретат, докато Иран и Израел воюват „в сянка“
Експлозия раздруса предходната неделя оборудванията в Натанз, където Иран обогатява уран. Иранските водачи упрекнаха за случилото се Израел. Във вторник търговски транспортен съд с израелски оператор бе подложен на офанзива близо до Ормузкия пролив. Вчера в Натанз стартира обогатяване на уран до 60 % - все по-близко до 90-те %, нужни за атомно оръжие. Междувременно, повече от година след потушаването на обществените безредици в Иран, в Брюксел взеха решение, че тъкмо в този момент е моментът да реагират, като слагат в черния лист членове на иранските силови структури.
Всичко това се случи на фона на почналите на 6 април индиректни договаряния във Виена за възкръсване на нуклеарното съглашение, зачеркнато от предходния американски президент Доналд Тръмп.
Въпреки заплахата от ескалация на „ войната в сянка “ сред Иран и Израел, изгледите за неотдавнашен пробив на дипломатите не са положителни, уточни в изявление за предаването „ Събота 50 “ Найсан Рафати - старши анализатор в Международната спешна група.
Не беше ли тактическа неточност на Евросъюза да глоби висши функционери на режима в Иран в миг, когато нуклеарните договаряния във Виена са под въпрос?
С тези наказания Европа демонстрира, че може и да поддържа договарянията за нуклеарната стратегия, може и да поддържа от години нуклеарното съглашение, само че това не е съображение за занемаряване на проблемите с човешките права в Иран, даже в случай че ограничението на иранската нуклеарна стратегия е по-голямата стратегическа цел на Евросъюза. Виждаме, че без значение от европейските наказания, иранците не престават договарянията във Виена. Това демонстрира, че всички страни са заинтригувани във възобновяването на Съвместния изчерпателен проект за деяние.
Вече две години малко по малко Техеран престъпва всичките си задължения по Съвместния изчерпателен проект за деяние - обогатява и натрупа уран, развива и усъвършенства централите си във Фордо и Натанз, а през вчерашния ден пристъпи към обогатяване на уран до 60 %. Не се ли изчерпват към този момент средствата му да подтикне американците да побързат с анулацията на глобите?
И иранците, и американците имат опция да усилят залозите си. Иранците могат да разширят още повече нуклеарната си стратегия и да лимитират още повече достъпа на интернационалните инспектори до нуклеарните си обекти. Американците могат да наложат още по-стриктно осъществяване на едностранните ограничавания против Иран и да навредят значително на стопанската система му.
Проблемът е, че двете страни се слагат в обстановка, в която всички са губещи. За американците и европейците иранската нуклеарна стратегия става все по-обезпокоителна. От иранска позиция пък мечтаните стопански облекчения стават все по-недостижими. И двете страни осъзнават тази обстановка и точно това ги задържа във Виена.
Сергей Лавров, външният министър на Русия, посети тази седмица в Техеран и показно сгълча американците и европейците поради глобите против Иран. Китай, от своя страна, продължава да купува ирански нефт, макар предизвестията на Вашингтон. Помагат ли или пречат Москва и Пекин за разплитането на иранския възел?
Интересното е, че даже когато Съединените щати и Европа спорят по други въпроси с Русия и Китай, те демонстрират и в актуалните договаряния, и в договарянията до подписването на нуклеарната договорка през 2015 година, че са в положение да оставят настрани разликите си и да работят дружно по нуклеарното досие. През последните три години освен европейците, само че също по този начин и руснаците и китайците играха значима роля, с цел да не позволен цялостен неуспех на нуклеарното съглашение с Техеран.
В последна сметка, в хода на сегашните договаряния би трябвало да се стигне до единодушие на Съединените щати да анулират най-важните стопански ограничавания, които бяха наложени след 2018 година. Те засягат европейските вложения в и китайската търговия с Иран.
Предполагам, че освен това състояние би било фантазия да се приказва за надграждане на нуклеарната договорка - за удължение на периода на рестриктивните мерки, за нови гаранции за сигурността и за нови стопански тласъци?
Това, което се случи през последните три години (след като Доналд Тръмп денонсира едностранно нуклеарното споразумение), не направи иранците по-сговорчиви. Напротив. Така че, възобновяването на първичната договорка е едно положително начало. Това е методът на новата американска администрация и останалите сътрудници по договорката - дано възстановим договорката. Тогава ще сме сигурни, че иранската нуклеарна стратегия е в действителност под надзор, при неограничени инспекции. Времето, в което Техеран ще може да сътвори материал за атомна бомба, още веднъж ще е година, а не три месеца или дори по-малко, както е в този момент.
Веднъж щом сме положили тази основа и имаме работещ разговор с Иран, ще имаме платформа за диалози по другите тематики - и за краткотрайните клаузи по нуклеарното съглашение, чийто период изтича, и за балистичните ракети, и за споровете в района.
От Техеран упорстват за ускорение на договарянията, само че от Белия дом приказват за „ дълъг развой “. Реалистично ли е да чакаме компромис и възобновяване на нуклеарното съглашение в скоро време?
Не бива да имаме прекомерно огромни упования. Не бива да подценяваме провокациите пред договарящите. В момента няма директни американско-ирански договаряния. Преговорите, които се организират с европейско ходатайство, са по механически и напълно дребни елементи: в какъв ред иранците ще се върнат към осъществяването на нуклеарната договорка и в какъв ред американците ще анулират стотиците санкционни разпореждания.
Трябва да се има поради и това, че и във Вашингтон, и в Техеран има много скептици във връзка с тези договаряния и на самата договорка. Така че, прогрес е вероятен, само че не трябва да чакаме, че след години на напрежение, взаимни съмнения и прекомерно малко разговор всички различия ще бъдат преодолени още на следващия ден.
Всичко това се случи на фона на почналите на 6 април индиректни договаряния във Виена за възкръсване на нуклеарното съглашение, зачеркнато от предходния американски президент Доналд Тръмп.
Въпреки заплахата от ескалация на „ войната в сянка “ сред Иран и Израел, изгледите за неотдавнашен пробив на дипломатите не са положителни, уточни в изявление за предаването „ Събота 50 “ Найсан Рафати - старши анализатор в Международната спешна група.
Не беше ли тактическа неточност на Евросъюза да глоби висши функционери на режима в Иран в миг, когато нуклеарните договаряния във Виена са под въпрос?
С тези наказания Европа демонстрира, че може и да поддържа договарянията за нуклеарната стратегия, може и да поддържа от години нуклеарното съглашение, само че това не е съображение за занемаряване на проблемите с човешките права в Иран, даже в случай че ограничението на иранската нуклеарна стратегия е по-голямата стратегическа цел на Евросъюза. Виждаме, че без значение от европейските наказания, иранците не престават договарянията във Виена. Това демонстрира, че всички страни са заинтригувани във възобновяването на Съвместния изчерпателен проект за деяние.
Вече две години малко по малко Техеран престъпва всичките си задължения по Съвместния изчерпателен проект за деяние - обогатява и натрупа уран, развива и усъвършенства централите си във Фордо и Натанз, а през вчерашния ден пристъпи към обогатяване на уран до 60 %. Не се ли изчерпват към този момент средствата му да подтикне американците да побързат с анулацията на глобите?
И иранците, и американците имат опция да усилят залозите си. Иранците могат да разширят още повече нуклеарната си стратегия и да лимитират още повече достъпа на интернационалните инспектори до нуклеарните си обекти. Американците могат да наложат още по-стриктно осъществяване на едностранните ограничавания против Иран и да навредят значително на стопанската система му.
Проблемът е, че двете страни се слагат в обстановка, в която всички са губещи. За американците и европейците иранската нуклеарна стратегия става все по-обезпокоителна. От иранска позиция пък мечтаните стопански облекчения стават все по-недостижими. И двете страни осъзнават тази обстановка и точно това ги задържа във Виена.
Сергей Лавров, външният министър на Русия, посети тази седмица в Техеран и показно сгълча американците и европейците поради глобите против Иран. Китай, от своя страна, продължава да купува ирански нефт, макар предизвестията на Вашингтон. Помагат ли или пречат Москва и Пекин за разплитането на иранския възел?
Интересното е, че даже когато Съединените щати и Европа спорят по други въпроси с Русия и Китай, те демонстрират и в актуалните договаряния, и в договарянията до подписването на нуклеарната договорка през 2015 година, че са в положение да оставят настрани разликите си и да работят дружно по нуклеарното досие. През последните три години освен европейците, само че също по този начин и руснаците и китайците играха значима роля, с цел да не позволен цялостен неуспех на нуклеарното съглашение с Техеран.
В последна сметка, в хода на сегашните договаряния би трябвало да се стигне до единодушие на Съединените щати да анулират най-важните стопански ограничавания, които бяха наложени след 2018 година. Те засягат европейските вложения в и китайската търговия с Иран.
Предполагам, че освен това състояние би било фантазия да се приказва за надграждане на нуклеарната договорка - за удължение на периода на рестриктивните мерки, за нови гаранции за сигурността и за нови стопански тласъци?
Това, което се случи през последните три години (след като Доналд Тръмп денонсира едностранно нуклеарното споразумение), не направи иранците по-сговорчиви. Напротив. Така че, възобновяването на първичната договорка е едно положително начало. Това е методът на новата американска администрация и останалите сътрудници по договорката - дано възстановим договорката. Тогава ще сме сигурни, че иранската нуклеарна стратегия е в действителност под надзор, при неограничени инспекции. Времето, в което Техеран ще може да сътвори материал за атомна бомба, още веднъж ще е година, а не три месеца или дори по-малко, както е в този момент.
Веднъж щом сме положили тази основа и имаме работещ разговор с Иран, ще имаме платформа за диалози по другите тематики - и за краткотрайните клаузи по нуклеарното съглашение, чийто период изтича, и за балистичните ракети, и за споровете в района.
От Техеран упорстват за ускорение на договарянията, само че от Белия дом приказват за „ дълъг развой “. Реалистично ли е да чакаме компромис и възобновяване на нуклеарното съглашение в скоро време?
Не бива да имаме прекомерно огромни упования. Не бива да подценяваме провокациите пред договарящите. В момента няма директни американско-ирански договаряния. Преговорите, които се организират с европейско ходатайство, са по механически и напълно дребни елементи: в какъв ред иранците ще се върнат към осъществяването на нуклеарната договорка и в какъв ред американците ще анулират стотиците санкционни разпореждания.
Трябва да се има поради и това, че и във Вашингтон, и в Техеран има много скептици във връзка с тези договаряния и на самата договорка. Така че, прогрес е вероятен, само че не трябва да чакаме, че след години на напрежение, взаимни съмнения и прекомерно малко разговор всички различия ще бъдат преодолени още на следващия ден.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ