Данъчната децентрализация е спасението на малките областни центрове
Експертният клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) показа през днешния ден (26 септември) отчета си за вероятностите пред дребните регионални центрове у нас. Темата е настояща, с оглед и на идните локални избори.
Докладът преглежда положението на Смолян, Ловеч, Кърджали, Кюстендил, Разград, Монтана, Търговище и Силистра в 6 раздела - Икономическа интензивност и вложения, Демография, Пазар на труда, Инфраструктура, Туризъм и Финансово положение и данъчна политика.
Икономическа интензивност и вложения
Интересното е, че 5 от 8-те обсъждани области и по-конкретно Монтана, Разград, Търговище, Кърджали и Смолян записват от 2007 до 2017 година доста повишаване на Брутният вътрешен продукт. Най-високо е то в Монтана – с 48.2 %. Най-малко е покачването в Ловеч – 14.18%, при все това това е една от областите със относително високо БВП. Кюстендил също регистрира относително едва повишаване - с 15.8 %.
Експертите от регистрират, че за същия десетгодишен интервал (2008 - 2017г.) стойностите на директните задгранични вложения в Търговище са много по-високи от тези в останалите общини. Същото би могло да се каже и за Кърджали до момента в който в другите центрове (без Разград), годишното равнище е близко – към 20 млн. до 30 млн. лв. през 2017-а. Силистра и в това отношение изостава през последните години с най-ниски равнища на вложения.
Демография
Едва ли е огромна изненада, че популацията във всичките осем обсъждани общини понижава.Най-малък спад от единствено 0.1% е регистриран в Кърджали, а най-голям от 20.9% в Ловеч. При множеството от останалите центрове хората понижават с сред 15.0 и 16.5 %.
Пазар на труда
Данните за положението на пазара на труда са може би втори по значимост след тези за икономическата интензивност при оценката на икономическото развиване на даден район. Ловеч е единствената област, където коефициентът на икономическа интензивност през 2018-а е по-нисък, в сравнение с е бил през 2007 година. Най-сериозно повишаване в това отношение се следи в Търговище - с 11.8 прочие пункта. На второ място е Кърджали - с 10.2 прочие пункта. Специално внимание заслужава Смолян, където коефициентът на икономическа интензивност е най-голям през съвсем всички от обсъжданите години. Там покачването е с 3.5 прочие пункта за интервала, което не е най-впечатляващото, само че би трябвало да се регистрира, че то е осъществено от доста висока база – 72.1% през 2007-а.
Коефициентът на претовареност обаче във всички от обсъжданите области е по-нисък от междинния за страната – 52.4 %.
Колкото до данните за междинните брутни заплати към 2017 година, най-висока стойност регистрира Разград – 11 760 лв.. Това е единствената община, в която междинната заплата се е покачила повече от два пъти. Най-близката стойност е в Кърджали - 9969, а на трето място е Търговище - с 9898 лв.. Най-слабо повишаване на междинната работна заплата се следи в Силистра – със 71.01 %.
Инфраструктура
ЕКИП установи, че Търговище е региона с максимален дял на първокласни пътища – 14.72% през 2018-а (непроменен по отношение на 2007г.). Следват Ловеч - с 14.11% и Кюстендил - с 13.51 на 100.
Туризъм
Категоричен водач по мярка на легловата база, по брой пренощували туристи на година и по мярка на приходите от нощувки е Смолян. Това, несъмнено, се дължи главно на зимния курорт „ Пампорово “. На второ място е Кърджали, а след него е Кюстендил. Монтана е общината с най-неразвита материална база и е единствената, в която броят на леглата е понижен.
Що се отнася до приходите от нощувки, Смолян още веднъж води доста с 8.65 млн. лева доходи през 2018-а, което е 55% растеж по отношение на 2007-а. Кюстендил е прибрал 3.05 млн. лева, а Кърджали - 2.41 млн. лв..
Финансово положение
Експертите означават, че данните за общинския дълг са основен знак за фискалното здраве на една община. От обсъжданите 8 дребни общини към края на 2018-а с най-големи отговорности е Смолян – 13.4 млн. лв.. На второ място е Монтана - с 12.2 млн. лева, а на трето Кюстендил - с 10.5 млн. лв.. В останалите общинският дълг е на доста по-ниски равнища, като най-нисък е в Кърджали – 1.89 млн. лв..
През предходната година обаче само в Кърджали е превишена границата от 15% на каузи на отговорностите за разноски по бюджета от средногодишните за предходните 4 години. В тази община цената на този знак е била 42.4% - надалеч над допустимата граница – с възходяща наклонност от 39.6% през 2016-а. За съпоставяне, в Смолян, който е с най-висока стойност на брутния дълг, този дял е 8.5 % през 2018-а, с леко повишаване от регистрираната през 2017 година стойност от 7.0 %. Но все пак повишаване, той извършва законовите условия по този знак и към момента е надалеч под сериозната граница.
Ситуацията е по-различна в Монтана, която е с втората най-висока номинална стойност на дълга - на равнище 12.5%. От друга страна общината с най-ниско равнище на дял на отговорностите за разноски от средногодишните за последните четири години е Ловеч – 0.6% към края на 2018-а.
Данъчна политика
В множеството общини съвсем няма смяна на ставките по имотните налози. По обилни корекции се виждат само в Разград, Силистра и Смолян. В Разград данъкът върху недвижимите парцели се е покачил от 1.5‰ през 2008 година на 2.0% през 2019-а, а този върху възмездното придобиване от 2.0 до 2.4 на 100. В Силистра пък има намаляване на налога за недвижимите парцели от 1.5% през 2008-а на 1.0‰ през 2019-а, до момента в който данъкът върху възмездното придобиване се усилва от 2.0 на 2.5 %. Любопитна динамичност се следи в Търговище – през 2009 година данъкът върху недвижимите парцели е свален на 1.0% и остава на това равнище до 2018-а. Чак през тази година той е повишен до 1.65 %. Тоест, през по-голямата част от обсъждания интервал Търговище е имал най-ниския налог върху недвижимите парцели.
Смолян е единствената община, където се вижда спад и в двата имотни налога.
Последният знак, касаещ качеството на общинското ръководство, на който специалистите обръщат внимание, е равнището на асимилиране на средства от Европейските структурни фондове. В това отношение две общини изрично се отличават по останалите – Монтана и Смолян. Монтана е с най-голяма усвоена финансова помощ през настоящия програмен интервал – 121.3 млн. лева, като равнището на съфинансиране също е най-високо – 45.3 млн. лв.. Смолян е единствената друга община, която е усвоила повече от 100 млн. лева, като локалното съфинансиране там е 27.0 млн. лв.. На трето място е Ловеч с едвам 42.9 млн. лева усвоена помощ и 12.1 млн. лева съфинансиране.
Най-слабо е усвояването в Силистра, където са подписани контракти за едвам 28.3 млн. лева, а съфинансирането е 6.3 млн. лв.. Иначе в Разград, Търговище, Кюстендил и Кърджали равнищата на асимилиране на европарите са доста сходни и варират сред 30 и 40 млн. лв..
„ Общините като цяло би трябвало да се стремят към данъчна децентрализация и данъчна самостоятелност от страната. Само по този начин ще могат по най-хубавия метод да се възползват от характерните дадености на всеки край и конкурирайки се между тях, да усъвършенстват икономическите си индикатори “, акцентира Георги Вулджев от ЕКИП. А Стоян Панчев добавя, че Пловдив, с локалната икономическа зона "Тракия ", е образецът за следване на самодейна политика по привличане на вложения и международни индустриални водачи.
Докладът преглежда положението на Смолян, Ловеч, Кърджали, Кюстендил, Разград, Монтана, Търговище и Силистра в 6 раздела - Икономическа интензивност и вложения, Демография, Пазар на труда, Инфраструктура, Туризъм и Финансово положение и данъчна политика.
Икономическа интензивност и вложения
Интересното е, че 5 от 8-те обсъждани области и по-конкретно Монтана, Разград, Търговище, Кърджали и Смолян записват от 2007 до 2017 година доста повишаване на Брутният вътрешен продукт. Най-високо е то в Монтана – с 48.2 %. Най-малко е покачването в Ловеч – 14.18%, при все това това е една от областите със относително високо БВП. Кюстендил също регистрира относително едва повишаване - с 15.8 %.
Експертите от регистрират, че за същия десетгодишен интервал (2008 - 2017г.) стойностите на директните задгранични вложения в Търговище са много по-високи от тези в останалите общини. Същото би могло да се каже и за Кърджали до момента в който в другите центрове (без Разград), годишното равнище е близко – към 20 млн. до 30 млн. лв. през 2017-а. Силистра и в това отношение изостава през последните години с най-ниски равнища на вложения.
Демография
Едва ли е огромна изненада, че популацията във всичките осем обсъждани общини понижава.Най-малък спад от единствено 0.1% е регистриран в Кърджали, а най-голям от 20.9% в Ловеч. При множеството от останалите центрове хората понижават с сред 15.0 и 16.5 %.
Пазар на труда
Данните за положението на пазара на труда са може би втори по значимост след тези за икономическата интензивност при оценката на икономическото развиване на даден район. Ловеч е единствената област, където коефициентът на икономическа интензивност през 2018-а е по-нисък, в сравнение с е бил през 2007 година. Най-сериозно повишаване в това отношение се следи в Търговище - с 11.8 прочие пункта. На второ място е Кърджали - с 10.2 прочие пункта. Специално внимание заслужава Смолян, където коефициентът на икономическа интензивност е най-голям през съвсем всички от обсъжданите години. Там покачването е с 3.5 прочие пункта за интервала, което не е най-впечатляващото, само че би трябвало да се регистрира, че то е осъществено от доста висока база – 72.1% през 2007-а.
Коефициентът на претовареност обаче във всички от обсъжданите области е по-нисък от междинния за страната – 52.4 %.
Колкото до данните за междинните брутни заплати към 2017 година, най-висока стойност регистрира Разград – 11 760 лв.. Това е единствената община, в която междинната заплата се е покачила повече от два пъти. Най-близката стойност е в Кърджали - 9969, а на трето място е Търговище - с 9898 лв.. Най-слабо повишаване на междинната работна заплата се следи в Силистра – със 71.01 %.
Инфраструктура
ЕКИП установи, че Търговище е региона с максимален дял на първокласни пътища – 14.72% през 2018-а (непроменен по отношение на 2007г.). Следват Ловеч - с 14.11% и Кюстендил - с 13.51 на 100.
Туризъм
Категоричен водач по мярка на легловата база, по брой пренощували туристи на година и по мярка на приходите от нощувки е Смолян. Това, несъмнено, се дължи главно на зимния курорт „ Пампорово “. На второ място е Кърджали, а след него е Кюстендил. Монтана е общината с най-неразвита материална база и е единствената, в която броят на леглата е понижен.
Що се отнася до приходите от нощувки, Смолян още веднъж води доста с 8.65 млн. лева доходи през 2018-а, което е 55% растеж по отношение на 2007-а. Кюстендил е прибрал 3.05 млн. лева, а Кърджали - 2.41 млн. лв..
Финансово положение
Експертите означават, че данните за общинския дълг са основен знак за фискалното здраве на една община. От обсъжданите 8 дребни общини към края на 2018-а с най-големи отговорности е Смолян – 13.4 млн. лв.. На второ място е Монтана - с 12.2 млн. лева, а на трето Кюстендил - с 10.5 млн. лв.. В останалите общинският дълг е на доста по-ниски равнища, като най-нисък е в Кърджали – 1.89 млн. лв..
През предходната година обаче само в Кърджали е превишена границата от 15% на каузи на отговорностите за разноски по бюджета от средногодишните за предходните 4 години. В тази община цената на този знак е била 42.4% - надалеч над допустимата граница – с възходяща наклонност от 39.6% през 2016-а. За съпоставяне, в Смолян, който е с най-висока стойност на брутния дълг, този дял е 8.5 % през 2018-а, с леко повишаване от регистрираната през 2017 година стойност от 7.0 %. Но все пак повишаване, той извършва законовите условия по този знак и към момента е надалеч под сериозната граница.
Ситуацията е по-различна в Монтана, която е с втората най-висока номинална стойност на дълга - на равнище 12.5%. От друга страна общината с най-ниско равнище на дял на отговорностите за разноски от средногодишните за последните четири години е Ловеч – 0.6% към края на 2018-а.
Данъчна политика
В множеството общини съвсем няма смяна на ставките по имотните налози. По обилни корекции се виждат само в Разград, Силистра и Смолян. В Разград данъкът върху недвижимите парцели се е покачил от 1.5‰ през 2008 година на 2.0% през 2019-а, а този върху възмездното придобиване от 2.0 до 2.4 на 100. В Силистра пък има намаляване на налога за недвижимите парцели от 1.5% през 2008-а на 1.0‰ през 2019-а, до момента в който данъкът върху възмездното придобиване се усилва от 2.0 на 2.5 %. Любопитна динамичност се следи в Търговище – през 2009 година данъкът върху недвижимите парцели е свален на 1.0% и остава на това равнище до 2018-а. Чак през тази година той е повишен до 1.65 %. Тоест, през по-голямата част от обсъждания интервал Търговище е имал най-ниския налог върху недвижимите парцели.
Смолян е единствената община, където се вижда спад и в двата имотни налога.
Последният знак, касаещ качеството на общинското ръководство, на който специалистите обръщат внимание, е равнището на асимилиране на средства от Европейските структурни фондове. В това отношение две общини изрично се отличават по останалите – Монтана и Смолян. Монтана е с най-голяма усвоена финансова помощ през настоящия програмен интервал – 121.3 млн. лева, като равнището на съфинансиране също е най-високо – 45.3 млн. лв.. Смолян е единствената друга община, която е усвоила повече от 100 млн. лева, като локалното съфинансиране там е 27.0 млн. лв.. На трето място е Ловеч с едвам 42.9 млн. лева усвоена помощ и 12.1 млн. лева съфинансиране.
Най-слабо е усвояването в Силистра, където са подписани контракти за едвам 28.3 млн. лева, а съфинансирането е 6.3 млн. лв.. Иначе в Разград, Търговище, Кюстендил и Кърджали равнищата на асимилиране на европарите са доста сходни и варират сред 30 и 40 млн. лв..
„ Общините като цяло би трябвало да се стремят към данъчна децентрализация и данъчна самостоятелност от страната. Само по този начин ще могат по най-хубавия метод да се възползват от характерните дадености на всеки край и конкурирайки се между тях, да усъвършенстват икономическите си индикатори “, акцентира Георги Вулджев от ЕКИП. А Стоян Панчев добавя, че Пловдив, с локалната икономическа зона "Тракия ", е образецът за следване на самодейна политика по привличане на вложения и международни индустриални водачи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ