България пропилява огромни възможности за евтин ток от вятър
Експертите дефинират вятърната сила като една от най-важните технологии за декарбонизацията на Европа. В доста страни тя се явява най-евтиният и евентуално най-големият вътрешен източник на електрическа енергия, който може да размени изкопаемите горива.
България обаче е измежду страните в Европейския съюз, които към момента са на ранен стадий в развиването на този тип сила, която може да се окаже жизненоважна, в случай че Блокът желае да реализира задачата си за възобновима сила за 2030 година
Потенциал за над 40 GW
С удобното си географско местонахождение България е в добра позиция да се възползва от преимуществата на вятърната сила и да направи обилни крачки в своя енергиен преход. Само на сушата страната ни има капацитет за над 40 GW, а огромна част от крайбрежието ни е доста подобаваща за развиване на вятърни паркове.
Въпреки това, с дребни изключения, от 2014 година в България няма огромна конфигурирана мощ за вятърна сила, която да е присъединена към мрежата, изясни научният помощник в стратегия „ Енергетика и климат “ към Центъра за проучване на народна власт Мария Трифонова по време на кръгла маса „ Разгръщане на капацитета за вятърната сила на сушата в България “, проведена от Центъра за проучване на демокрацията.
По думите ѝ България ще има потребност и капацитет да конфигурира близо 10 GW вятърна сила на суша и в морските пространства до 2040 година, с цел да реализира задачите на въглеродната индиферентност.
Анализът открива, че сред 40 и 42 GW вятърна мощ може да бъде конфигурирана на сушата. Поне 10 GW конфигурирани наземни вятърни мощности могат да се осъществят в Североизточна България (в областите Варна, Добрич, Шумен и Разград) поради високите междинни скорости напразно, дребните спънки пред потреблението на земята и подобаващите екологични условия.
За разлика от вятърни централи на сушата у нас към момента няма закон, който да урежда и контролира построяването на офшорни вятърни паркове и затова към този момент няма такива планове в Черно море. Такава стъпка беше направена през есента на предходната година, само че законопроектът мина единствено през Комисия по енергетиката и не стигна до гласоподаване в зала. Обещанията на политиците са, че по закона още веднъж ще стартира да се работи още тази есен.
Предимство на вятърната сила е и цената на произвеждане, която пада всяка година и сега дори става една от най-евтините от всички типове сила, изясни шефът на стратегия " Енергетика и климат " към Центъра за проучване на демокрацията Мартин Владимиров.
Трябва да се стремим да имаме баланс от разнообразни ВЕИ източници, тъй като те се допълват едно друго и това минимализира разноските за дисбаланс. При един добър, уравновесен микс сред вятър, слънце и вода, какъвто би трябвало да е нашият случай в България, това носи сигурност, че може да се доближим до над 50% ВЕИ и надлежно да няма терзание по какъв начин ще се балансират променливите източници на сила ", разяснява за Economic.bg Трифонова.
По данни на Европейската асоциация за вятърна сила до 2019 година инсталираният потенциал на вятърна сила в страната доближава 708 MW, което е нарастване от близо 60% спрямо 2010 година
Накратко страната ни има голям капацитет за вятърна сила, разясняват специалистите, само че може да се каже, че се пропилява.
Бавната скорост
Бавното нахлуване на вятърната сила в България значително се дължи на необятно публикувани управнически дефицити в енергийния бранш. Примери за това са непоследователни и политически обосновани промени в нормативната уредба, опълчването от страна на локалните общности на огромни планове, спорове, свързани с използването на земята и околната среда, и като цяло - липса на политически ангажимент за ускорение на капиталовия развой.
Налице е също по този начин лимитирана наличност на учредени на доказателства оценки на технико-икономическия капацитет на вятърната сила, което подхранва дезинформационни послания, подкопаващи общественото приемане на вятърните технологии, допълват от Центъра.
Друг основен въпрос е и нуждата от надграждане и разширение на електрическата мрежа на страната, с цел да се приспособи към възходящия дял на възобновимата сила. Това изисква обилни вложения в мрежова инфраструктура и интелигентни мрежови технологии, както и съгласуваност сред държавно управление, промишлеността и мрежовите оператори, с цел да се подсигурява, че консолидираното на вятърната сила се ръководи дейно.
Ключовата роля на операторите на преносни системи беше доказана по време на полемиката и от изпълнителния шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев.
Трябва да се опитаме оптимално да облекчим административната тежест пред построяването на вятърни централи и те да станат част от електроенергийния микс на страната допустимо най-скоро “.
Той призна, че България няма подготвеност да разгърне изцяло вятърния си капацитет, макар издадените позитивни мнения за присъединение на 7000 MW нови вятърни мощности.
От ЕСО прецизираха за Economic.bg, че планове с обща вятърна мощ от 700 MW са пред сключване на предварителни контракти с оператора. Както и при слънчевите централи обаче казусът е, че не се знае каква част от тези планове са действителни и в реалност ще бъдат построени.
Това се вижда и в последния проект на ЕСО за развиване на мрежата до 2032 година В него плануваните за присъединение ВяЕЦ в електропреносната и електроразпределителните мрежи в идващите 10 години са общо 403 MW, като единствено през тази и идната година е планувано присъединение на по-големи планове. В останалите - от 2025 година до 2032 година са планувани по 12 MW вятърна мощ всяка година, което демонстрира, че прогнозите за развиване на този вид сила са в застой.
Несъгласие с проектите на ЕСО показват от Българската ветроенергийна асоциация, съгласно която в развой на създаване са повече от 4000 MW нови вятърни мощности. Според специалистите, плануваните за присъединение в Плана 403 MW вятърни електрически централи (ВяЕЦ) до 2032 година, са в пъти по-малки от действително постижимите, както и доста по-малко от плануваните нови слънчеви мощности - 11 677 MW.
България не би могла да извърши заложените цели за декарбонизация, още повече в подтекста на предлагането на Европейската комисия за промяна на пазара на електрическа енергия в Европейски Съюз, според което следва да се доближи задачата от 510 GW вятърни мощности до 2030 година в Европейски Съюз.
…трябва да се забърза
За да се забърза развиването и с цел да се оправи промишлеността с провокациите са нужни редица промени. Според Виктория Керелска от организацията Wind Europe се чака пакет за регулаторни ограничения за отключване на вложенията във вятърния бранш. Те би трябвало да включват понижаване на бюрокрацията и ускорение на процеса за издаване на разрешителните за градеж, посредством дигитализиране на процеса, както и основаването на дълготрайна и предвидима регулаторна рамка, учредена на ясни цели за присъединение на нови мощности на национално ниво. Тя акцентира още, че договорите за разлика ще изиграят основна роля за реализирането на вятърния капиталов капацитет.
Председателят на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация Миглена Стоилова също удостовери, че посредством контракти за разлика може да се подсигурява капиталова предвидимост, защото те резервират конкурентното начало при установяване на цената на пазара, само че дават повече изясненост за себестойността на създадената електрическа енергия и, надлежно, за разноските на енергийните консуматори.
Според нея за жалост, вложителите са изправени пред редица административни провокации, които не се разграничават доста от компликациите, с които се сблъскват вложители в други европейски страни.
Насърчаването на вятърната сила в Европейския съюз беше и един от акцентите в речта на Урсула фод дер Лайен преди дни. Тогава тя разгласи, че Комисията подготвя специфичен финансов пакет, отдаден на вятърната сила или така наречен " зони за ускорено развиване ", който ще бъде оповестен на 24 октомври и от него ще могат да се възползват всички страни, само че за тази цел страната ни би трябвало има проекти за развиването на ВяЕЦ.
В умозаключение вятърната сила може да заеме значима роля в енергийния микс на България, само че страната ни би трябвало да има визията по какъв начин да се възползва от нея. Въпреки това оправянето с провокациите, свързани с консолидираното на мрежата и въздействието върху околната среда и обществото, ще бъде от решаващо значение за гарантиране на дълготрайния триумф на вятърния енергиен бранш у нас.
България обаче е измежду страните в Европейския съюз, които към момента са на ранен стадий в развиването на този тип сила, която може да се окаже жизненоважна, в случай че Блокът желае да реализира задачата си за възобновима сила за 2030 година
Потенциал за над 40 GW
С удобното си географско местонахождение България е в добра позиция да се възползва от преимуществата на вятърната сила и да направи обилни крачки в своя енергиен преход. Само на сушата страната ни има капацитет за над 40 GW, а огромна част от крайбрежието ни е доста подобаваща за развиване на вятърни паркове.
Въпреки това, с дребни изключения, от 2014 година в България няма огромна конфигурирана мощ за вятърна сила, която да е присъединена към мрежата, изясни научният помощник в стратегия „ Енергетика и климат “ към Центъра за проучване на народна власт Мария Трифонова по време на кръгла маса „ Разгръщане на капацитета за вятърната сила на сушата в България “, проведена от Центъра за проучване на демокрацията.
По думите ѝ България ще има потребност и капацитет да конфигурира близо 10 GW вятърна сила на суша и в морските пространства до 2040 година, с цел да реализира задачите на въглеродната индиферентност.
Анализът открива, че сред 40 и 42 GW вятърна мощ може да бъде конфигурирана на сушата. Поне 10 GW конфигурирани наземни вятърни мощности могат да се осъществят в Североизточна България (в областите Варна, Добрич, Шумен и Разград) поради високите междинни скорости напразно, дребните спънки пред потреблението на земята и подобаващите екологични условия.
За разлика от вятърни централи на сушата у нас към момента няма закон, който да урежда и контролира построяването на офшорни вятърни паркове и затова към този момент няма такива планове в Черно море. Такава стъпка беше направена през есента на предходната година, само че законопроектът мина единствено през Комисия по енергетиката и не стигна до гласоподаване в зала. Обещанията на политиците са, че по закона още веднъж ще стартира да се работи още тази есен.
Предимство на вятърната сила е и цената на произвеждане, която пада всяка година и сега дори става една от най-евтините от всички типове сила, изясни шефът на стратегия " Енергетика и климат " към Центъра за проучване на демокрацията Мартин Владимиров.
Трябва да се стремим да имаме баланс от разнообразни ВЕИ източници, тъй като те се допълват едно друго и това минимализира разноските за дисбаланс. При един добър, уравновесен микс сред вятър, слънце и вода, какъвто би трябвало да е нашият случай в България, това носи сигурност, че може да се доближим до над 50% ВЕИ и надлежно да няма терзание по какъв начин ще се балансират променливите източници на сила ", разяснява за Economic.bg Трифонова.
По данни на Европейската асоциация за вятърна сила до 2019 година инсталираният потенциал на вятърна сила в страната доближава 708 MW, което е нарастване от близо 60% спрямо 2010 година
Накратко страната ни има голям капацитет за вятърна сила, разясняват специалистите, само че може да се каже, че се пропилява.
Бавната скорост
Бавното нахлуване на вятърната сила в България значително се дължи на необятно публикувани управнически дефицити в енергийния бранш. Примери за това са непоследователни и политически обосновани промени в нормативната уредба, опълчването от страна на локалните общности на огромни планове, спорове, свързани с използването на земята и околната среда, и като цяло - липса на политически ангажимент за ускорение на капиталовия развой.
Налице е също по този начин лимитирана наличност на учредени на доказателства оценки на технико-икономическия капацитет на вятърната сила, което подхранва дезинформационни послания, подкопаващи общественото приемане на вятърните технологии, допълват от Центъра.
Друг основен въпрос е и нуждата от надграждане и разширение на електрическата мрежа на страната, с цел да се приспособи към възходящия дял на възобновимата сила. Това изисква обилни вложения в мрежова инфраструктура и интелигентни мрежови технологии, както и съгласуваност сред държавно управление, промишлеността и мрежовите оператори, с цел да се подсигурява, че консолидираното на вятърната сила се ръководи дейно.
Ключовата роля на операторите на преносни системи беше доказана по време на полемиката и от изпълнителния шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев.
Трябва да се опитаме оптимално да облекчим административната тежест пред построяването на вятърни централи и те да станат част от електроенергийния микс на страната допустимо най-скоро “.
Той призна, че България няма подготвеност да разгърне изцяло вятърния си капацитет, макар издадените позитивни мнения за присъединение на 7000 MW нови вятърни мощности.
От ЕСО прецизираха за Economic.bg, че планове с обща вятърна мощ от 700 MW са пред сключване на предварителни контракти с оператора. Както и при слънчевите централи обаче казусът е, че не се знае каква част от тези планове са действителни и в реалност ще бъдат построени.
Това се вижда и в последния проект на ЕСО за развиване на мрежата до 2032 година В него плануваните за присъединение ВяЕЦ в електропреносната и електроразпределителните мрежи в идващите 10 години са общо 403 MW, като единствено през тази и идната година е планувано присъединение на по-големи планове. В останалите - от 2025 година до 2032 година са планувани по 12 MW вятърна мощ всяка година, което демонстрира, че прогнозите за развиване на този вид сила са в застой.
Несъгласие с проектите на ЕСО показват от Българската ветроенергийна асоциация, съгласно която в развой на създаване са повече от 4000 MW нови вятърни мощности. Според специалистите, плануваните за присъединение в Плана 403 MW вятърни електрически централи (ВяЕЦ) до 2032 година, са в пъти по-малки от действително постижимите, както и доста по-малко от плануваните нови слънчеви мощности - 11 677 MW.
България не би могла да извърши заложените цели за декарбонизация, още повече в подтекста на предлагането на Европейската комисия за промяна на пазара на електрическа енергия в Европейски Съюз, според което следва да се доближи задачата от 510 GW вятърни мощности до 2030 година в Европейски Съюз.
…трябва да се забърза
За да се забърза развиването и с цел да се оправи промишлеността с провокациите са нужни редица промени. Според Виктория Керелска от организацията Wind Europe се чака пакет за регулаторни ограничения за отключване на вложенията във вятърния бранш. Те би трябвало да включват понижаване на бюрокрацията и ускорение на процеса за издаване на разрешителните за градеж, посредством дигитализиране на процеса, както и основаването на дълготрайна и предвидима регулаторна рамка, учредена на ясни цели за присъединение на нови мощности на национално ниво. Тя акцентира още, че договорите за разлика ще изиграят основна роля за реализирането на вятърния капиталов капацитет.
Председателят на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация Миглена Стоилова също удостовери, че посредством контракти за разлика може да се подсигурява капиталова предвидимост, защото те резервират конкурентното начало при установяване на цената на пазара, само че дават повече изясненост за себестойността на създадената електрическа енергия и, надлежно, за разноските на енергийните консуматори.
Според нея за жалост, вложителите са изправени пред редица административни провокации, които не се разграничават доста от компликациите, с които се сблъскват вложители в други европейски страни.
Насърчаването на вятърната сила в Европейския съюз беше и един от акцентите в речта на Урсула фод дер Лайен преди дни. Тогава тя разгласи, че Комисията подготвя специфичен финансов пакет, отдаден на вятърната сила или така наречен " зони за ускорено развиване ", който ще бъде оповестен на 24 октомври и от него ще могат да се възползват всички страни, само че за тази цел страната ни би трябвало има проекти за развиването на ВяЕЦ.
В умозаключение вятърната сила може да заеме значима роля в енергийния микс на България, само че страната ни би трябвало да има визията по какъв начин да се възползва от нея. Въпреки това оправянето с провокациите, свързани с консолидираното на мрежата и въздействието върху околната среда и обществото, ще бъде от решаващо значение за гарантиране на дълготрайния триумф на вятърния енергиен бранш у нас.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ