Наследствени ли са спомените?
Експеримент с мишки се удостоверява и при хората Пациенти с трансплантация имат памет за навиците на донора си
Могат ли да бъдат наследени спомените? Заложени ли са в нашето ДНК съответни прекарвания от минали генерации?
Екип от учени от учебното заведение по медицинския на университет Емори в Атланта са създали изобретение, което да ни приближи до отговора на този въпрос. В тяхното проучване те изложили група от мишки на миризмата на черешов цвят и ги научили да асоциират тази миризма с наближаваща опасност. Така разкрили, че това ДНК, което дава отговор за реакцията на мишките към миризмата повишило интензивността си в сперматозоидите на мишките. Същото се забелязало и по-късно през две генерации. Това довело до необикновен извод. Преживяванията на родителя даже преди да зачене имат резултат върху структурата и функционалността на нервната система на идващите поколения.
От мишки до хора - случва ли се това и при нас?
Множество хора минали през трансплантация на орган развиват предпочитание и вкус към храни, които донорите им са обичали. През 2009 година 24-годишен австралиец на име Дейвид Уотърс претърпява трансплантация на сърце донор, на което е 18-годишния Кейдън Дилейни от Уелс. Той умрял след злополучна автомобилна злополука. След интервенцията Уотърс развива огромен вкус към " Burger rings " - австралийски чипс с усет на хамбургер. Неговите другари остават в изненада от това, което следят да се случва с приятеля им.
Две години по-късно фамилията на Дилейни се свързало с това на Уотърс, с цел да бъдат сигурни, че Дейвид е здрав и живее пълностоен живот. Двете фамилии се опознали като по-късно Дейвид инцидентно схванал от фамилията на Кейдън, че сина им изяждал най-малко по един пакет от чипса с усет на хамбургер.
Разказът на родителите поразително съвпадал със споделеното от Дейвид Уотърс. Историята е разказана в детайли от локален вестник и става мотив за разнообразни тълкувания.
Повторното самоубийство {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
Могат ли да бъдат наследени спомените? Заложени ли са в нашето ДНК съответни прекарвания от минали генерации?
Екип от учени от учебното заведение по медицинския на университет Емори в Атланта са създали изобретение, което да ни приближи до отговора на този въпрос. В тяхното проучване те изложили група от мишки на миризмата на черешов цвят и ги научили да асоциират тази миризма с наближаваща опасност. Така разкрили, че това ДНК, което дава отговор за реакцията на мишките към миризмата повишило интензивността си в сперматозоидите на мишките. Същото се забелязало и по-късно през две генерации. Това довело до необикновен извод. Преживяванията на родителя даже преди да зачене имат резултат върху структурата и функционалността на нервната система на идващите поколения.
От мишки до хора - случва ли се това и при нас?
Множество хора минали през трансплантация на орган развиват предпочитание и вкус към храни, които донорите им са обичали. През 2009 година 24-годишен австралиец на име Дейвид Уотърс претърпява трансплантация на сърце донор, на което е 18-годишния Кейдън Дилейни от Уелс. Той умрял след злополучна автомобилна злополука. След интервенцията Уотърс развива огромен вкус към " Burger rings " - австралийски чипс с усет на хамбургер. Неговите другари остават в изненада от това, което следят да се случва с приятеля им.
Две години по-късно фамилията на Дилейни се свързало с това на Уотърс, с цел да бъдат сигурни, че Дейвид е здрав и живее пълностоен живот. Двете фамилии се опознали като по-късно Дейвид инцидентно схванал от фамилията на Кейдън, че сина им изяждал най-малко по един пакет от чипса с усет на хамбургер.
Разказът на родителите поразително съвпадал със споделеното от Дейвид Уотърс. Историята е разказана в детайли от локален вестник и става мотив за разнообразни тълкувания.
Повторното самоубийство
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ