Времето на социализма: Младите не знаят, а старите не помнят
Ех, 10 ноември - денят, в който дядовците ви припомнят какъв брой е било хубаво в епохата на социализма. Днес няма да диспутирам. Ще кажа единствено – да, дядо, беше доста крепко в соца. Нека бъда по-конкретен.
Беше доста крепко да забавим малко темпото и да обърнем внимание на другите хора, до момента в който се редим на километрични опашки за банани . Да, бананите бяха изгнили, само че никой не беше там поради тях. Ние се социализирахме, дядо.
Говорихме си, клюкарствахме си, интригантствахме. Какво е направил Иван, какво е споделил, смешно ли е било? Бай Тошо бил ли е в смешката? Опашките бяха изявление за издигане в партията. А да станеш клеветник, дядо, това беше горделивост! Ти знаеш. Освен това в един дом живееха пет фамилии. Е, нямат право на поданство, само че правата са надценени, нали дядо?
Беше доста крепко и че нямахме съвсем нищо. Все отново тежкият материализъм единствено ни унищожава. Социализмът се грижеше да нямаме избор , с цел да не се разсейваме с нелепости. Такава тъга е през днешния ден в супермаркета, когато би трябвало да избираш сред цели три типа оцет. А тогава имаше единствено един тип оцет. Всъщност нямаше нищо друго с изключение на оцет, олио и самун.
Друго си е партията да ти каже какво е добре за теб. Партията се грижеше за нас, дядо. Ти знаеш. Тя ни избираше работа, тя избираше къде да живеем, тя избираше по какъв начин да живеем. А пък в случай че вземем някакво решение, страната не се сърдеше. Даже ни пращаше на лагер да си починем. Съвсем гратис. Но и ти си ходил там, знаеш защо приказвам.
За нас оставаше всичкото време на света, в което можехме да се разхождаме, тъй като до работа си ходехме пеш. Все отново за кола се чакаше 15 години . Пазихме природата чиста!
По времето на соца даже децата по площадките не се караха. Просто тъй като имаха идентични играчки. Виж какъв брой просто решение на тежък обществен проблем, нали дядо?
Модата също беше практична. Тези западни „ нечитави “ дънки рядко влизаха у нас. Вместо това имахме „ Рила “, от дочен плат. За какво са ни сауни, като по този начин хубаво ни се потяха краката.
Дядо, помниш ли по какъв начин всеки петък вечер се забавлявахме както прилича за младежи - гледахме руска телевизия . Да, доста от нас не знаеха съветски, само че ни беше позор да си признаем, че в никакъв случай не знаеш по какъв начин ще спечелиш билет за яките, да ги назовем екскурзии.
Изобщо, дядо, в действителност има доста мотиви за горделивост от миналото време – пионерчета, чавдарчета, корекомски яйца, чушкопека - знак на софтуерния напредък!
Така че дядо, изцяло съм склонен с теб. По времето на соца беше крепко! Знам, че и ти си бил там и си претърпял същото, само че очевидно си позабравил, тъй като прекалено много си си почивал в лагерите.
Беше доста крепко да забавим малко темпото и да обърнем внимание на другите хора, до момента в който се редим на километрични опашки за банани . Да, бананите бяха изгнили, само че никой не беше там поради тях. Ние се социализирахме, дядо.
Говорихме си, клюкарствахме си, интригантствахме. Какво е направил Иван, какво е споделил, смешно ли е било? Бай Тошо бил ли е в смешката? Опашките бяха изявление за издигане в партията. А да станеш клеветник, дядо, това беше горделивост! Ти знаеш. Освен това в един дом живееха пет фамилии. Е, нямат право на поданство, само че правата са надценени, нали дядо?
Беше доста крепко и че нямахме съвсем нищо. Все отново тежкият материализъм единствено ни унищожава. Социализмът се грижеше да нямаме избор , с цел да не се разсейваме с нелепости. Такава тъга е през днешния ден в супермаркета, когато би трябвало да избираш сред цели три типа оцет. А тогава имаше единствено един тип оцет. Всъщност нямаше нищо друго с изключение на оцет, олио и самун.
Друго си е партията да ти каже какво е добре за теб. Партията се грижеше за нас, дядо. Ти знаеш. Тя ни избираше работа, тя избираше къде да живеем, тя избираше по какъв начин да живеем. А пък в случай че вземем някакво решение, страната не се сърдеше. Даже ни пращаше на лагер да си починем. Съвсем гратис. Но и ти си ходил там, знаеш защо приказвам.
За нас оставаше всичкото време на света, в което можехме да се разхождаме, тъй като до работа си ходехме пеш. Все отново за кола се чакаше 15 години . Пазихме природата чиста!
По времето на соца даже децата по площадките не се караха. Просто тъй като имаха идентични играчки. Виж какъв брой просто решение на тежък обществен проблем, нали дядо?
Модата също беше практична. Тези западни „ нечитави “ дънки рядко влизаха у нас. Вместо това имахме „ Рила “, от дочен плат. За какво са ни сауни, като по този начин хубаво ни се потяха краката.
Дядо, помниш ли по какъв начин всеки петък вечер се забавлявахме както прилича за младежи - гледахме руска телевизия . Да, доста от нас не знаеха съветски, само че ни беше позор да си признаем, че в никакъв случай не знаеш по какъв начин ще спечелиш билет за яките, да ги назовем екскурзии.
Изобщо, дядо, в действителност има доста мотиви за горделивост от миналото време – пионерчета, чавдарчета, корекомски яйца, чушкопека - знак на софтуерния напредък!
Така че дядо, изцяло съм склонен с теб. По времето на соца беше крепко! Знам, че и ти си бил там и си претърпял същото, само че очевидно си позабравил, тъй като прекалено много си си почивал в лагерите.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ