Историята на Древен Египет
Египет е страна в Северна Африка, на източните крайбрежия на Средиземно море и е дом на една от най-старите цивилизации на земята. Името му идва от Египтос, което е гръцкото наречие на античното египетско наименование Hwt-Ka-Ptah (Домът на духа на Птах), в началото името на град Мемфис. Полисът бил първата столица на страната и толкоз значим набожен и търговски център, че последователно неговото име става нарицателно за цялата страна. В идващите редове вижте част от историята на Древен Египет.
Самите египтяни наричали своята страна просто Кем, което значи Черна земя, наречена по този начин по богатата, тъмна почва към река Нил, където се появяват първите селища. По-късно страната става известна като Миср, което значи страна, страна, и към момента се употребява от египтяните и в наши дни.
Древен Египет процъфтява хиляди години (от 8000 година пр.н.е. до 30 година прочие Хр.) като самостоятелна нация, чиято просвета е известна с огромните достижения във всяка област на човешкото знание, от изкуствата до науката и от технологиите до религията. Големите монументи, които Древен Египет към момента пази, отразяват дълбочината и величието на египетската просвета, която е повлияла на толкоз доста антични цивилизации, измежду които Гърция и античен Рим.
В продължение на съвсем 30 века – от обединяването на самостоятелните градове по поречието на Нил към 3100 година прочие Хр. до завладяването от Александър Велики през 332 година прочие Хр., Древен Египет е най-великата цивилизация в средиземноморския свят. От огромните пирамиди на Старото царство до военните завоевания на Новото царство, великолепието на Египет от дълго време пленява мозъците на археолозите и историците и е основало обособен клон в историческото знание – египтология.
Основните източници на информация за историята на Древен Египет са многото монументи, предмети и артефакти, открити от археологически обекти, покрити с писмени знаци, които наскоро са дешифрирани.
Египет има дълга история, която датира надалеч оттатък написаното, историите за боговете или паметниците, които са създали културата известна. Първите доказателства за ранното развиване на египетската цивилизация са от 8000 година прочие н.е. Тогава номади – пастири, търсещи вода за своя добитък, се заселват по поречието на река Нил. Там те стартират да развиват земеделие и да се събират в огромни общности, които последователно прерастват в села, а след това и в градове.
Около 3400 година прочие Хр. по великата река са основани две царства – Долен и Долен Египет. След дълги войни, към 3200 година прочие Хр. цар Менес от Горен Египет съумява да сплоти страната и слага началото на първата ръководеща я династия.
При ръководството на първата династия Египет просперира. Развива се търговията, която излиза отвън границите на страната и египтяните стартират да търгуват с близките нации. Културата стартира да се развива, както и комплицираните религиозни обреди. Няма интервал, в който боговете да не играят основна роля в ежедневния живот на египтяните, и това ясно се вижда още от най-ранните времена на историята на страната.
По време на първата династия се появяват и първите гробници мабейба, които са прародители на пирамидите.
През интервала, прочут като Старото царство (около 2613-2181 година прочие Хр.), архитектурата в чест на боговете се развива с висок ритъм и са издигнати някои от най-известните монументи в Египет като пирамидите и Великия сфинкс в Гиза. Царят Джосер, който цари от 2670 година прочие Хр., построява първата стъпаловидна пирамида в Саккара. Монументалният монумент е планиран от основния проектант и доктор в царския двор – Имхотеп. Последният също написва един от първите медицински текстове, описващи лекуването на над 200 разнообразни заболявания и потвърждавайки, че повода за заболяването може да бъде естествена, а не боговете. Голямата пирамида на Хуфу, както и тези на Хафр и Менакур, също са издигнати през този интервал.
Великолепието на пирамидите в платото Гиза, които в началото били обгърнати в ослепителен бял варовик, е удостоверение за силата и благосъстоянието на владетелите през този интервал. Много са теориите за построяването на тези монументи и гробници, само че актуалните архитекти и учени надалеч не са единни. Като се има поради технологията в тези времена, някои настояват, че монумент като Голямата пирамида в Гиза не би трябвало да съществува. Други обаче настояват, че съществуването на такива здания и гробници допуска превъзходна технология, която е изгубена във времето след разрухата, настъпила в страната след нахлуването на непознати нашественици.
Ерата, известна като първия промеждутъчен интервал (2181-2040 година прочие Хр.), настава след намаляването на силата на централното държавно управление и постепеннния му разпад. Страната се разпада на още веднъж на две елементи – Горен Египет със столица Тива и Долен Египет със столица Хиераконполис. Тези центрове основават свои лични династии, които ръководят своите райони независимо и от време на време се борят между тях за висш надзор. През 2040 година прочие Хр. тиванският цар Ментухотеп II (2061-2010 г.) разгромява силите на Хиераконполис и сплотява Египет под ръководството на Тива.
Стабилността, обезпечена от царете на Тива, разрешава разцвета на по този начин нареченото Средно царство (2040-1782 година прочие н. е.). Средното царство се счита за класическата ера на Египет, когато изкуството и културата доближават огромни висоти и Тива става най-важният и най-богатият град в страната, а и в целия древен свят. Според историците Оукс и Галин царете на дванадесетата династия са били мощни владетели, които са открили надзор освен над целия Египет, само че и над Нубия на юг, където няколко замъци са били издигнати за отбрана на египетските търговски ползи.
През интервала е основана и първата непрекъсната войска в света от фараона Аменемхат I (ок. 1991-1962 година прочие Хр.).
Около 1800 година в Египет се появяват хиксосите – тайнствен народ, най-вероятно приближаващ от Сирия. Макар и имената на царете на хиксосите да са със семитски генезис, за тях не е открита избрана етническа принадлежност. Хиксосите покоряват северната част на Египет, а останалата част със столица Тива трансформират във васална страна.
Тази ера е известна като Втори промеждутъчен интервал (1782 прочие н. е. – 1570 прочие н. е.). макар че хиксосите, чието име просто значи задгранични владетели, са ненавиждани от египтяните, те вкарват доста усъвършенствания в културата като композитния лък, коня и колесницата, както и сеитбооборота и развиването на бронза и керамика.
Хиксосите управляват пристанищата на Долен Египет до 1700 година прочие Хр. В същото време в Нубия е основано царство Куш, което превзема големи част от Египет.
Египтяните провеждат редица акции за изтласкване на хиксосите и нубийците, само че всички се провалят, до момента в който принц Ахмос I от Тива (1570 прочие н. е. - 1544 пр.н.е.) не съумява и сплотява страната под властта на Тива.
Така с Ахмос I почнал това, което е известно като интервала на Новото царство (1570 прочие н. е. - 1069 прочие н. е.). Египет е още веднъж обединен и проспериращ. Точно тогава шефовете на страната стартират да се назовават фараони, преди този момент са просто царе.
Много от най-известните през днешния ден египетски владетели ръководят през този интервал и по-голямата част от великите антични структури като Рамесеум, Абу Симбел, храмовете на Карнак и Луксор, както и гробниците на Долината на царете и Долината на цариците са основани или доста усъвършенствани през това време.
Между 1504 прочие н.е. - 1492 година прочие н. е. фараонът Тутмос I укрепва силата си и уголемява границите на Египет до река Ефрат на север, Сирия и Палестина на запад и Нубия на юг. Неговото царуване е последвано от кралица Хатшепсут (1479 прочие н. е. - 1458 година прочие н.е.), която доста уголемява търговията с други народи, най-много с страната Пунт. Нейното 22-годишно царуване в мир довежда до невъобразим разцвет за Египет, на който завидели всички владетели в Стария свят.
През този интервал медицината в Древен Египет получава извънредно развиване. Къпането от дълго време е значима част от дневния режим на египтяните, защото е насърчавано от тяхната вяра и моделирано от тяхното духовенство. По това време обаче са създадени по-сложни бани, евентуално повече за отдих, в сравнение с просто за хигиена. Гинекологичният папирус Кахун, обвързван със здравето на дамите и контрацептивите, е написан през 1800 година прочие н. е. и през този интервал наподобява е употребен от доста лекари. Хирургията и стоматологията също се практикуват необятно и с огромно умеене, а бирата се предписва от лекарите за улеснение лекуването и облекчение на признаците на над 200 разнообразни заболявания.
Най-великият държател на Новото царство е Рамзес II (известен още като Рамзес Велики, 1279 прочие Хр. - 1213 година прочие Хр.). Той стартира най-сложните строителни планове, строени в миналото в Египет. Разширява границите на империята до невиждани размери, а народът стартира да го уважава като господ.
Рамзес II става прочут на по-късните генерации като Великия предшественик. Той цари толкоз дълго, че надживява множеството си деца и дами. Живее до невижданите дотогава 96 години – двойно повече от междинната дълготрайност на живота през тези времена. Буквално надживява всичките си връстници. След гибелта му доста хора се опасяват, че краят на света е пристигнал, защото не са познавали различен фараон и различен тип Египет.
Рамзес оставя богат и проспериращ Древен Египет след себе си. Това притегля вниманието на Морските нации – незнайна националност, която опустошава и поставя завършек на доста от цивилизациите на Стария свят. Наследниците на Рамзес съумяват да ги спрат, само че с цената на доста жертви и опустошения.
Това довежда до намаляване на централната власт. Духовенството придобива голяма власт, а покорените земи от египтяните въстават. Избухналата революция смъква династията на Рамзес от власт и стартира интервалът, прочут като Третия промеждутъчен интервал (1069 прочие н. е. - 525 прочие н. е.).
Царство Куш от юг и неговият цар Пийе (752 година прочие Хр. -7 22 година прочие Хр.) покоряват и сплотяват Египет. Културата процъфтява още веднъж. Това обаче продължава до 671 година прочие н. е., когато Асирия покорява и опустошава страната. Асирийците нямат желание да задържат тези земи, оплячкосват Египет и го изоставят в руини.
Страната обаче се изправя на крайници и още веднъж се сплотява. Настъпва близо век мир, 525 година прочие Хр., когато император Камбиз II на Персия нахлува в Египет. Знаейки за благоговението на египтяните към котките (за които се счита, че са живи превъплъщения на известната богиня Бастет), Камбиз II заповядва на хората си да рисуват котки на щитовете си и да подгонят котки и други животни, свещени за египтяните, пред персийската войска. Египетските сили се предават без пердах и страната е покорена от Персия. Това продължава до 332 година прочие н. е., когато е покорена от Александър Велики.
Александър е посрещнат като избавител и превзема Египет без битка. Той основава град Александрия и напуща страната с желанието да покори останалата част от Персия.
След гибелта му през 323 година прочие Хр. неговият военачалник Птолемей връща тялото му в Александрия и основава династията Птолемеи (323 година Пр. Хр. - 30 година прочие Хр.), която ръководи Египет в идващите 300 години.
Последният от Птолемеите е Клеопатра, която прави самоубийство през 30 година прочие Хр., след разгрома на силите ѝ (и тези на брачна половинка ѝ Марк Антоний) от римляните, предвождани от Октавиан Цезар в борбата при Актюм (31 година прочие Хр.).
Тогава Египет става провинция на Рим (30 година пр.н.е. - 476 г.), по-късно на Византийската империя (около 527 - 646 година прочие Хр.), до момента в който е превзет от арабските мюсюлмани при халиф Умар през 646 година и попада под ислямското въздействие. Старата просвета и великолепие е забравено и за епохи наред към този момент никой не помни славната в миналото цивилизация.
Славата на предишното на Египет обаче е преоткрита през 18-ти и 19-ти век от н.е. и е оказва надълбоко въздействие върху днешното схващане за античната история и света.
