Древните месопотамци били удивителни астрономи
Едва ли доста хора знаят, че народът на антична Месопотамия определял слънчевата година с изключителна акуратност. В изчисляването на „ аномалистичния месец ” (времето сред две прекосявания на Луната през точката, която е най-близо до Земята) в съпоставяне със актуалните астрономи, снабдени с най-сложните астрономични и фотометрични уреди те сбъркали единствено с 3, 6 секунди. И още - в изчисляването на „ синодичния месец ”(времето сред двете етапи на Луната, да вземем за пример от пълнолуние до пълнолуние) вавилонците сбъркали с по-малко от 0.1 секунда.
Освен това още през VII век преди новата епоха те тъкмо предвиждали лунното затъмнение, а по-късно и слънчевото. Много преди този момент различавали неподвижните звезди от планетите, като определили седем такива.
Интересен е фактът, че актуалните названия на доста звезди и съзвездия, като да вземем за пример тези на съзвездията в Зодиака (Рак, Лъв, Скорпион, Везни и т.н.) са преведени от вавилонски език.
А когато споделяме за някого, че е „ роден под щастлива звезда ” или „ каквото му е писано от звездите ”, ние използваме изразите на вавилонците, които били надълбоко уверени във всичко това, счита историкът откривател Замаровски.
Астрономическите знания на античните месопотамци е видимо завещание. Астрологията и качествата за предсказание на бъдещето по " огромната книга на звездния хоризонт ” минали от Вавилон в Гърция и Рим, а след това и в цяла Европа, където след огромния си подем през XV, XVI и XVII век дълго още били известни.
Днес сме очевидци на извънреден напредък на астрологията. В Америка да вземем за пример тя е проникнала и в икономическия живот на нацията. Доказателство за това е Стенли Джевънс, другояче сериозен професор в сериозен университет, който откри „ взаимозависимост ” сред икономическите кризи… и слънчевите петна, за които се допуска, че предизвиквали „ оттегляне към потреблението ” и „ намаляване на капиталовложителната активност ”.
