Плащаме смъртен данък на безхаберието
Едва ли има друга " бяла " страна, в която господства такава чудовищна безнаказаност на всички равнища. Безхаберие, което взема жертви. В дословния смисъл на думата.
Фонтан на площад " Славейков " в София уби с ток млад мъж, сграда на столичната улица " Алабин " рухна и погреба две девойки, асансьор в " Мачин дом " се срути в шахтата си и единствено по знамение бременните, возещи се в него, оцеляха...
Общото сред всички тези случаи е, че отговорни няма .
Отговорността се трансферира сред институциите, а жителите просто се молят идващия път да не са сред пострадалите. Защото всеки може да загине, до момента в който минава около постройка, вози се с асансьор или стои на автобусна спирка. Всеки може да остане неработоспособен, откакто се потроши поради безобразните тротоари, или непочистения лед.
В неделя в тази рубрика влезе и ужасната гибел на 16-годишното момче, ударено от ток на тротоара на оживено място в столицата. След случая институциите включиха в режима, който владеят най-добре - измиване на ръце и прекачване на топката. Минаха повече от 24 часа след съдбовната преживелица, преди да бъде огласено кой стопанисва обекта с необезопасения високорисков кабел. Но макар и сдружението има контракт с болница " Св. Иван Рилски ", в чийто двор е будката, тя се обяви за почтена. ЧЕЗ отговаряли за кабелите до шахтата, само че не и за нелегално присъединилите се. Общината пък не се усеща виновна, че разкрит кабел месеци наред е минавал по парапет до оживена спирка.
И е било просто въпрос на време някой да пострада.
Прокуратурата, разбира се, незабавно подхвана случая, както и законът повелява. Точно както разследваше всеки един от предишните случаи. С цялостен крах. За да вземем за пример има оправдателна присъда на две инстанции, като апелативните магистрати показаха, че следствието е било минирано по този начин, че неоправдателните присъди са невъзможни. Тази седмица по проблема ще заседава и Върховният касационен съд.
За момчето, което почина, ударено от ток от фонтана на " Славейков ", имаше един осъден с 1000 лева, който се дефинира като изкупителна жертва. За асансьора в правосъдната сага към този момент наподобява безкрайна. Осем години след събитието първата инстанция определи санкции на четирима, които откри за отговорни. През 2020 година Софийският градски съд е наредил делото против един от тях да бъде върнато на прокуратурата и там следите му се губят.
Така че развиването по случаи като тези просто няма по какъв начин да ни обнадежди, че отговорните за гибелта на момчето ще бъдат открити и осъдени. По-вероятно е най-после да излезе, че снеговалежът е отговорен.
А управляващите не са си взели поука
от нито една нелепа гибел, от нито една жертва на безхаберието и безотговорността им. Комуналните компании, също като институциите, са привикнали да работят против рушвети и да разчитат на монополното си състояние. Маса контролни органи на локално и национално ниво нищоправят против сигурни заплати и привилегии, и замазват непознатите пропуски. Сега несъмнено ще забележим по какъв начин Върховната административна прокуратура ще подреди всички кабели и шахти да бъдат тествани. Вероятно след месеци ще чуем по какъв начин има стотици проблематични обекти. И всичко ще завърши най-вече с това. Нищо чудно и парламентът да се задейства в края на мандата си, с цел да приеме популистки ремонти в законите, писани на коляно, които за които ще ни убеждават, че веднага ще прекратят нелепите произшествия.
Обществото обаче също има косвена виновност за такива произшествия .
Защото болшинството е привикнало да подминава стърчащите кабели, отворените шахти, дупките по улиците, изпочупените детски площадки. Свикнало е да се вози в раздрънкани рейсове със съмнителна техническа редовност. И да приема това за обикновено. А когато има личен проблем с кабел или носеща стена за срутване, да вземем за пример, да го реши с рушвети. Затова имаме не общество от жители, които изискват и управляват кой по какъв начин харчи парите им и дали си прави работата, а просто сборище от хора, на които въобще не им пука какво се случва. Докато самите те не пострадат.
През това време премиерската джипка обикаля села и паланки, а водачът й ни изяснява какъв брой сме добре. И въобще не му пука, че плащаме смъртен налог за тази безнаказаност на всички равнища.
Фонтан на площад " Славейков " в София уби с ток млад мъж, сграда на столичната улица " Алабин " рухна и погреба две девойки, асансьор в " Мачин дом " се срути в шахтата си и единствено по знамение бременните, возещи се в него, оцеляха...
Общото сред всички тези случаи е, че отговорни няма .
Отговорността се трансферира сред институциите, а жителите просто се молят идващия път да не са сред пострадалите. Защото всеки може да загине, до момента в който минава около постройка, вози се с асансьор или стои на автобусна спирка. Всеки може да остане неработоспособен, откакто се потроши поради безобразните тротоари, или непочистения лед.
В неделя в тази рубрика влезе и ужасната гибел на 16-годишното момче, ударено от ток на тротоара на оживено място в столицата. След случая институциите включиха в режима, който владеят най-добре - измиване на ръце и прекачване на топката. Минаха повече от 24 часа след съдбовната преживелица, преди да бъде огласено кой стопанисва обекта с необезопасения високорисков кабел. Но макар и сдружението има контракт с болница " Св. Иван Рилски ", в чийто двор е будката, тя се обяви за почтена. ЧЕЗ отговаряли за кабелите до шахтата, само че не и за нелегално присъединилите се. Общината пък не се усеща виновна, че разкрит кабел месеци наред е минавал по парапет до оживена спирка.
И е било просто въпрос на време някой да пострада.
Прокуратурата, разбира се, незабавно подхвана случая, както и законът повелява. Точно както разследваше всеки един от предишните случаи. С цялостен крах. За да вземем за пример има оправдателна присъда на две инстанции, като апелативните магистрати показаха, че следствието е било минирано по този начин, че неоправдателните присъди са невъзможни. Тази седмица по проблема ще заседава и Върховният касационен съд.
За момчето, което почина, ударено от ток от фонтана на " Славейков ", имаше един осъден с 1000 лева, който се дефинира като изкупителна жертва. За асансьора в правосъдната сага към този момент наподобява безкрайна. Осем години след събитието първата инстанция определи санкции на четирима, които откри за отговорни. През 2020 година Софийският градски съд е наредил делото против един от тях да бъде върнато на прокуратурата и там следите му се губят.
Така че развиването по случаи като тези просто няма по какъв начин да ни обнадежди, че отговорните за гибелта на момчето ще бъдат открити и осъдени. По-вероятно е най-после да излезе, че снеговалежът е отговорен.
А управляващите не са си взели поука
от нито една нелепа гибел, от нито една жертва на безхаберието и безотговорността им. Комуналните компании, също като институциите, са привикнали да работят против рушвети и да разчитат на монополното си състояние. Маса контролни органи на локално и национално ниво нищоправят против сигурни заплати и привилегии, и замазват непознатите пропуски. Сега несъмнено ще забележим по какъв начин Върховната административна прокуратура ще подреди всички кабели и шахти да бъдат тествани. Вероятно след месеци ще чуем по какъв начин има стотици проблематични обекти. И всичко ще завърши най-вече с това. Нищо чудно и парламентът да се задейства в края на мандата си, с цел да приеме популистки ремонти в законите, писани на коляно, които за които ще ни убеждават, че веднага ще прекратят нелепите произшествия.
Обществото обаче също има косвена виновност за такива произшествия .
Защото болшинството е привикнало да подминава стърчащите кабели, отворените шахти, дупките по улиците, изпочупените детски площадки. Свикнало е да се вози в раздрънкани рейсове със съмнителна техническа редовност. И да приема това за обикновено. А когато има личен проблем с кабел или носеща стена за срутване, да вземем за пример, да го реши с рушвети. Затова имаме не общество от жители, които изискват и управляват кой по какъв начин харчи парите им и дали си прави работата, а просто сборище от хора, на които въобще не им пука какво се случва. Докато самите те не пострадат.
През това време премиерската джипка обикаля села и паланки, а водачът й ни изяснява какъв брой сме добре. И въобще не му пука, че плащаме смъртен налог за тази безнаказаност на всички равнища.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ