Конспиративните теории според науката или как и китайците не са кацали на Луната
Едва ли има човек, който да не е чувал догатката, че американците не са кацали на Луната. Тази доктрина има своите поддръжници, без значение от безпристрастните обстоятелства, които би трябвало да се упоменат. А те са снимков материал от местата, където се е направило кацането, проби, взети от самите астронавти и даже лазерно отражение в огледало, оставено на нашия сателит от екипажа на Аполо 11. Към тези обстоятелства може да се добави и това, че близо половин милион души са работили по тази стратегия и няма по какъв начин всички да настояват през целия си живот нещо, което в никакъв случай не се е случило. Има и учени, които не престават да изследват материали, донесени от Луната. Фактите са свързани едни с други и не може всички да са подправени.
Нова тайна доктрина
Според тази доктрина китайското кацане от другата страна на Луната, противоположна на кацането на американците, също не се е състояло. Тази доктрина се оказва реалистична за значително хора, макар че Китай разгласява панорамна фотография на площадката, където апаратът Чанг’Ъ 4 се спуска на лунната повърхнина, както и видео материал за самото събитие. Тези нагледни материали не смущават феновете на тайните теории.
Какво кара някои хора да се съмняват, да живеят с убеждението, че ги лъжат и да считат, че има неща, които единствено те виждат или се досещат?
Стремежът да се избегне когнитивният дисонанс - провинен за вярата в конспирациите
Направени проучвания върху групи хора дават забавни резултати по отношение на аргументите за човешките заблуди.
Първият извод е, че хората на първо време одобряват в какво да имат вяра прочувствено, а не разсъдъчно и след това търсят рационални претекстове, в които да облекат доводите си. Тези хора одобряват като опасност разновидността да признаят, че бъркат. Този човешки феномен се явява предпазен механизъм против положението, известно като когнитивен дисонанс.
Това ще рече, че индивидът поддържа някаква идея и всяка информация, която е в несъгласие с нея, бива отхвърляна или приспособена, тъй че да служи на тази основана към този момент визия.
Това не е някакъв тип разстройство на душeвността, а единствено функционалност на мозъка ни. Силата на страстите стоят над разсъдъка ни и не са бъг в мозъчната ни активност, а единствено нейна изява.
