„Жана“, Народен театър „Иван Вазов“
Едноизмерно, безусловно и декларативно. Прекрасно изиграно, само че чаках доста повече от Явор Гърдев.
Гледала съм всичките му постановки, множеството – по няколко пъти. Онова, поради което Явор Гърдев е обичаният ми режисьор, е точно умеенето му да демонстрира една опосредствана действителност. Дали ще е посредством поезията („ Нощна пеперуда “), парадокса („ Ръкомахане в Спокан “), вулгарността („ Старицата от Калкута “), лудостта („ Хамлет " ), политиката („ Крал Лир “), жестокостта („ Пухеният “) или абсурда („ Козата, или коя е Силвия “), в постановките му постоянно има скрити послания, втори и трети слой, секрети, които ме карат да желая да ги виждам още веднъж и още веднъж.
Няма да виждам „ Жана “ отново. Не изпитвам потребност да видя още веднъж тази история, която е толкоз предвидима, че всичко е ясно за феновете съвсем през цялото време. Жана е жена на междинна възраст, забогатяла с търговия на ръба на закона, с пари назаем от мафията. Днес Жана е богата бизнесдама, която има всичко и познава всички в бизнеса и политиката. Има единствено едно нещо, което Жана не може да си купи с пари – любов. Тя е самотна, младият й ухажор я напуща поради по-млада жена, която ще му даде единственото, което Жана не може – дете. Горчивите й откровения следват едно след друго, все по-предвидими – татко пияч, страдаща майка, умряла ненавреме, погрешни мъже, нелоялни чиновници.Светлана Янчева дава всичко от себе си и е в действителност превъзходна в ролята на Жана! Владимир Пенев е прелестен като нейния съучастник и несъстоял се ухажор Виталий. Чудесна роля като студентката Катя прави младата Елена Телбис, която ми става все по-любима. Симпатичният Андрей (Мартин Димитров) – любовникът на Жана – по този начин и не съумява да доближи класата на партньорките си. Актьорите в останалите функции, а те не са малко, също са положителни и чудесно подбрани, изключително старата Гергана Кофарджиева. Сценографията и костюмите са на Татяна Димова и основават в действителност отлична атмосфера, употребявайки до дъно лимитираното пространство на дребната зала.
Поставена на камерна сцена, пиесата евентуално би трябвало да притегли аудитория с усет към смисления спектакъл, какъвто Явор Гърдев прави по традиция. Да слушат монолозите на Жана – човек без сърце, само че с прекомерно доста пари и власт – е освен подценяващо за тези хора, само че и напряко обидно. В последна сметка за тази цел можем просто да си пуснем тв приемника.
Гледала съм всичките му постановки, множеството – по няколко пъти. Онова, поради което Явор Гърдев е обичаният ми режисьор, е точно умеенето му да демонстрира една опосредствана действителност. Дали ще е посредством поезията („ Нощна пеперуда “), парадокса („ Ръкомахане в Спокан “), вулгарността („ Старицата от Калкута “), лудостта („ Хамлет " ), политиката („ Крал Лир “), жестокостта („ Пухеният “) или абсурда („ Козата, или коя е Силвия “), в постановките му постоянно има скрити послания, втори и трети слой, секрети, които ме карат да желая да ги виждам още веднъж и още веднъж.
Няма да виждам „ Жана “ отново. Не изпитвам потребност да видя още веднъж тази история, която е толкоз предвидима, че всичко е ясно за феновете съвсем през цялото време. Жана е жена на междинна възраст, забогатяла с търговия на ръба на закона, с пари назаем от мафията. Днес Жана е богата бизнесдама, която има всичко и познава всички в бизнеса и политиката. Има единствено едно нещо, което Жана не може да си купи с пари – любов. Тя е самотна, младият й ухажор я напуща поради по-млада жена, която ще му даде единственото, което Жана не може – дете. Горчивите й откровения следват едно след друго, все по-предвидими – татко пияч, страдаща майка, умряла ненавреме, погрешни мъже, нелоялни чиновници.Светлана Янчева дава всичко от себе си и е в действителност превъзходна в ролята на Жана! Владимир Пенев е прелестен като нейния съучастник и несъстоял се ухажор Виталий. Чудесна роля като студентката Катя прави младата Елена Телбис, която ми става все по-любима. Симпатичният Андрей (Мартин Димитров) – любовникът на Жана – по този начин и не съумява да доближи класата на партньорките си. Актьорите в останалите функции, а те не са малко, също са положителни и чудесно подбрани, изключително старата Гергана Кофарджиева. Сценографията и костюмите са на Татяна Димова и основават в действителност отлична атмосфера, употребявайки до дъно лимитираното пространство на дребната зала.
Поставена на камерна сцена, пиесата евентуално би трябвало да притегли аудитория с усет към смисления спектакъл, какъвто Явор Гърдев прави по традиция. Да слушат монолозите на Жана – човек без сърце, само че с прекомерно доста пари и власт – е освен подценяващо за тези хора, само че и напряко обидно. В последна сметка за тази цел можем просто да си пуснем тв приемника.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ