Носталгия по социализма? – Глупости!
„ Едно време”…нямаше банани, имаше казарма, нямаше престъпност, имаше лагери, ходехме по два пъти в годината море, не можехме да пътуваме в чужбина, опазването на здравето беше гратис, не ни споделиха за Чернобил, Тодор Живков е огромен общественик, Тодор Живков е елементарен правешки пастир, строяхме фабрики, фалирахме три пъти, чакаше се ред за кола и жилище, всеки имаше кола и жилище, имаше недостиг, нямаше безработица….Чудно време е било!
Н а мен персонално ми припомня на шизофрения на национално равнище. Нещо като всеобща илюзия. От няколко години пиша за уеб страницата и чета деликатно реакциите на хората, свързани с другите материали, които публикуваме. Безспорно, може да се отличи едно събитие, което напълно погрешно се дефинира като носталгия по социализма. Почти никой от рационално пишещите не желае да се върне на 100% това време, написа socbg.com
Всички въздишат по някои от позитивите или по неща, които персонално те са одобрявали. Понякога попадам на обвинявания, свързани с възрастта на участниците в полемиките. Често срещан мотив е, че „ носталгиците” са старци, които се топлят със спомените от една отминала младост. Би било правилно за електората на Българска социалистическа партия, само че в интернет сърфират най-вече младежи и нашите фенове са най-вече хора към 35-40 години, като доста малко от тях надвишават 55 лазарника.
Следователно преди 25 лета са били в почтена детска възраст и даже да имат мемоари, те не са свързани с политическата система, а с мекиците на бабите им. Но никой до в този момент не е написал „ Искам още веднъж домашни мекици!”. Следователно би трябвало да потърсим, какво кара хората да си спомнят с трогване за нещо, което не помнят.
На първо място това са спомените и разказите на околните. Възрастните хора не са дейни в интернет, само че по време на някоя сладка раздумка, в случай че им обърне някой внимание, са цялостни с информация съвсем двойна на тази, която може да се откри в Гугъл. Сядат младежите в кръг, а по средата някой проницателен дядо, сходно на Асен Кисимов, им споделя сладки приказки от предишното.
Другият извор на носталгия са несъмнено личните мемоари, изключително пречупени през младежкия светоглед на тогавашното настояще. Колкото и малко да са възрастните ни читатели в интернет, то по време на анкети, социологически изследвания, манифестации и шествия, техният глас се чува много ясно.
И като към тези две неща прибавим и малко квас, поставена от медиите, под формата на провокативни заглавия, ето ви самун за всички, които милеят за байтошовския смях в новогодишната вечер.
Какво желаят те обаче?
Искат казарма, тъй като мъжете са били станали гейове. Като че ли през социализма не е имало хомосексуални, а един мъж, който харесва други мъже, го сложиш в една спалня с 200 такива, ще стане хетеросексуален. Всички желаят огромна и мощна войска, без да помислят, че актуалната война е високотехнологична и че 100 хилядна войска въоръжена с автомати и щикове, с изключение на да вика „ Ура” на гергьовденския церемониал за друго не става. Или просто желаят някой да им оправи пропуските във възпитанието?
Искат Народната милиция . Вярно, тя биеше поради дълга коса и къса пола, само че биеше и ромите, които крадяха, т.е. биеше наред. Раздаваше правдивост, която в този момент липсва.
Освен това хората желаят сигурна работа. Нископлатена, получена по систематизиране, само че сигурна.
Искат дребен избор на храни, само че с високо качество.
Искат униформи в учебно заведение.
Искат жилище за всеки, което въпреки малко и панелно да имаш късмет да изплатиш, преди внуците ти да умрат от напреднала възраст .
Никой не желае затворени граници, софийско жителство (макар, че на старите софиянци липсва), разделяне по фамилен генезис, възбрана на частната благосъстоятелност.
Ето ги двете страни на уравнението. Видяхте ли в този момент, че Х не е =носталгия по соца? Х = на блян по сигурната страна!
По време на Народна република България, страната е била мащеха, а в този момент е леконравна фльорца, изоставила децата си на произвола на ориста. Мащехата бие горките сирачета, дава им най – черният самун, пести от дървата, само че въпреки всичко е в къщата. Красивата хитруша обикаля лъскавите заведения, къпе се в шампанско, а в къщи изпраща единствено картички от скъпите курорти.
Не инцидентно тъкмо в тази страна се е появила поговорката „ Ела зло, че без тебе по – зло”.
Не инцидентно всеки политик/журналист/бизнесмен, който стартира да дава обещание на едро, че ще хване страната с твърда ръка, съумява да се настани на топличко в Парламента.
Спомням си една трогателна фотография, на едно сираче нарисувало майката, която в никакъв случай е нямало, с тебешир на асфалта и легнало в нейните обятия.
По този метод и ние рисуваме облика на една страна, която в никакъв случай не е съществувала, само че копнеем за нея и чакаме да си влезе във функционалностите.
Н а мен персонално ми припомня на шизофрения на национално равнище. Нещо като всеобща илюзия. От няколко години пиша за уеб страницата и чета деликатно реакциите на хората, свързани с другите материали, които публикуваме. Безспорно, може да се отличи едно събитие, което напълно погрешно се дефинира като носталгия по социализма. Почти никой от рационално пишещите не желае да се върне на 100% това време, написа socbg.com
Всички въздишат по някои от позитивите или по неща, които персонално те са одобрявали. Понякога попадам на обвинявания, свързани с възрастта на участниците в полемиките. Често срещан мотив е, че „ носталгиците” са старци, които се топлят със спомените от една отминала младост. Би било правилно за електората на Българска социалистическа партия, само че в интернет сърфират най-вече младежи и нашите фенове са най-вече хора към 35-40 години, като доста малко от тях надвишават 55 лазарника.
Следователно преди 25 лета са били в почтена детска възраст и даже да имат мемоари, те не са свързани с политическата система, а с мекиците на бабите им. Но никой до в този момент не е написал „ Искам още веднъж домашни мекици!”. Следователно би трябвало да потърсим, какво кара хората да си спомнят с трогване за нещо, което не помнят.
На първо място това са спомените и разказите на околните. Възрастните хора не са дейни в интернет, само че по време на някоя сладка раздумка, в случай че им обърне някой внимание, са цялостни с информация съвсем двойна на тази, която може да се откри в Гугъл. Сядат младежите в кръг, а по средата някой проницателен дядо, сходно на Асен Кисимов, им споделя сладки приказки от предишното.
Другият извор на носталгия са несъмнено личните мемоари, изключително пречупени през младежкия светоглед на тогавашното настояще. Колкото и малко да са възрастните ни читатели в интернет, то по време на анкети, социологически изследвания, манифестации и шествия, техният глас се чува много ясно.
И като към тези две неща прибавим и малко квас, поставена от медиите, под формата на провокативни заглавия, ето ви самун за всички, които милеят за байтошовския смях в новогодишната вечер.
Какво желаят те обаче?
Искат казарма, тъй като мъжете са били станали гейове. Като че ли през социализма не е имало хомосексуални, а един мъж, който харесва други мъже, го сложиш в една спалня с 200 такива, ще стане хетеросексуален. Всички желаят огромна и мощна войска, без да помислят, че актуалната война е високотехнологична и че 100 хилядна войска въоръжена с автомати и щикове, с изключение на да вика „ Ура” на гергьовденския церемониал за друго не става. Или просто желаят някой да им оправи пропуските във възпитанието?
Искат Народната милиция . Вярно, тя биеше поради дълга коса и къса пола, само че биеше и ромите, които крадяха, т.е. биеше наред. Раздаваше правдивост, която в този момент липсва.
Освен това хората желаят сигурна работа. Нископлатена, получена по систематизиране, само че сигурна.
Искат дребен избор на храни, само че с високо качество.
Искат униформи в учебно заведение.
Искат жилище за всеки, което въпреки малко и панелно да имаш късмет да изплатиш, преди внуците ти да умрат от напреднала възраст .
Никой не желае затворени граници, софийско жителство (макар, че на старите софиянци липсва), разделяне по фамилен генезис, възбрана на частната благосъстоятелност.
Ето ги двете страни на уравнението. Видяхте ли в този момент, че Х не е =носталгия по соца? Х = на блян по сигурната страна!
По време на Народна република България, страната е била мащеха, а в този момент е леконравна фльорца, изоставила децата си на произвола на ориста. Мащехата бие горките сирачета, дава им най – черният самун, пести от дървата, само че въпреки всичко е в къщата. Красивата хитруша обикаля лъскавите заведения, къпе се в шампанско, а в къщи изпраща единствено картички от скъпите курорти.
Не инцидентно тъкмо в тази страна се е появила поговорката „ Ела зло, че без тебе по – зло”.
Не инцидентно всеки политик/журналист/бизнесмен, който стартира да дава обещание на едро, че ще хване страната с твърда ръка, съумява да се настани на топличко в Парламента.
Спомням си една трогателна фотография, на едно сираче нарисувало майката, която в никакъв случай е нямало, с тебешир на асфалта и легнало в нейните обятия.
По този метод и ние рисуваме облика на една страна, която в никакъв случай не е съществувала, само че копнеем за нея и чакаме да си влезе във функционалностите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ