Едно от най-сериозните проклятия в Древен Китай било да живееш

Едно от най-сериозните проклятия в Древен Китай било „ да живееш в забавни времена “. Това означавало да бъдеш съвременник на време, в което се случват бурни промени, подвигат се революции, а властта наднича обезпокоеното през прозорците на своя до неотдавна сигурен замък.

На другата страна на света античните гърци напряко са си умирали да живеят в такива времена, тъй като забавните времена са те дарявали с величие – когато завърши земния ти път, животът ти продължава в учебниците по история, дружно със събитията, в които си взел участие или на които си бил очевидец.

След едно скучно 20-годишно междучасие, звънецът на демокрацията още веднъж заби. За разлика от часовете в учебно заведение, часовете по народна власт се водят навън. Те наподобяват на междучасията в учебно заведение, тъй като са шумни и постоянно безредни, само че са си образователни часове, тъй като точно по този начин се научава образователния материал по този комплициран предмет.

По този метод са усвоили уроците си страните в Западна Европа, доста от които към този момент имат и магистратура по народна власт. Засега ние към момента сме в гимназията и макар че много години повтаряхме класа, в този момент, въпреки и прекомерно мъгливо, се вижда някаква вяра да приключим най-малко приблизително, а оптимистите измежду нас имат вяра, че може и да аплайваме в университет и дори да ни одобряват.

Но тъй като преди кандидатстудентския изпит има матура, не е зле да си напомним материала и да осъзнаем, че вземането на изпитите зависи единствено от нас. Но стига учене!

Тъй като имаме вяра, че на инат на дългия либерален преход, има късмет да приключим, може още занапред (понеже в този момент ни е блъснала музата) да си създадем един с 10 от „ откровенията незабравени “, както се пееше в една обичана абитуриентска ария, които крещяхме на двора през дългото ни и към момента продължаващо гимназиално изтезание. Казано по-накратко, ще си спомним за 10 от най-емблематичните лозунги, които стърчаха над площадите от 1989 година насам.

1. Времето е наше!
Това е най-емблематичният и прочут девиз и неслучайно е преди всичко. Ражда се във великата 1989 година, когато редиците протестиращи се простираха „ от Ректората на СУ до Пазарджик “. Тук политическите анализатори със засукан език могат да кажат, че произлиза от популярната поговорка „ Времето е в нас и ние сме във времето “ или че това е първият опит за приватизация на времето. Каквато и да е истината, фактът, че участва и на сегашните митинги, потвърждава, че този къс рефрен в бъдеще евентуално ще бъде определян като знак на нашето време.

2. Работа, самун, народна власт за всеки!
Популярен девиз от зимата на 1997 година, към която постоянно ни връщат медиите в последно време, търсейки съпоставяне със събитията, довели до предварителните избори – нещо като играта „ Открий приликите и разликите “, която стои на страницата със судокуто в някои вестници. Краткият ни 23-годишен либерален опит демонстрира, че това е лозунг-убиец на държавни управления.

3. Комунизмът си отива!
Според една група анализатори, това е лозунгът, с който през 1989 година беше изпратена остарялата 45-годишна система. Според други, това е ария на Васко Кръпката.

4. Гласност, независимост, народна власт, плурализъм!
Лозунг от 1989-1990 година 4 думи, които илюстрират стремленията към цивилизования свят.

5. 45 години стигат!
Този девиз значително е част от първия, само че си коства да се прегледа настрана. В последните месеци се появи перифразираната му версия „ 68 години стигат! “

6. Бог е цар на България.
Един от лозунгите на паметната 1997-а. Тук може да се впуснем в дълги и скучни тълкования, само че няма да го сторим, с цел да прочетете публикацията до дъно. И въпреки всичко, че Господ има български генезис е ясно още от „ Парк де Пренс “ през 1993 година

7. Щом не желаете с положително, ще си идете с дърво!
Лозунг, израз на националната обич към провалилите се политически избраници.

8. Върнете нашата България!
И въпреки всичко коя е нашата България? Много хора биха споделили „ Тази на Симеон Велики “, „ …на Левски “, или „ …на Стамболов “. Фактът, че славната ни история по този начин внезапно контрастира с мизерното настояще нормално ни кара да мечтаем в предишното.

9. Зле, по-зле, най-зле, преподавател!
Протестен девиз против ниското възнаграждение в бранша на образованието.

10. Ако спечелим, печели цялостен народ. Аз не съм плебей. А вие?
Януари-февруари 1997 г.