Пилафът и неговата история
Едно от най-обичаните ястия в ориенталската кухня е пилафът. То било обичано ястие на именития поробител Чингис хан. Историята споделя, че когато събрал орда за своите завоевания, негова съществена грижа било изхранването ѝ.
Монголските и татарските съветници предложили войните да се изхранват с месо, а китайските - с ориз. Чингис хан взел мъдрото решение да сплоти двата продукта в едно и по този начин се родил пилафът.
Това ядене е с хилядолетна история. За него се загатва още в античните хроники. Там се разказва като главно ястие на сватби, помени и празници.
Съществува легенда, обвързвана с Авицена и това ядене. Древният академик и доктор бил поканен да излекува от любовна тъга принца на Бухара, който бил влюбен в госпожица от оскъдно семейство. Младият принц отказал приема на храна, без да каже на никого повода за това. Авицена се заел да слага диагноза по пулса, като следял по едно и също време и сърдечния темп, до момента в който изреждал имената на селища и девойки.
По този метод той разкрил освен заболяването, само че и нейната причина. Лечителят назначил лекуване, което включвало един път седмично да се яде като лекарство ядене, чието име (на арабски) се образувало от първите букви на продуктите в него. Това естествено бил пилафът, който върнал силите на принца.
Интересен факт е, че и през днешния ден, и в антични времена в Северна Азия пилафът се подготвя от мъже. Основно значение имат подправките - разнообразни типове черен пипер, плодове на кисел бодил. Специфичен мирис на блюдото придава типично арабската фалшификация ажгон (подобна на кимиона).
Понякога могат да се прибавят и плодове - дюли, сушени кайсии или сливи. Приготвя се в специфичен съд - котле с кръгло дъно, което би трябвало да бъде загрято дотолкоз, че като се сипе на дъното му лой, да се отдели синкав пушек. Едва по-късно в него се слагат да се готвят части месо, колелца лук, моркови, нарязани на пръчици.
След към половин час се прибавят подправките и деликатно се налива малко количество гореща вода. Отгоре на еднакъв пласт се посипва оризът, наквасен във вода, като не се бърка.
Долива се още веднъж постепенно гореща вода, тъй че леко да покрие ориза. Капакът на котлето се слага, откакто се изпари водата. Вече готовото ядене се обръща в огромна тепсия, тъй че оризът да остане изпод.
