Уроки
Едно от най-мощното и заразяващо поверие в международната история е концепцията за урочасване и неприятни очи.
Най-големият смут, изпитван от първобитните ни предшественици бил, когато погледнели в очите на собствен другар и видели там своето лично отражение. В древността вярвали, че очите са прозорец на душата на индивида. Чрез тях неприятните хора с демонски качества можели да предизвикват заболявания, гибел или да донесат неприятен шанс.
По тази логичност, съгласно първобитния човек, появяването на отражението му в непознатите очи е било единствено и само вследствие на неприятни планове. В тези дни понятията за зло и злоба били доста сходни. Поради това хората вярвали, че злобарите с неприятни очи завиждат на собствеността или щастието на близките.
Евреите споделят " кайн айнорах " - " да не ти е уроки ", всякога, когато похвалят или бележит някого, поради неговите шанс и благополучие. Заклинанието се употребява от голям брой хора към този момент четири хиляди години. Може би в действителност е ефикасно.
Силите на злото се интересуват най-много от надарени, умни и красиви деца. Затова всякога, когато похвалите дете, неотложно по-късно би трябвало да се каже противодействието " да не ти е уроки ".
Практиката на китайците срещу уроки доста се разграничава от Западната традиция. Те приказват всичко наобратно. Например, в случай че обещано дете е красиво и мъдро, те упорстват, че е грозно и неуко.
Гърците пък постоянно са били известни със своите сини мъниста и броеници, употребявани като отбрана от урочасване. Арабите внимават да не се хвалят на всеослушание, с цел да не ги чуят злите сили и да дойдат да им завлечен постигнатото благополучие или благосъстояние.
В Средиземноморските страни пък са доста публикувани пластмасовите сини оченца, поставени като талисман на предното стъкло на колите или закачени на ключодържателите.
Освен изброените заклинания и амулети, против урочасването добра отбрана е и плюенето, изключително през лявото рамо. Египтяните пък изрисували напълно очите си с грим, тъй като се считало, че кръгът защищава от урочасване.
Има доказателства, че в праисторическо време хората вярвали в чудовища с изумрудени очи. В Древен Рим с омагьосването се занимавали професионални вещици. Практиката устояла на времето и се популяризирала из цяла Европа.
През Средновековието пък страхът от урочасване бил толкоз мощен, че единствено при догатката, че някой има неприятни очи, на момента бил изпращан на кладата.
