Едно от най-авторитетните имена в света на науката е това

Едно от най-авторитетните имена в света на науката е това на Чарлз Дарвин. Откритията на англичанина са революционни за своето време и отхвърляни в началото от праволинейните учени.

Все отново работата на гениалните хора постоянно намира пътя към същинското самопризнание и Дарвин става един от най-признатите естествоизпитатели на всички времена. Еволюцията на типовете и теорията на естествения асортимент е в основата и на актуалната доктрина за еволюционното развиване. Можем да кажем, че Дарвиновите хрумвания са в основата на науката биология.

Не толкоз блестящ е обаче персоналният и фамилният живот на огромния академик.

Животът на Дарвин

Чарлз Дарвин е роден на 12.02.1809 година в графство Шропшър, град Шрюсбъри, Англия. Той е предпоследното от шестте деца на фамилията. От дете стартира грижливо да събира яйца от разнообразни животни и раковини. Заради гибелта на майка си Чарлз и брат му Ерзамус отиват в пансион.

На 16-годишна възраст Чарлз взема решение да тръгне по стъпките на татко си, който е доктор и финансист. Записва се за студент по медицина в университета в Единбург, обаче следването му се вижда тежко и той не демонстрира изключително усърдие.

През идната година се записва на кръжок по естествознание, което се трансформира в негово същинско предопределение. Скоро той прави първи научни открития, без да подозира каква блестяща кариера му следва.

Баща му остава отчаян, че синът му се отхвърля от медицината, стопира издръжката му и го изпраща да следва богословие в Кеймбридж, вярвайки, че ще стане свещеник.

Предопределението на Дарвин обаче е друго. Той се научава да препарира животни и се отдава на появилата се мода да се събират бръмбари.

Толкова се увлича по твърдокрилото насекомо, че открива някои нови типове. Това е едно от първите достижения на Дарвин.

Между тези занимания съумява да се класира на десето място по триумф от съвсем 180 студенти. Сприятелява се и с известните учени в тази област, свързани с животните и растенията.

Така стига до кораба Бийгъл, с който отпътува като естествоизпитател.

Впоследствие това се явява най-важното тестване в живота на Чарлз Дарвин.

Планът е да корабът да извърши експедиция от две години, с цел да се картографира бреговата линия на Южна Америка. Мисията на учените обаче трае 5 години, през които Дарвин прави геоложки изследвания и събира вкаменелости от растения и животни.

Още по време на това популярно корабоплаване младият академик прави доста от своите открития, които по-късно влизат в грандиозния му труд за еволюцията на типовете.

Тогава той изрича едно революционно за времето си изказване, че животните и хората не са радикално разнообразни, а тъкмо противоположното. По време на пътуването си той изпраща непрестанно своите наблюдения и разсъждения, ето за какво при завръщането си е посрещнат като одобрен академик.

Уморителната работа се отразява на здравето му. Дарвин изпада от време на време в тежки рецесии, които прекарва на легло, без ясна диагноза, а лекуването е безредно и без триумф.

През 1839 година Дарвин се дами за своята братовчедка Ема Уеджууд. Двамата имат 10 деца, като две от тях умират в напълно ранна възраст. Любимата му щерка Ани умира на 10 години и ученият счита, че повода е в кръвосмешението. Смята, че генетично е предал на децата си личното си влошено здравословно положение.

Някои от страховете на учения са основателни. Освен че три от децата му умират, други три остават бездетни. Една от дъщерите му остава неомъжена, само че трима от синовете му имат надлежно четири, три и две деца, както и научни кариери.

Чарлс Дарвин умира на 73 години и е заровен в Уестминстърското абатство. Той е един от петимата англичани, които са заровени там, без да са част от кралското семейство. Гробът му е покрай този на Нютон.

Научни достижения. Теорията за естествения тим и произхода на индивида.

Откъде знаем, че индивидът е произтекъл от маймуната? Ако решим да търсим отговор на този въпрос, незабавно ще се обърнем към името на Дарвин. Само че той в никакъв случай не е споделил сходно нещо. Не би могъл и да го каже. Това ще разбере всеки, който прочете труда му Произход на типовете - най-великото достижение на Дарвин.

Със същото право, с което човек потегля да търси предците си при маймуната, той може да се обърне и към слона, крокодила или бръмбара, както и към всяка живо създание.

Тази революционна за времето си концепция е залегнала в основата на теорията на еволюцията, обоснована научно от Дарвин. Маймунското изречение не може да излезе от устата или перото на Дарвин, тъй като в основата на теорията му стои материализмът. Това е плашеща мисъл даже за самия академик.

Само няколко месеца откакто се завръща от невероятното премеждие с кораба Бийгъл с богата годишна продукция от наблюдения, рисунки, скици, мемоари и скотски екземпляри, той към този момент знае, че всички типове се трансформират. Все още не знае по какъв начин.

Това смело изказване, в несъгласие с всички господстващи тогава канони, Дарвин държи в себе си 22 години. Само пред ботаника Хукър, който му е непосредствен другар, той споделя, че типовете не са непроменливи.

В няколко тетрадки, които са неговите дневници, той написа за всички въпроси, над които мисли непрекъснато. Защо мъжете имат зърна на гърдите, защо е сляпото черво, за какво някои бръмбари имат крила, които не се отварят и още доста други.

През първата половина на ХІХ век биологията не е световна дисциплинираност и на Дарвин му е било доста мъчно да съчетае и помири научните съждения и наблюдения с религиозните показа.

Растящата убеденост на учения в еволюцията на типовете се оказва тежкото просветление, отричащо религиозната концепция, че Бог е основал всички живи същества внезапно и вечно. На това просветление изискуем теорията за еволюцията, която през днешния ден е пиедестал, върху които се гради науката.

Книгата Произход на типовете е обобщение на теорията му, че еволюцията е реалност. Много от тези, които одобряват неговите революционни мисли, не смеят да одобряват разумните изводи, към които те водят.

Най-голямата му концепция е тази за естествения асортимент, който е основен механизъм на еволюционната смяна. Тази доктрина е може би най-големият принос на Дарвин в науката.

Движещата мощ е битката за оцеляване, а процесът е изцяло случаен. Неговите крайпътни камъни са приспособяването, комплексността и разнообразието. Всичко това е с цялостно несъгласие с господстващата тогава визия, че всичко живо на този свят е единствено отражение на божието божество.

През 1858 година Дарвин получава писмо от своя помощник Алфред Уолъс, от което схваща, че младият откривател е стигнал самичък до концепцията за еволюцията посредством натурален асортимент. Това е нужното удостоверение на работата на Дарвин.

След една година излиза най-влиятелната книга на всички времена - Произходът на типовете, която отрежда място на Дарвин измежду най-големите мислители на човечеството.

Книгата е преведена на доста езици и става главно научно пособие, което притегля вниманието на всички пластове на популацията. Възниква терминът дарвинизъм, който става идейно течение за всички теории, включващи процесите на еволюция.

Днес теорията на Дарвин е най-неопровержимата научна доктрина. Изменение на растенията и животните при опитомяване, Изразяване на страстите при индивида и животните, Произход на индивида и половия асортимент са книги по научните разработки на учения с неоценима стойност и несъмнено най-великите достижения в живота на Дарвин.