Гениите спят наполовина от останалите хора
Една трета от живота на индивида минава в сън, настояват американски учени. И това не е най-лошата част. Колко сън е необходим на един човек?
Отговорът на този въпрос е елементарен: зависи си от индивида. Наполеон е спял по 3-4 часа на денонощие, Лев Толстой - по 5-6, също толкоз сън бил необходим на Томас Едисон.
А на Алберт Айнщайн не му стигали и 9 часа през нощта. Гениалният физик не изпускал опцията да си дремне и следобяд. Впрочем по този начин постъпвал и президентът Джон Кенеди, нееднократно казвал, че дължи триумфа си точно на следобедния сън.
По принцип хората, които спят по-малко, са по-активни. Именно по количеството сън постоянно може да се дефинира геният, тъй като при спящите по-малко часове коефициентът на просветеност е по-висок.
Истина е обаче и това, че хората, които спят по-малко от 6 часа на денонощие, умират млади един и половина пъти по-често от останалите.
Затова не завиждайте на Наполеон: той спечелил доста борби, само че по този начин и до края на дните си не можал най-малко един път здравата да се наспи.
Макар и малко, обаче гениите въпреки всичко спят. А когато го вършат, те виждат насън неща, които от време на време остават записани със златни страници в историята на човечеството.
Менделеев видял периодическата си таблица насън. На Едисон му се присънила електрическата крушка. На Карл Гаус - законът за индукцията, на Нилс Бор - моделът на атома, на Александър Флеминг - формулата на пеницилина.
Алберт Айнщайн насън, освен това изпълнен с кошмари, видял взаимната връзка сред пространство и време. Сънят се дели на две съществени елементи - фаза на бързи придвижвания на очите и фаза на мудни придвижвания на очите.
При първата от тях човек вижда разнообразни неща насън, даже може да запомни наличието на сънищата си. Това обаче не е задоволително.
След пробуждане сънищата би трябвало да бъдат записани, тъй като те могат да доведат до велики открития, или най-малкото да ни предскажат бъдещето.
