Бит и култура на българската оставка
Една остаряла национална мъдрост гласи: Най-мъчно се подава нагорещен ръжен, вода в строшена дамаджана и оставка. Но до момента в който с развиването на науката и техниката първите две към този момент могат да се подават по относително щадящ и безвреден метод, то последното, уви, все по този начин съставлява непостижима тежест по нашия край. Затова всякога, когато станем очевидци на подадена оставка, ние несъзнателно изпитваме съпричастност към подаващия. Усещаме като че ли, че в този момент бремето да я носим към този момент е и наше, щом ни е подадена.
Тази мисловна структура стабилно се е наложила през годините в българското схващане и съгласно някоа анализатори пречи на естествения развой на циркулация на оставки. Но това има своите културологични корени. У нас етимологията на думата не идва от военно-административния русизъм „ отставка ” (корен – „ ставить ” с представка „ от ”), а от турското йос-тавка́, което значи „ висша грижа и отговорност за близките ”. Ако сте обръщали внимание, в Движение за права и свободи постоянно доста внимават с използването на термина, тъй като добре познават в исторически проект смисъла му.
Според ориенталската традиция йос-тавка́та (за улеснение ще продължим да я назоваваме с придобилото гражданственост „ оставка ”) не се подава, а се подарява. Това е висш себап (добро дело), не наказване. Понякога се среща словосъчетанието „ подарявам оставка ”, оттова и изразът: „ На харизана оставка кусурите не се гледат ”. Подаването на оставка по времето на османското господство е било деяние, съпроводено с надълбоко вътрешно ликвидиране, оставката се е оставяла да престои известно време, да втаса (оттам и лафът „ втасахме я ”), след което приносителят й е можел още веднъж да се нагърби с носенето на дерта или да бъде повдигнат на по-висок ранг. Елементи от това светоусещане се ясно различими в културата ни и до през днешния ден. Вижте да вземем за пример по какъв начин бе при Боби Михайлов.
Когато президентът на БФС подаде своята оставка, той предприе самобитен нравствен хадж, който да му уточни вярно ли е постъпил или е показал уязвимост. Очевидно моралната отговорност е споделила думата си и той още веднъж пое отговорностите си, откакто отдръпна подаването. Това се назовава „ гьон-сурат ”, т.е. човек, чието възприятие за публичен дълг е по-силно от това на съперниците му. Отказът Бойко Борисов да подаде оставка по време на миналогодишните митинги също пристигна не от опак политически дебелоглав, а от грижа за хаира и берекета на общността. Само най-себеотрицателните башбакани са предпочитали да управляват до дъно, вместо да снемат от себе си тоя върховен кахър.
Уви, навлизането на разнообразни културни въздействия в последните години докара до особения феномен на оставката да се гледа лековато, превърната бе в някаква форма на доброволна абдикация и демонстрация на отстъпчивост. В желанието си да европеизира българина, управлението на Демократична България постави неимоверни старания, само че след изборите побърза да подаде оставки, макар постигнатите обилни триумфи. По същия метод реагираха и от другата левица – Българска социалистическа партия. Така подаването на оставка подсети повече европейския му еквивалент, когато е знак за почтено свършена работа от страна на аристокрацията, само че останала неразбрана измежду простолюдието. (За препоръка виж Оставката на Мария-Антоанета).
За всеобща наслада, у нас към момента балканските порядки имат своята дума и подалите оставки не се остракират, а се издигат на по-отговорен пост, потвърдили към този момент, че са способни на смирение. Така себапът на оставката е оценен по достолепие и сторилият въпросния мукает е рафиниран и може да продължи издигането. Нека единствено читателят не се обърква, когато приказваме за културните особености на Изтока. Обект на това научно проучване е единствено Близкият Изток на Европа, към чийто ареал принадлежим. В Далечния Изток „ оставка ” се назовава с термина „ харакири ” и е притежател на по-различна семантична натовареност. Но това е напълно обособена културологична тематика.
Автор: Драго Симеонов,
Още от ПРАС-ПРЕС:
Тази мисловна структура стабилно се е наложила през годините в българското схващане и съгласно някоа анализатори пречи на естествения развой на циркулация на оставки. Но това има своите културологични корени. У нас етимологията на думата не идва от военно-административния русизъм „ отставка ” (корен – „ ставить ” с представка „ от ”), а от турското йос-тавка́, което значи „ висша грижа и отговорност за близките ”. Ако сте обръщали внимание, в Движение за права и свободи постоянно доста внимават с използването на термина, тъй като добре познават в исторически проект смисъла му.
Според ориенталската традиция йос-тавка́та (за улеснение ще продължим да я назоваваме с придобилото гражданственост „ оставка ”) не се подава, а се подарява. Това е висш себап (добро дело), не наказване. Понякога се среща словосъчетанието „ подарявам оставка ”, оттова и изразът: „ На харизана оставка кусурите не се гледат ”. Подаването на оставка по времето на османското господство е било деяние, съпроводено с надълбоко вътрешно ликвидиране, оставката се е оставяла да престои известно време, да втаса (оттам и лафът „ втасахме я ”), след което приносителят й е можел още веднъж да се нагърби с носенето на дерта или да бъде повдигнат на по-висок ранг. Елементи от това светоусещане се ясно различими в културата ни и до през днешния ден. Вижте да вземем за пример по какъв начин бе при Боби Михайлов.
Когато президентът на БФС подаде своята оставка, той предприе самобитен нравствен хадж, който да му уточни вярно ли е постъпил или е показал уязвимост. Очевидно моралната отговорност е споделила думата си и той още веднъж пое отговорностите си, откакто отдръпна подаването. Това се назовава „ гьон-сурат ”, т.е. човек, чието възприятие за публичен дълг е по-силно от това на съперниците му. Отказът Бойко Борисов да подаде оставка по време на миналогодишните митинги също пристигна не от опак политически дебелоглав, а от грижа за хаира и берекета на общността. Само най-себеотрицателните башбакани са предпочитали да управляват до дъно, вместо да снемат от себе си тоя върховен кахър.
Уви, навлизането на разнообразни културни въздействия в последните години докара до особения феномен на оставката да се гледа лековато, превърната бе в някаква форма на доброволна абдикация и демонстрация на отстъпчивост. В желанието си да европеизира българина, управлението на Демократична България постави неимоверни старания, само че след изборите побърза да подаде оставки, макар постигнатите обилни триумфи. По същия метод реагираха и от другата левица – Българска социалистическа партия. Така подаването на оставка подсети повече европейския му еквивалент, когато е знак за почтено свършена работа от страна на аристокрацията, само че останала неразбрана измежду простолюдието. (За препоръка виж Оставката на Мария-Антоанета).
За всеобща наслада, у нас към момента балканските порядки имат своята дума и подалите оставки не се остракират, а се издигат на по-отговорен пост, потвърдили към този момент, че са способни на смирение. Така себапът на оставката е оценен по достолепие и сторилият въпросния мукает е рафиниран и може да продължи издигането. Нека единствено читателят не се обърква, когато приказваме за културните особености на Изтока. Обект на това научно проучване е единствено Близкият Изток на Европа, към чийто ареал принадлежим. В Далечния Изток „ оставка ” се назовава с термина „ харакири ” и е притежател на по-различна семантична натовареност. Но това е напълно обособена културологична тематика.
Автор: Драго Симеонов,
Още от ПРАС-ПРЕС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ