(Една от последните снимки на Учителя приживе в с. Мърчево)

(Една от последните фотоси на Учителя приживе в с. Мърчево)

 Интуиция | Лекция от Учителя, държана на 23 юли, 1930 г. 

Кой е огромен човек? Голям човек е този, който знае да пораства. Това подразбира вярно поникване в живота. Душа, която не може да пораства, тя не може да стане огромна. Малките неща стават огромни. Човек би трябвало да пораства, с цел да стане огромен. Не е мъчително това. В тази величина би трябвало да има едно вътрешно схващане, една мощ, която да схваща нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази проницателност, която назоваваме „ вътрешен глас “. Човек не може да се развива, в случай че не схваща нещата интуитивно. Интуицията е възприятие, просвета в индивида, която схваща нещата внезапно. Това, което един елементарен човек цялостен живот следва и не може да реализира, човек с вътрешен глас мигновено може да реализира същото нещо. И най-големите опити, които в този момент хората вършат, с интуицията ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути. Целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е напълно друга от тази на просветените хора, които работят с вътрешен глас. Сега тя не се използва за богатството на цялото човечество, а единствено за персонално богатство. По този метод те си предизвикват огромни пакости сами на себе си.

Ако човек желае да разбере дали работите му ще се наредят, той би трябвало да уповава на интуицията в себе си, която в никакъв случай не лъже. Някога човек е тъмен, нерадушен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв излаз в ситуацията си, само че все пак интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва от вътрешната страна, по този начин става. На какво отдавате силата на младата мома, която възпламенява сърцето на младия момък, или силата на младия момък, който възпламенява сърцето на младата мома? Знание имат те! Интуицията работи в тях. Казват, че младият момък се е влюбил в младата мома. – Не, не се е влюбил той, само че младата мома е запалила сърцето му и той гори. Тя му споделя: „ Ти би трябвало да ме слушаш. Ако не ме слушаш и не учиш, ще те изгоря, пепел няма да остане от тебе. “ – „ Ще те чувам. “ – „ Ако учиш, човек ще станеш! “ Когато момата се влюби в момъка, и той й споделя същото. Кое от двете положения предпочитате: да горите или да не горите? Казвате, че горението е неприятно нещо. Съгласен съм с вас. Лошо нещо е човек да гори, само че в случай че не гори, и това е неприятно...

Съвременните хора са нещастни, тъй като не са намерили човек, който да ги възпламени, както би трябвало.

Има нещо в индивида, което му демонстрира какво е сегашното. Това, което назовават вътрешен глас, не е нищо друго с изключение на това директно разбиране в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента внезапно, това е настояще. Ако учи нещата, това е към този момент минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си разум, то е настояще. Следователно всеки човек би трябвало да обърне внимание на своята вътрешен глас. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото възприятие в индивида се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не създава никакво раздвоение нито в мозъка, нито в сърцето, нито в съзнанието на индивида.

Когато развивате вашата вътрешен глас, не туряйте мозъка си да работи. Умът като работи, той спъва интуицията. Оставете мозъка си свободен, в едно чисто положение, да схване Божествените мисли, които се насочат към нас. В туй почиващо положение забравяте всичко, заемате ситуацията на едно дете, което чака майка му да го вземе и нахрани, и няма да мине дълго време, ще получите отговора. Но в случай че доста мислите и се бъркате, може де се минат ден, седмица, месец и цяла година, отговор няма да получите.

Слушайте гласа на рационалното начало в себе си, с цел да се развивате вярно. Ако на мястото на рационалното начало или на душата поставите своя разум, вие ще се натъкнете на огромно несъгласие. Тогава вместо да си помогне, човек повече се обърква. Например, мозъкът знае аргументите на заболяванията, само че не може да ги лекува. Душата лекува заболяванията, само че не може да пожелае тя да излекува една болест, с цел да реализира желанието си. Обаче мозъкът, и да желае, не съумява. Защо? – Възможностите му са малко. Умът се демонстрира повече външно, а душата – вътрешно. Една от деянията на душата е интуицията. Чрез нея човек взема решение елементарно дилемите си. Ако сте изгубили някакъв скъп предмет, интуицията незабавно ще ви подскаже къде е и елементарно ще го намерите. Оставите ли тази работа на мозъка, ще изгубите доста време и отново няма да я разрешите.

Често животните интуитивно схващат нещата по-добре от хората. Това демонстрира, че интуицията у тях е по-силно развита, в сравнение с у някои модерни хора. Казвам, работете умишлено върху развиването на вашата вътрешен глас!

Ако човек се остави свободно, с цялостно доверие на своята вътрешен глас, той ще има по-добри резултати в живота си, в сравнение с в случай че работи извънредно по своя разсъдък. Ако някой човек е болен и се остави на своята вътрешен глас, т. е. на рационалните закони, които управляват целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без боязън на своята вътрешен глас, т. е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у индивида е неговият рационален татко, на чийто тил той може да се качва без боязън, без паника. Този кон ще го занесе дето би трябвало. Всички сте виждали какво вършат дребните деца с татко си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия метод и вие от време на време се качвате на своя кон, карате ненапълно, до момента в който го изморите добре, без да свършите някаква работа.

Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния разум на индивида. Това не се дължи на злата воля на индивида, само че в обективния разум се включва наличието на предишния живот. Когато види, че извършите нещо, което не е по негово предпочитание, обективният разум ще донесе хиляди доказателства, с цел да ви разубеди, да не го вършиме. Например, някой желае да стане заран рано, да се помоли на Бога, само че той незабавно ще стартира да го разубеждава: „ Поспи още малко, до момента в който изгрее Слънцето, тъй като вън е студено, 15 градуса мраз, ще се простудиш. “ Виждате, че този човек слуша обективния разум и не става да си направи молитвата. Много хора стават неврастеници, заболяват от ред заболявания, тъй като се поддават на препоръките на обективния разум. Той споделя: „ Не се качвай на този влак, тъй като ще дерайлира; не излизай заран рано на разходка, тъй като ще се простудиш; не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крайници си. “ По този метод той наплашва индивида, вързва го на едно място и му става стопанин. След това човек стартира към този момент да вижда неправилното състояние, в което е изпаднал, само че мъчително може да се освободи. Забелязано е, че всички хора, в които обективният разум е мощно развъртян, приказват доста, като преповтарят едни и същи неща от предишното.

Субективният, вътрешният разум или, както го назовават, „ същинският човек “, не е нищо друго с изключение на Божественото начало в него. Той живее и в предишното, и в бъдещето, и в сегашното, и каквото каже на индивида, излиза правилно. Той има вътрешен глас, за отличие от обективния разум, който няма такава вътрешен глас. Обективният разум обича да плаши индивида. Той му споделя, да вземем за пример: „ Не минавай през това място, има приготвена засада срещу тебе, ще те убият. “ Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака. Той споделя: „ Не влизай в тази гора, тъй като има мечки, които ще те атакуван. “ Ти минеш през гората и виждаш, че никакви мечки няма. Субективният разум е положителният консултант на човека – каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, само че той, без да дава някакви доказателства, споделя: „ Имай самообладание, всичко ще се подреди, всичко ще се оправи. “ – „ Как ще се оправи? “ – „ Имай самообладание, ще видиш по какъв начин ще се оправят работите. “ Обективният разум всеки път има предпочитание да спъне индивида. Като види, че някой е доста ревнив в духовния път, той му споделя: „ Слушай, толкоз години към този момент по какъв начин се подвизаваш, ставаш рано, молиш се, правиш положително, в този момент към този момент би трябвало да си починеш, ти си по-добър от другите, дано в този момент те поработят вместо тебе. Ако продължаваш да живееш по този метод, ще станеш комичен за хората. “ Съвременните хора са пристигнали до региона на обективния разум, само че би трябвало да се оправят с него. Щом пристигна човек до тази област, той се раздвоява и ту взема решение да тръгне напред, ту отсрочва. Вие се намирате в ситуацията на човек, който се качва на оплитам, желае да прескочи, само че отново слезе долу, отложи; отново се качи на оплитам, отново слезе. Най-после би трябвало да стане някаква злополука, някакъв прелом, който да го принуди да се качи на оплитам, да прескочи и да мине на отвъдната страна.

Има едно рационално схващане в живота, един значим миг в живота. Които са изучавали закона на интуицията, те знаят по какъв начин може да се познават нещата незабавно. Интуитивно можете тъкмо да видите какво може да стане в едни миг някъде. Като срещнете един човек, можете да прозрете вътре в него какво става. Това вътрешно виждане у всички ви би трябвало да е развито. Също, да дадете ход на Божественото в живота.

Вие би трябвало да развивате интуицията си. Тя ви е нужна, с цел да разбирате човешкия темперамент, да разбирате кои хора са сходни на вас и кои не. С тези, които са сходни на вас, вие може да живеете добре, само че от тия, с които не си съответствате, би трябвало да се държите на известна отдалеченост.

В индивида има нещо безразсъдно. Той не разчита на своята разумност. Човек всеки път би трябвало да разчита на първата мисъл, която идва в мозъка му. Тази мисъл се развива като едно зрънце. Щом тази мисъл узрее, тя непрекъснато се оформя. Ти имаш към този момент една концепция, имаш поле да действаш. Отхвърлиш ли първата мисъл и вземеш втората или друга някоя, тя безусловно ще те сложи на крив път.

Снимки: petardanov.com