Никълъс Уинтън – британският Шиндлер, който спаси 669 деца от нацистите
Една от най-популярните телевизионни стратегии във Англия през 80-те години е предаването на BBC That’s Life. То постоянно притегля повече от 20 милиона фенове всяка седмица, само че малко епизоди са толкова силни, колкото този от 27 февруари 1988 година
В края на предаването водещата Естер Ранцен изготвя албум, в който са изброени имената на стотици най-вече еврейски деца, докарани във Англия от Чехословакия през 1939 година, под носа на нацистите. Едно от имената е Вера Диамант, десетгодишно дете, чиито родители уреждат тя и по-голяма й сестра да стартират нов живот във Англия.
Вера е измежду гостите в студиото и когато камерата я демонстрира, феновете виждат възрастен мъж до нея. Нито той, нито Вера знаят, че всичко е проведено от That’s Life. Ранцен разгласи, че старецът се споделя Никълъс Уинтън и че преди 49 години той принася за спасяването на живота на Вера и стотици други деца. Двамата се прегръщат и до момента в който Уинтън избърсва сълза от очите си, Вера се навежда и прошепна „ Благодаря “.
Уинтън е роден в добро семейство в северен Лондон през 1909 година и се образова в частно учебно заведение. До края на 30-те години той към този момент е сполучлив борсов медиатор, само че макар че на външен тип той е типичният британски благородник, родът на Уинтън е жанр на емигранти. Истинската им фамилия е Вертхайм – немски евреин – и макар че Никълъс е учтив като християнин, едвам през 1938 година той и останалата част от фамилията му трансформират имената си на Уинтън.
Яростен антифашист, Уинтън се причислява към Лейбъристката партия. В края на декември 1938 година той приема покана от сътрудник деятел да пътува до Прага, с цел да види тежкото състояние на чешките евреи със личните си очи. Пристигайки в Прага в навечерието на Нова година, Уинтън е показан на Дорийн Уоринер, 34-годишна британска академичка. Тя е в Прага от 13 октомври, стимулирана от възприятието на позор от метода, по който мнозина считат, че английското държавно управление предава чехите. „ Изобщо нямат концепция какво да върша, а единствено обезверено предпочитание да направя нещо “, тя си спомня за решението си да изостави стипендията си Рокфелер в Съединени американски щати, с цел да пътува до Прага.
Две седмици преди идването на Уоринер, английският министър-председател Невил Чембърлейн подписва Мюнхенското съглашение, което разрешава на Хитлер да анексира Судетската област – района на Западна Чехословакия, граничещ с Германия. Това довежда до изселване на повече от 100 000 бежанци от Судетите в останалата част на Чехословакия, които към този момент остават свободни от нацистка окупация.
Уоринер не е единствената британка, отвратена от Мюнхенското съглашение. Много благотворителни организации се появиха в помощ на чехите, които желаят да избягат от нацистите. На най-видната от тях, Британския комитет за бежанците от Чехословакия (BCRC), Warriner предлага услугите си, когато идва в Прага. Нейният фокус е върху подпомагането на политическите бежанци да намерят метод да изоставен страната към Великобритания и точно там Уинтън бързо схваща по какъв начин може да бъде от помощ.
„ Госпожица Уоринър ме помоли да бъда секретар на Детския комитет за Чехословакия, който аз предложих да бъде образуван “, написа Уинтън на майка си при започване на януари 1939 година „ Това ще значи доста работа “.
Част от тази работа той делегира на майка си, като да вземем за пример разпитване на Министерството на вътрешните работи в Лондон какви гаранции са нужни, с цел да се докара дете във Англия. Междувременно Уинтън стартира да преодолява някои от пластовете администрация, които попречват работата на BCRC в Прага. Това е комплицирано предизвикателство, само че девизът на Уинтън е „ Ако нещо не е невероятно, тогава би трябвало да има метод да се направи “.
Това не е единственият злокобен случай, който Уинтън претърпя. Той има възприятието, че го наблюдават – предчувствие, доказано от Уоринер, която споделя, че тя и останалата част от BCRC в Прага са под наблюдаване от немски сътрудници.
Първият трен с деца – един от по този начин наречените „ Киндертранспорт “ – потегля от Прага за Англия на 14 март с 20 момчета и девойки на борда; на идващия ден Германия нахлува в Чехословакия и нуждата от евакуация на повече деца придобива още по-голяма неотложност. За благополучие ролята на Уинтън в Прага е поета от Тревор Чадуик, преподавател от Суонаж в Дорсет, който за първи път идва в чешката столица при започване на март, с цел да събере три деца за учебното заведение си. Сега обаче Чадуик и Уоринър би трябвало да се оправят не със тайните немски сътрудници, а с офицери от Гестапо.
„ Отначало ме тормозеха “, споделя си Чадуик. „ Спомням си, че пусках театъра – крещях и удрях по масата, постоянно благонадежден метод при този вид хора – и желаех изявление с Криминалрат. “ Криминалрат, или началникът на секция, е Карл Бьомелбург, човек, който елементарно може да бъде удивен от проницателния Чадуик и той разрешава пътуването на общо осем влака с общо 669 деца.
В една от тях е и Вера Диамант и нейната сестра Ева, чиито родители се обръщат за помощ към Чадуик скоро откакто немските войски окупират родния им град Челаковице. Двете са измежду 123 деца, които отпътуват на петия трен за Англия, на 2 юни 1939 година
Уинтън, Чадуик и Уоринър избавят живота на стотици деца, само че десетилетия наред делата им остават неразпознати. Когато Чадуик и Уоринър умират през 70-те години, едвам се загатва за тяхната гибел. Има малко уведомление в Times, когато Уоринър почива през декември 1972 година, в което неин сътрудник от BCRC в Прага разказва по какъв начин: „ Дорийн беше най-хубавата допустима компания в неприятни времена. Беше потребно прекарване да работя с някой с такава подготвеност и съчувствие. “
Именно мощното събиране с Вера Диамант на That’s Life насочва вниманието в международен мащаб към Уинтън и работата на BCRC от близо половин век по-рано. Албумът, който е толкоз голяма информация за Естер Ранцен, е показан на Уинтън от доброволец от BCRC през 1939 година, като спомен за тяхното дружество. В началото на 80-те години тя попада под вниманието на Елизабет Максуел, откривател на Холокоста и брачна половинка на вестникарския магнат Робърт, самият той чешки евреин, избягал от нацистите.
Уинтън, който става рицар през 2003 година, постоянно се усеща неловко от обстоятелството, че медиите го възхваляват като единствения воин на това начинание. В изявленията той непрекъснато акцентира ролята на Чадуик и Уоринър, като споделя през 2014 година (годината преди да почине на 106 години), че „ не бях воин, тъй като в никакъв случай не бях в заплаха “. Известно време в действителност е в заплаха, само че по-важното е, че Уинтън работи самоуверено, до момента в който по-голямата част от Запада остава апатичен към тежкото състояние на европейските евреи. „ Той е татко на най-голямото семейство в света “, сподели Вера.
„ 669-те деца, избавени от Ники Уинтън, имат деца и внуци и правнуци. Това значи, че през днешния ден има над 5000 живи индивида с помощта на него и Тревър Чадуик, и британците, които ни отвориха сърцата и домовете си. “
