Мария-Антоанета и пастите
Една от най-популярните изречения, употребявани в миналото в историята е „ Като няма самун, да ядат пасти! “. Мария Антония Йозефа Йохана декор Хабсбург-Лотарингия е това мечтано агне за заколение, за което Франция даже не е мечтала. В тези прелестни времена на 18-и век, малко преди френската гражданска война, Мария-Антоанета е безусловно предадена на френския кралски двор като само решение за заздравяването на връзките сред Австрия и Франция.
Мария Тереза съумява да пусне всичките си деца в послание, построената брачна империя се ръководи от самата нея, до момента в който децата осъзнават, че са единствено пионки. Впрочем, майката обичала минимум Мария-Антоанета, в историята има едно непокътнато писмо, което разкрива нежните връзки сред двете:
Снимка: By Неизвестен – http://www.ladyreading.net/marieantoinette/index-en.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5000240
Подозираме, че през 18-и век не е имало изключително съществени закони, които да забранят на 14-годишната Мария Антоанета да пристане на Луис Огюст. Французите въпреки всичко изчакали пълнолетието, преди да създадат Луи 16-и крал, както и неговата брачна половинка – кралица. Историята споделя, че младите не съумяват да оформят характерите си и да станат положително семейство, картотекирани са и произшествия по време на първата брачна нощ. Фимозата на Луи 16-и не разрешавала да изпитва наслаждение от своята ерекция, дискомфортът се преместил и върху Мария-Антоанета.
Назряващият проблем не можел да бъде толкоз лековерно пропускан. Липсата на наследници може да обърка австрийската политика. Мария потърсила за помощ своя брат Йосиф 2-и, който вероятно да предложи някакво решение на казуса. Може да сте крал на Франция, само че това не значи, че няма да ви е боязън от уролога, изключително в случай че живеете някъде в 18-и век – развиването на медицината към момента в застой с опцията да ампутира крака – това е най-висшето решение.
Очевидно е, че Луи ще би трябвало да мине една обикновена интервенция за освобождение на либидото и всички ще бъдат щастливи във френския крал двор. Но дали?
Докато купонът от кралицата се вихрел с цялостна скорост, Луи прекарвал времето си в науката, предпочитал да мисли и чете за света колкото се може повече.
Снимка: By Жозеф Дюкрьо – http://www.ladyreading.net/marieantoinette/big/marie21a.jpgUploaded 24/07/2006 from http://expositions.bnf.fr/fouquet/grand/f219.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1021695
Разбира се, някой трябвало да осребрява чековете на австрийката, която не просто харчела през просото, тя нямала ръце. Един ден, селяните споделили, че цената на хляба се е изстреляла в космоса, само че даже и това не я предиздвикало да спре и да си почине от безкрайния бал. Сметките за одежди и скъпоценни камъни също не са изключително тънки. И в случай че диамантите са едно перо от сметките, кралицата не серпантина да влага в недвижими парцели.
Покоите и във Версай били няколко пъти променяни. Кралицата на Франция отказвала да взе участие в обичайните занимания: отказвала да забавлява кралските посетители, да участва до краля в разнообразни мероприятия и още доста други. Въпреки всички тези дефекти, дамата имала и положително сърце – има случаи, в които почнала да се грижи за сираци. Австрийската императрица осъзнавала какво се случва и написала на своята щерка, че сходно отношение ще докара до драматичен свършек, затова съветът бил да се промени.
Проблемът на задаващият се вихър е фактът, че и преди младите да се вземат, Франция потъвала надълбоко. Мария-Антоанета съдействала, несъмнено, само че не е главната причина. Да не забравяме, че това е бил най-слабо квалифицираният кадър на австрийския имперски двор. Френската кралица правила издънка след издънка. L
Лошата вуйна постоянно правила приеми с хора, които не били изключително доброжелателни към Австрия. Четели се прози по адрес на Мария-Антоанета, занимателни стихове и още доста други. Опитите за цялостно оскърбление като че ли не успявали да наранят толкоз дамата.
Според доста историци, версията е много изменена и истината е, че бедната кралица в никакъв случай не е подозирала в какво ще я забъркат. Оригиналните думи са обвързани с потреблението на бриош – сладостен самун и даже не са на Мария-Антоанета, а съгласно някои историци, на Мария – Тереза (испанска принцеса, пристигнала доста по-рано във френския двор), по традиция неприятните думи, по закон трябвало да се препишат на австрийската жена. Истината е, че кралицата написа до майка си следните редове:
„ Определено съм сигурна, че хората, които се отнасят толкоз добре към нас, въпреки тяхната беднотия, ни стимулират да създадем всичко допустимо за тяхното благополучие. “
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1056423
Подобни планове може да се гарнират с една паста, въпреки всичко никой не е бил трагичен от нея, само че по всичко проличава, че ситуацията тук е напълно друго. И до момента в който Франция се приготвя за свалянето на кралския двор, австрийската жена получава огърлица от 650 диаманта на стойност 4.7 милиона $ (по днешни стандарти). Народът вярвал и на слуховете, че две от децата не били на личния им крал, а имало шведска връзка в изработката им. Хазната към този момент олекнала прекомерно съществено.
Финансирането на американската гражданска война не било на ниска цена наслаждение и когато през октомври жителите разрушават Бастилията, с цел да набират оръжие, кралят и кралицата не подхващат ограничения и не изпращат бойци да потушат протеста, а са имали тази опция. И ето тук идва забавният миг. Повече от 10 000 души идват пред Версай, с цел да изкарат кралските особи, да ги срещнат с мизерията на народа им. Пред тълпите, когато някой извикал името на кралицата, тя излизала на балкона и се покланяла толкоз ниско, че гневните парижани онемявали.
Вместо смъртни закани, започвали да крещят „ Да живее кралицата! “. Разбира се, дамата осъзнавала, че доста скоро тълпите ще желаят да набучат главата ѝ на шиш, както и тази на брачна половинка ѝ. Макар и да не предсказва толкоз тъкмо своя край, дамата осъзнава началото на края.
