„Моят годеник почина миналата година и искам да се срещам отново, но се чувствам виновен – рано ли е?“
Аз съм жена на 30 години и, за жалост, годеникът ми умря ненадейно преди съвсем година. Беше мъчно, само че имах невероятна поддръжка от фамилията и приятелите си, а работодателите ми също бяха чудесни. Работя в пекарна на ненапълно работно време, а през останалата част от седмицата ръководя личен бизнес, пека сладкиши.
Проблемът ми е, че се усещам уединен, макар че към мен има доста хора. това необичайно ли е Понякога си мисля какво би било да срещна някой различен, само че се усещам толкоз отговорен за това. Това ми е на разум неотдавна, тъй като има едно момче, което познавах от учебно заведение, което непрестанно се появява в пекарната.
Винаги наподобява удовлетворен да ме види и наподобява отчаян, в случай че някой различен го обслужи. Той е прелестен и прелъстителен и откакто потърсих малко в обществените медии, разбрах, че също е самостоятелен. Мисля, че ме харесва, само че евентуално е внимателен да ме кани на среща, поради персоналните ми условия. Не знам какво би трябвало да направя, с цел да продължа нещат...
Прочетете целия текст »
