БГНЕС: Новини от България и Света
На 15 февруари 1839 година в град Велес се ражда надареният български възрожденски стихотворец Райко Жинзифов.
Ето какво е споделил той за българския език и за своето народностно схващане в предговора към превода си на „ Слово за полка Игорев “:
„ Ние за българский язик бройме той язик, кой ся говорит от цела Македония, Тракия и България, сред говорите на кой има малу-много разлика, само че ние, както и секой българин некъсоглед, не можиме да речеме, що словото р`ъка или в’ода е македонско или тракийско, а рък`а, вод`а е българско, тъй като нема македонци, нема тракийци като обособени нации, а има единствено славяне – българе, които живеят по речените места, имената на кои може би имаят си право в землеписанието, а не в народността “.
Това дава ясна визия за народностното схващане на Райко Жинзифов и от тази позиция би трябвало да изхождаме и когато приказваме за неговата активност.
Рожденото му име е Ксенофонт, тъй като неговият татко евентуално е бил гръкоман, само че по гледище на Димитър Миладинов и Георги Раковски той си го сменя с българското Райко.
Първоначално учи в учебното заведение на татко си, само че по-късно под въздействието на Димитър Миладинов, на който става помощник-учител, осъзнава нуждата от култура на роден език. Учителства в Прилеп и Кукуш, където се бори за връщането на българския език освен в учебните заведения, само че и в църквите.
През 1858 година със съдействието на Димитър Миладинов отпътува за Русия, където продължава образованието си в Историко-филологическия факултет на Московския университет, който приключва след 6 години. По време на своето следване той живее в средата на младата българска емиграция и поддържа тесни връзки с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Васил Попович. Заедно с тях взе участие в издаването на известното списание „ Братски труд “.
През 1863 година се появява книгата му „ Новобългарска колекция “, в която са включени истински и преводни стихотворения.
Основното възприятие на неговата лирика е мощната носталгия, която откриваме в поезията и творчеството на всички млади българи, които по това време учат основно в Русия. Образът на родината в поезията на Райко Жинзифов се персонифицира в облика на страдаща майка – по този начин, както го намираме в поезията и на Ботев, и на Славейков, и на Каравелов. Ето по какъв начин стартира той известното си стихотворение „ До българската майка “:
Майко злочеста, ти, майко страдалница,
мътни са сълзи ти, по какъв начин у Брегалница
мътни са студни талази.
Звукописът на тези стихове не ви ли припомня за Теодор Траяновото „ Бърза бързоструйна Струма “?...
След завършването на образованието си Райко Жинзифов остава в Москва, тъй като единствено там има опция за литературна реализация, само че живее в оскъдност и бедност. В стиховете си разказва невероятната беднотия, в която живеят българските студенти, устояващи на страшните неволи, с цел да се приготвят за активност в интерес на майка България. Да си напомним неговия стон от стихотворението „ Жалба “:
Как тежко, приятели, по какъв начин тежко
во тая далечна чужбина...
Особен интерес за литературния откривател съставлява неговата необикновено мощна поема „ Кървава кошуля “, в която е събрал като че ли цялата тъга и страдалчество на българина през епохата на робството.
Жинзифов написа журналистика, разкази, предговори към някои от своите преводи, които са извънредно значими, написа огромна публикация за българската литература, превежда стихове на Лермонтов, Шевченко и други. Той основава една в действителност надарена журналистика, която му отрежда почтено място измежду най-хубавите възрожденски писатели – Ботев, Каравелов, Славейков, Нешо Бончев.
Райко Жинзифов умира една година преди освобождението на България, през 1877 година, на същата дата, на която се е родил - 15 февруари.
Животът и делото му въплъщават най-високите качества на българския възрожденски гений, на безкористната и неизмерима обич към майка България, на вярата на народа ни за избавление, на вярата му в по-добри дни. Една светла персона, която постоянно ще поддържа жива гордостта ни, че сме българи. І БГНЕС
---------
Анализът е квалифициран особено за Агенция БГНЕС от известния книжовен историк, публицист и посланик проф. Кирил Топалов.
