СЕМ, КЗК, Телевизия Тянков Фолк и квотите за българска музика |
Една неравна борба е на път да завърши с механически нокаут в трети рунд...
Преди 2 дни, на 6 октомври 2020, Комисията за защита на конкуренцията излезе с Решение № АКТ-788-01.10.2020 , отдадено на една борба, стартирана преди няколко месеца и претърпяла много драми по пътя си - борбата за квоти за българска музика в ефира на медиите.
Впрочем за тази борба в. Писахме още когато малко преди настъплението на епидемията от международното зло Коронавирус - 19 сдружението за ръководство на авторските права в България " Музикаутор " стартира своя акция. Това се случи на 12 февруари тази година, а откакто от самото сдружение не можаха да намерят политическа воля за поддръжка, получиха едно рамо от националистите от Обединени патриоти, които внесоха своят планове за изменение и допълнение на Закона за радиото и малкия екран.
Проекта предвиждаше нов текст, съгласно който минимум 1/3 от дневното музикално наличие на радио и телевизионните стратегии би трябвало да е предопределено за българска музика, основана от създатели, най-малко единият от които е български жител.
Единственото изключение се прави за новините и спортните излъчвания, рекламите и филмите. От тази българска музика, която е с текст, минимум 1/2 би трябвало да е с текст на български език. Тези съотношения би трябвало да бъдат постигани всеки ден в часовия пояс сред 06:00 и 22:00 часа. Това обвързване за доставчиците на медийни услуги е подкрепено с имуществена глоба от 5000 до 20 000 лева, като за осъществяване на административно-наказателната отговорност е задоволително нарушаването да бъде установено в границите на едно денонощие.
Мотивите на Обединени патриоти бяха " съхраняването на българския език и просвета в изискванията на глобализация ".
Завчера Комисията за защита на конкуренцията излезе със свое мнение, обединило и мненията на Министерство на културата, Съвета за електронни медии, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българско национално радио и сдружението за ръководство на авторските права в България " Музикаутор ".
Сами се досещате, че в микса от мнения, който е оповестен на има разнообразни отзиви, разнообразни експертизи. И резюме на Комисия за защита на конкуренцията, които в тази ситуация играят ролята на някаква последна инстанция.
Впрочем ето го заключението:
" Въвеждането на квоти за българска музика лимитира конкуренцията като слага в привилегировано състояние българските реализатори по отношение на задграничните и основава географски бариери за свободното придвижване на артикули и услуги. "
С това към дебата се прибавя тежката дума на Комисия за защита на конкуренцията, която е на път изцяло да обърне вехтата каручка на българските музиканти, които така и така се радват на медийно внимание единствено в случай че ги бутне кола или в случай че ги арестуват за пушене на марихуана.
Впрочем борбата за квотите не е нова. Нека напомним малко обстоятелства от най - новата ни история, с които да напомним на уважаемите читатели какво се случваше по тематиката в последните години.
I. Квоти, задължителност, регулации – нещо като исторически взор
За квоти за българска музика не се приказва от оня ден.
Подобни хрумвания има от много време, като даже имаме случаи на законодателни начинания, срещнали цялостен крах по пътя към официализирането си и обличането си в законови одежди.
През 2011 година депутата Емил Велинов от РЗС внася в Народното събрание „ Законопроект за българската музика в радио и телевизионните стратегии “.
В поредност изявленията, дадени от депутата тогава, той на процедура декларира същите претекстове, които са декларирани и през днешния ден, към 2020 година от сегашните вносители Оперативна програма.
„ Изпълнителите и създателите на нова българска музика са в едно подчинено състояние по отношение на международните създатели и реализатори на музика. Това са пазарни трендове, радио и телевизионните оператори се стремят да стартират в своите стратегии главно международни реализатори. Полека – лека българската музика взе все по-рядко да се чува в ефир и на това би трябвало да се постави край “ – декларира народния представител Велинов в изявление за Дарик радио на 14 септември 2011 година.
Междувременно по това време тече един различен сериозен спор. За и срещу съглашението ACTA . Споразумението, което съдържа в себе си скандални ограничения срещу пиратството, неведнъж надскачащи приличието в началото е подписано от България.
После обаче, в края на 2011 в страната избухват митинги и министър Трайчо Трайков отдръпва подписа на България от съглашението. Същото вършат и Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Холандия.
В цяла Европа текат митинги против ограниченията, планувани в ACTA и заплашващи съществено персоналното пространство на потребителите и интернет свободата.
Изненадващо обаче, вместо да се бори за квоти за българска музика, организацията за авторски права „ Музикаутор “ стартира...битка в поддръжка на ACTA . Знакови хора от сдружението излизат по малките екрани и, явно неподготвени, се озовават или в компанията на хора, които имат интерес от ACTA (собственици на огромни мултиплекси) или приказват трогателни нелепости, от вида „ Youtube ограбва моите авторски права “.
Така последователно и незабелязано концепцията за квотите се размива, а, вместо да са в авангарда на публичните проблеми, родните музиканти посредством тяхната организация за авторски права, се оказват въвлечени в непозната борба и в някаква степен компрометирани измежду музикалните консуматори.
II. Узряването на концепцията за квотите
Идеята за квотите обаче не изчезва.
Тя продължава да циркулира из публичното пространство и среща или горещи последователи, или още по-разпалени съперници.
Привържениците на концепцията за наложителни музикални квоти се базират на няколко неща, чест от които са изцяло правилни и справедливи обстоятелства:
- европейски практики – в някои европейски страни са налице сходни протекционистки практики, които или не престават да съществуват, или ненапълно отпаднаха, само че като цяло концепцията не е екзотика, а напълно действителна мярка – нещо, като наложителното затваряне на огромни супермаркети в почивните дни, практикувано в някои европейски страни за по-малките магазини да получат глътка въздух в тежката конкуренция на огромните
- неналичието на пазарни правила у нас, което обрича ротацията на родна музика на клопките на огромните – въртят се едни и същи 10 песни, а се допуска, че при наложителни квоти това от единствено себе си ще изчезне като бъг на родния шоубизнес – който, както знаем, е повече шоу, в сравнение с бизнес
- не на последно място – с въвеждането на квоти допускаме, че ще има повече пари за родните създатели на музика, които ще се разпределят в края на годината, тъй като сега обстановката с авторските отчисления може да се охарактеризира с езика на автомобилните застрахователи като „ тотал вреда “ – преди няколко месеца в, че от " Музикаутор " е получил към 100 лв. за 3 години авторски отчисления.
Всичко това обаче срещна ожесточената опозиция на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО). Ето каква позиция изпратиха те до медиите във връзка самодейността на " Музикаутор " (по това време през месец февруари тя още не беше политически припозната от ВМРО):
„ Въвеждането на наложителни квоти за българска музика нарушава публицистичната самостоятелност на операторите и ще докара до утежняване на качеството и идентични стратегии. Към момента при основаване на стратегиите операторите се управляват от интереса на аудиторията и от програмните характерности на програмата. Редакционната независимост на операторите, съчетана с лицензионната политика на Съвета за електронни медии, са основали необятно жанрово и програмно многообразие за българската публика. Въвеждането на наложителни квоти ще докара директно до уеднаквяване на наличието на стратегиите. Възможностите за избор на наличие ще бъдат мощно лимитирани във щета на аудиторията. “
Историята продължи с внасяне на предложенията за нови текстове в Закона за радио и телевизия в Народното събрание.
III. Комисията по Култура в Народно събрание се произнася
На 28 май 2020 година текстовете на вносителите от Обединени патриоти (депутатите Искрен Веселинов, Валери Симеонов, Мария Цветкова, Красимир Богданов, Йордан Йорданов, Деян Станчев, Борис Вангелов, Стоян Божинов, Юлиан Ангелов, Християн Митев и Калин Поповски) стигат до комисията по просвета в 44 Народно заседание.
Гласуването е красноречиво - двама са " ЗА " а 13 се въздържат. Ето какво споделя ръководителя на комисията Вежди Рашидов по време на нейното съвещание:
" Докато не решим кои са лостовете, къде е границата, по какъв начин да не уязвим ползите, не можем да създадем крачка към законодателните уредби, не е редно. Да се надяваме, че през септември ще можем на европейско равнище да обсъдим този въпрос и да намерим европейски форми и ограничения... “
Сами се досещате, че септември към този момент мина, че август не беше септември и че нищо не бе разисквано на европейско равнище, тъй като на Европа и Европейски Съюз не им дреме по какъв начин ще организираме медиите си, както стана ясно последните няколко дни.
Тома Биков пък добавя:
„ Ако приемем този законопроект, ще би трябвало силово през закона да наложим на радиата и малките екрани квотен модел макар тяхната воля, изразена в другите мнения "
Дръзко мнение за народен представител, който преди година и нещо настояваше да се направи по този начин, щото филмите, които получават държавно финансиране да не подлагат на критика България, зер тя им заплаща масрафа...
IV. Становището на Съвет за електронни медии, БНР, Комисия за защита на конкуренцията в жанр поп-фолк
В този ред на мисли мнението на Комисия за защита на конкуренцията, компилирало в себе си мненията на всички, които са намесени в разногласието наподобява необичайно. Първо - тъй като е " след дъжд - качулка " - по този начин и по този начин е ясно, че предлагането на Оперативна програма ще бъде отхвърлено.
Второ - тъй като е написано като че ли някой се е учил да прави разбори, но в час по трудово образование. Но да зачетем някои абзаци от текста на това въпросно " Решение " (какво па са решили толкоз, че са го кръстили решение не знам).
" Наличието на квота за българска музика би довело до уеднаквяване на радиостанциите и музикалните малките екрани, като съществуващото многообразие ще бъде сведено до няколко групи радиостанции, надлежно музикални малките екрани, които ще се разграничават единствено по музикален жанр и интервал на основаване на предаваната музика, като всички ще излъчват българска музика в 1/3 от времето " - пише в мнението на Комисия за защита на конкуренцията.
За да не бъда упрекнат в субективизъм обявявам класацията на Профон от предишния месец (член съм на сдружението и получавам регулярно класациите за излъчване). Ето ви го " съществуващото многообразие " което царува към ден сегашен, при съществуване на " свободен пазар " и липса на квоти:
В това удивително " многообразие " има заглавия на към 4 музикални компании (а от време на време са 3, в тази ситуация има много " многообразие " ).
Да виждате рок тук? Не, нали? Няма. В тази ранглиста (която наблюдава най-излъчваните песни във всички медии) рок се появява единствено в случай че някоя ария има китара и решат да я кръстят " рок ария ". Иначе такова нещо няма. Но да продължим със мнението на Комисия за защита на конкуренцията.
" Въвеждането на квоти за българска музика слага в привилегировано състояние и българските реализатори по отношение на задграничните "
Ако Комисия за защита на конкуренцията живеят в друга страна, това изречение би било целесъобразно. Първо - никой не желае въртене " единствено на българска музика ", че да ощетим чужденците.
И второ - което е по-важното - от постъпленията, които влизат в Музикаутор, поради практиката да се въртят най-вече песни, които не са български (щото, нали, пазарът това - онова) остават не повече от 20 %. Според мен и толкоз не остават, но както и да е. На Комисия за защита на конкуренцията не им ли се коства жалко да пишат неща, които не схващат? Щото аз може да предпочета да не давам от своите налози на нашето Комисия за защита на конкуренцията, а на някое немско да вземем за пример...
Без да не преставам с тоя `епохален " документ е време да стиг а до неговата същност.
До това, което въобще ме стимулира да пиша по тематиката.
Ето го:
" В България от години се основават и популяризират радиопрограми, които излъчват единствено или най-вече българска музика, като БГ Радио, стратегии с българска фолклорна музика, стратегии, които излъчват поп-фолк и настояща българска музика. Тя попада като огромен % от наличието на радио ФОКУС, БЕЛЛА, ВЕРОНИКА, РАДИО ВЕСЕЛИНА, ФОЛК РАДИО, РАДИО ЗОРАНА и други Също по този начин голям брой телевизионни стратегии като DSTV, FEN FOLK, HIT MIX MUSIC, MAGIC TV, TIANKOV FOLK, TIANKOV ORIENT FOLK, БАЛКАНИКА МЮЗИК ТЕЛЕВИЖЪН, БГ ТОП МЮЗИК, ПЛАНЕТА HD, ПЛАНЕТА ФОЛК, ТВ ПЛАНЕТА, ТЕЛЕВИЗИЯ РОДИНА, ФЕН ТВ, ФОЛКЛОР ТВ, излъчват напълно или преди всичко българска музика. Тяхната цел е да задоволяват потребността от българска музика, развлечения, информация и интерактивност " - заключава Комисия за защита на конкуренцията, като тук би трябвало да подчертаем дебело, че сходен текст има и в мнението на Съвет за електронни медии.
Да разгледаме написаното. Според Комисия за защита на конкуренцията българска музика и сега се върти. И то, както би споделил военачалник Венци Мутафчийски, ЯКО съдебна експертиза ВЪРТИ.
Върти се...в чалга радиостанциите. Зорана, Веселина, Планета и...Тянков Ориент фолк.
Ето тук някъде жестокостта ми се пречупи.
Ако съгласно уважаемите регулатори мазния анадолски гюбек е " българска музика, която се върти " то аз съм новата Нешка Робева и е време да поема художествената гимнастика у нас.
Епилог: " Тяхната цел е да задоволяват потребността от българска музика, развлечения, информация и интерактивност "
С това моят текст свършва.
Тук няма да има спор за и срещу квотите. Няма да приказваме с причини.
Няма да споделяме какви да са изключенията, по какъв начин АБРО и Музикаутор да вземем за пример би трябвало да седнат и да избистрят позициите си.
Тук ще кажем единствено едно - тази история, която получава тълкувание в жанр чалга от една държавна комисия е показателна за времето, в което живеем всички.
Ако съгласно Комисия за защита на конкуренцията чалга радиостанциите са ни задоволителни с цел да задоволяват потребностите ни от българска музика, то имам неприятна вест за всички, достигнали до финала на този въздълъг текст.
Давайте да си вървим. Където и да е. Някъде, където няма Комисия за защита на конкуренцията, че към този момент ми писна да заплащам заплатите на чалгаджии.
Това е всичко. Българската музика се върти и ще продължава да се върти.
" Върти! Оп! Са! Върти, сучи, у бре, де бре!!! "
Преди 2 дни, на 6 октомври 2020, Комисията за защита на конкуренцията излезе с Решение № АКТ-788-01.10.2020 , отдадено на една борба, стартирана преди няколко месеца и претърпяла много драми по пътя си - борбата за квоти за българска музика в ефира на медиите.
Впрочем за тази борба в. Писахме още когато малко преди настъплението на епидемията от международното зло Коронавирус - 19 сдружението за ръководство на авторските права в България " Музикаутор " стартира своя акция. Това се случи на 12 февруари тази година, а откакто от самото сдружение не можаха да намерят политическа воля за поддръжка, получиха едно рамо от националистите от Обединени патриоти, които внесоха своят планове за изменение и допълнение на Закона за радиото и малкия екран.
Проекта предвиждаше нов текст, съгласно който минимум 1/3 от дневното музикално наличие на радио и телевизионните стратегии би трябвало да е предопределено за българска музика, основана от създатели, най-малко единият от които е български жител.
Единственото изключение се прави за новините и спортните излъчвания, рекламите и филмите. От тази българска музика, която е с текст, минимум 1/2 би трябвало да е с текст на български език. Тези съотношения би трябвало да бъдат постигани всеки ден в часовия пояс сред 06:00 и 22:00 часа. Това обвързване за доставчиците на медийни услуги е подкрепено с имуществена глоба от 5000 до 20 000 лева, като за осъществяване на административно-наказателната отговорност е задоволително нарушаването да бъде установено в границите на едно денонощие.
Мотивите на Обединени патриоти бяха " съхраняването на българския език и просвета в изискванията на глобализация ".
Завчера Комисията за защита на конкуренцията излезе със свое мнение, обединило и мненията на Министерство на културата, Съвета за електронни медии, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българско национално радио и сдружението за ръководство на авторските права в България " Музикаутор ".
Сами се досещате, че в микса от мнения, който е оповестен на има разнообразни отзиви, разнообразни експертизи. И резюме на Комисия за защита на конкуренцията, които в тази ситуация играят ролята на някаква последна инстанция.
Впрочем ето го заключението:
" Въвеждането на квоти за българска музика лимитира конкуренцията като слага в привилегировано състояние българските реализатори по отношение на задграничните и основава географски бариери за свободното придвижване на артикули и услуги. "
С това към дебата се прибавя тежката дума на Комисия за защита на конкуренцията, която е на път изцяло да обърне вехтата каручка на българските музиканти, които така и така се радват на медийно внимание единствено в случай че ги бутне кола или в случай че ги арестуват за пушене на марихуана.
Впрочем борбата за квотите не е нова. Нека напомним малко обстоятелства от най - новата ни история, с които да напомним на уважаемите читатели какво се случваше по тематиката в последните години.
I. Квоти, задължителност, регулации – нещо като исторически взор
За квоти за българска музика не се приказва от оня ден.
Подобни хрумвания има от много време, като даже имаме случаи на законодателни начинания, срещнали цялостен крах по пътя към официализирането си и обличането си в законови одежди.
През 2011 година депутата Емил Велинов от РЗС внася в Народното събрание „ Законопроект за българската музика в радио и телевизионните стратегии “.
В поредност изявленията, дадени от депутата тогава, той на процедура декларира същите претекстове, които са декларирани и през днешния ден, към 2020 година от сегашните вносители Оперативна програма.
„ Изпълнителите и създателите на нова българска музика са в едно подчинено състояние по отношение на международните създатели и реализатори на музика. Това са пазарни трендове, радио и телевизионните оператори се стремят да стартират в своите стратегии главно международни реализатори. Полека – лека българската музика взе все по-рядко да се чува в ефир и на това би трябвало да се постави край “ – декларира народния представител Велинов в изявление за Дарик радио на 14 септември 2011 година.
Междувременно по това време тече един различен сериозен спор. За и срещу съглашението ACTA . Споразумението, което съдържа в себе си скандални ограничения срещу пиратството, неведнъж надскачащи приличието в началото е подписано от България.
После обаче, в края на 2011 в страната избухват митинги и министър Трайчо Трайков отдръпва подписа на България от съглашението. Същото вършат и Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Холандия.
В цяла Европа текат митинги против ограниченията, планувани в ACTA и заплашващи съществено персоналното пространство на потребителите и интернет свободата.
Изненадващо обаче, вместо да се бори за квоти за българска музика, организацията за авторски права „ Музикаутор “ стартира...битка в поддръжка на ACTA . Знакови хора от сдружението излизат по малките екрани и, явно неподготвени, се озовават или в компанията на хора, които имат интерес от ACTA (собственици на огромни мултиплекси) или приказват трогателни нелепости, от вида „ Youtube ограбва моите авторски права “.
Така последователно и незабелязано концепцията за квотите се размива, а, вместо да са в авангарда на публичните проблеми, родните музиканти посредством тяхната организация за авторски права, се оказват въвлечени в непозната борба и в някаква степен компрометирани измежду музикалните консуматори.
II. Узряването на концепцията за квотите
Идеята за квотите обаче не изчезва.
Тя продължава да циркулира из публичното пространство и среща или горещи последователи, или още по-разпалени съперници.
Привържениците на концепцията за наложителни музикални квоти се базират на няколко неща, чест от които са изцяло правилни и справедливи обстоятелства:
- европейски практики – в някои европейски страни са налице сходни протекционистки практики, които или не престават да съществуват, или ненапълно отпаднаха, само че като цяло концепцията не е екзотика, а напълно действителна мярка – нещо, като наложителното затваряне на огромни супермаркети в почивните дни, практикувано в някои европейски страни за по-малките магазини да получат глътка въздух в тежката конкуренция на огромните
- неналичието на пазарни правила у нас, което обрича ротацията на родна музика на клопките на огромните – въртят се едни и същи 10 песни, а се допуска, че при наложителни квоти това от единствено себе си ще изчезне като бъг на родния шоубизнес – който, както знаем, е повече шоу, в сравнение с бизнес
- не на последно място – с въвеждането на квоти допускаме, че ще има повече пари за родните създатели на музика, които ще се разпределят в края на годината, тъй като сега обстановката с авторските отчисления може да се охарактеризира с езика на автомобилните застрахователи като „ тотал вреда “ – преди няколко месеца в, че от " Музикаутор " е получил към 100 лв. за 3 години авторски отчисления.
Всичко това обаче срещна ожесточената опозиция на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО). Ето каква позиция изпратиха те до медиите във връзка самодейността на " Музикаутор " (по това време през месец февруари тя още не беше политически припозната от ВМРО):
„ Въвеждането на наложителни квоти за българска музика нарушава публицистичната самостоятелност на операторите и ще докара до утежняване на качеството и идентични стратегии. Към момента при основаване на стратегиите операторите се управляват от интереса на аудиторията и от програмните характерности на програмата. Редакционната независимост на операторите, съчетана с лицензионната политика на Съвета за електронни медии, са основали необятно жанрово и програмно многообразие за българската публика. Въвеждането на наложителни квоти ще докара директно до уеднаквяване на наличието на стратегиите. Възможностите за избор на наличие ще бъдат мощно лимитирани във щета на аудиторията. “
Историята продължи с внасяне на предложенията за нови текстове в Закона за радио и телевизия в Народното събрание.
III. Комисията по Култура в Народно събрание се произнася
На 28 май 2020 година текстовете на вносителите от Обединени патриоти (депутатите Искрен Веселинов, Валери Симеонов, Мария Цветкова, Красимир Богданов, Йордан Йорданов, Деян Станчев, Борис Вангелов, Стоян Божинов, Юлиан Ангелов, Християн Митев и Калин Поповски) стигат до комисията по просвета в 44 Народно заседание.
Гласуването е красноречиво - двама са " ЗА " а 13 се въздържат. Ето какво споделя ръководителя на комисията Вежди Рашидов по време на нейното съвещание:
" Докато не решим кои са лостовете, къде е границата, по какъв начин да не уязвим ползите, не можем да създадем крачка към законодателните уредби, не е редно. Да се надяваме, че през септември ще можем на европейско равнище да обсъдим този въпрос и да намерим европейски форми и ограничения... “
Сами се досещате, че септември към този момент мина, че август не беше септември и че нищо не бе разисквано на европейско равнище, тъй като на Европа и Европейски Съюз не им дреме по какъв начин ще организираме медиите си, както стана ясно последните няколко дни.
Тома Биков пък добавя:
„ Ако приемем този законопроект, ще би трябвало силово през закона да наложим на радиата и малките екрани квотен модел макар тяхната воля, изразена в другите мнения "
Дръзко мнение за народен представител, който преди година и нещо настояваше да се направи по този начин, щото филмите, които получават държавно финансиране да не подлагат на критика България, зер тя им заплаща масрафа...
IV. Становището на Съвет за електронни медии, БНР, Комисия за защита на конкуренцията в жанр поп-фолк
В този ред на мисли мнението на Комисия за защита на конкуренцията, компилирало в себе си мненията на всички, които са намесени в разногласието наподобява необичайно. Първо - тъй като е " след дъжд - качулка " - по този начин и по този начин е ясно, че предлагането на Оперативна програма ще бъде отхвърлено.
Второ - тъй като е написано като че ли някой се е учил да прави разбори, но в час по трудово образование. Но да зачетем някои абзаци от текста на това въпросно " Решение " (какво па са решили толкоз, че са го кръстили решение не знам).
" Наличието на квота за българска музика би довело до уеднаквяване на радиостанциите и музикалните малките екрани, като съществуващото многообразие ще бъде сведено до няколко групи радиостанции, надлежно музикални малките екрани, които ще се разграничават единствено по музикален жанр и интервал на основаване на предаваната музика, като всички ще излъчват българска музика в 1/3 от времето " - пише в мнението на Комисия за защита на конкуренцията.
За да не бъда упрекнат в субективизъм обявявам класацията на Профон от предишния месец (член съм на сдружението и получавам регулярно класациите за излъчване). Ето ви го " съществуващото многообразие " което царува към ден сегашен, при съществуване на " свободен пазар " и липса на квоти:
В това удивително " многообразие " има заглавия на към 4 музикални компании (а от време на време са 3, в тази ситуация има много " многообразие " ).
Да виждате рок тук? Не, нали? Няма. В тази ранглиста (която наблюдава най-излъчваните песни във всички медии) рок се появява единствено в случай че някоя ария има китара и решат да я кръстят " рок ария ". Иначе такова нещо няма. Но да продължим със мнението на Комисия за защита на конкуренцията.
" Въвеждането на квоти за българска музика слага в привилегировано състояние и българските реализатори по отношение на задграничните "
Ако Комисия за защита на конкуренцията живеят в друга страна, това изречение би било целесъобразно. Първо - никой не желае въртене " единствено на българска музика ", че да ощетим чужденците.
И второ - което е по-важното - от постъпленията, които влизат в Музикаутор, поради практиката да се въртят най-вече песни, които не са български (щото, нали, пазарът това - онова) остават не повече от 20 %. Според мен и толкоз не остават, но както и да е. На Комисия за защита на конкуренцията не им ли се коства жалко да пишат неща, които не схващат? Щото аз може да предпочета да не давам от своите налози на нашето Комисия за защита на конкуренцията, а на някое немско да вземем за пример...
Без да не преставам с тоя `епохален " документ е време да стиг а до неговата същност.
До това, което въобще ме стимулира да пиша по тематиката.
Ето го:
" В България от години се основават и популяризират радиопрограми, които излъчват единствено или най-вече българска музика, като БГ Радио, стратегии с българска фолклорна музика, стратегии, които излъчват поп-фолк и настояща българска музика. Тя попада като огромен % от наличието на радио ФОКУС, БЕЛЛА, ВЕРОНИКА, РАДИО ВЕСЕЛИНА, ФОЛК РАДИО, РАДИО ЗОРАНА и други Също по този начин голям брой телевизионни стратегии като DSTV, FEN FOLK, HIT MIX MUSIC, MAGIC TV, TIANKOV FOLK, TIANKOV ORIENT FOLK, БАЛКАНИКА МЮЗИК ТЕЛЕВИЖЪН, БГ ТОП МЮЗИК, ПЛАНЕТА HD, ПЛАНЕТА ФОЛК, ТВ ПЛАНЕТА, ТЕЛЕВИЗИЯ РОДИНА, ФЕН ТВ, ФОЛКЛОР ТВ, излъчват напълно или преди всичко българска музика. Тяхната цел е да задоволяват потребността от българска музика, развлечения, информация и интерактивност " - заключава Комисия за защита на конкуренцията, като тук би трябвало да подчертаем дебело, че сходен текст има и в мнението на Съвет за електронни медии.
Да разгледаме написаното. Според Комисия за защита на конкуренцията българска музика и сега се върти. И то, както би споделил военачалник Венци Мутафчийски, ЯКО съдебна експертиза ВЪРТИ.
Върти се...в чалга радиостанциите. Зорана, Веселина, Планета и...Тянков Ориент фолк.
Ето тук някъде жестокостта ми се пречупи.
Ако съгласно уважаемите регулатори мазния анадолски гюбек е " българска музика, която се върти " то аз съм новата Нешка Робева и е време да поема художествената гимнастика у нас.
Епилог: " Тяхната цел е да задоволяват потребността от българска музика, развлечения, информация и интерактивност "
С това моят текст свършва.
Тук няма да има спор за и срещу квотите. Няма да приказваме с причини.
Няма да споделяме какви да са изключенията, по какъв начин АБРО и Музикаутор да вземем за пример би трябвало да седнат и да избистрят позициите си.
Тук ще кажем единствено едно - тази история, която получава тълкувание в жанр чалга от една държавна комисия е показателна за времето, в което живеем всички.
Ако съгласно Комисия за защита на конкуренцията чалга радиостанциите са ни задоволителни с цел да задоволяват потребностите ни от българска музика, то имам неприятна вест за всички, достигнали до финала на този въздълъг текст.
Давайте да си вървим. Където и да е. Някъде, където няма Комисия за защита на конкуренцията, че към този момент ми писна да заплащам заплатите на чалгаджии.
Това е всичко. Българската музика се върти и ще продължава да се върти.
" Върти! Оп! Са! Върти, сучи, у бре, де бре!!! "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ