Една необикновена традиция се зародила в средновековна Япония и станала

Една невероятна традиция се зародила в средновековна Япония и станала събитие, което властвало в продължение на 700 години. Това са воините, бранители на Япония, наречени самураи. Те представлявали една от главните съсловия в страната на изгряващото слънце, наред със земеделците, занаятчиите и търговците. Самураите са надалеч по-интересни на потомците, те са тайнствени и загадъчни, тъй като живеели по собствен неписан честен кодекс, който защитавали със силата на тялото и духа. Те показват и цялата източна философия за живота.

Наименованието самурай идва от един именит японски принц - Ямато. Смята се, че той имал невероятна мощ и храброст. Образът му е повдигнат в фетиш и въплъщава самурая, който е подготвен да почине когато и да е за своя стопанин. Без да изпитва боязън или да се интересува от житейските богатства.

Поява и същина на самураите

В средновековното японско общество на първо време бойците са подчинени на императора. В армията взели участие всички мъже, в това число робите. В началото на ІХ век на остров Хоншу избухнало въстание, което императорът желал да потуши и изпратил армията. Тя обаче са разпаднала заради липса на дисциплинираност и ред. Тогава император Каму се провъзгласил за шогун (висша военна и управленческа титла) и почнал да набира по-елитни войни.

Самураите се появили от този по-специален жанр бойци, които пазели двореца на императора или на богатите и авторитетни японски фамилии. В началото самураите били чиновници, които обезпечават отбрана. Но последователно почнали да печелят въздействие посредством бракове и излезли напред, даже преди аристократите. Накрая самураите се обединили и основали свое съсловие, подчинено на закона бушидо.

Техният ранг бил стройна система от четири равнища и всичко във типа им и метода на живот и държание било строго регламентирано. Самураите си имали лидер по време на борби. Той носел шлем или маска, с които се отличавал.

Извън борбите самураят бил воин-самотник, който е напълно предан на своите отговорности и персоналния си обет и не се интересувал живо от светския живот, славата и материалните придобивки, а единствено от бойния си дух и отговорности към господаря си и страната.

След ХІ век самураите почнали да се демонстрират освен като смели войни, само че и като доста образовани мъже. Обучението им включвало изкуства, писане на стихове, навестяване на театрални постановки и присъединяване в чаени церемонии. Най-вече се упражнявал самоконтролът във всякаква обстановка.

Житейската философия на всеки самурай включвала къси мъдри мисли, които той е натрупал посредством персонален опит. Всичко било кристално ясно и чисто при боеца - самурай, той в никакъв случай не е бивало да позволява неясноти и съмнения.

Притворството и лицемерното държание са нещо изключено в обноските на достойния човек, какъвто бил един самурай. Простата и дълбока философия е мотор на един подобен метод на живот, който поражда позитивизъм, тъй като утвърждава стойностните неща в живота.

Кодексът на самураите, наименуван бушидо

Как изглеждал античният самурай?

Той се отличавал със сурово изражение, носел кимоно, обичайно на пола-панталон, къса горна дреха и колан на пояса, където били запасани два меча. Един дълъг /катана/, който бил знак на самурайската мощ и бил употребен за пердах и пай меч /вакисаши/, който служел за ритуала харакири Самураите са били обучавани също да си служат с лък или нагината - копие с закривен изострен край.

Доспехите на самурая не съответствали на тези на средновековните рицари в Европа. Японските се отличавали със своята зрелищност. Бронята им била наречена кузане и била от кожа, обработено дърво и коприна. Това правело японският войник доста лек и преносим в пердах, за разлика от европейския му аналог.

Нормите за държание в обществото на самураите били извънредно строги. Ако самурай се опозори като загуби в борба, само че остане жив, той трябвало да върне още веднъж достойнството си посредством ритуала харакири.

Харакири съставлява ритуално самоубийство, при което самураят се пробождал с късия си меч през точка, известна като хара, която се намира малко под пъпа и след това раздвижвал меча, с цел да навлезе въздух и да настъпи гибелта. Често при ритуала участвал и различен човек, именуван кайшакунин, който отрязвал главата на война, с цел да редуцира ритуала. Смятало се е за чест всеки да бъде изпратен като кайшакунин. Тези хора са употребени и с цел да санкционират провинил се феодал, който е имал свое притежание и подчинени на него самураи. При убийството на подобен стопанин неговите подчинени самураи също трябвало да го последват в гибелта.

Цялата философия бушидо е толкоз самобитна, че поставя началото на цяла просвета, която не се среща на никое място другаде по света. Тя се резервира изненадващо дълго, над 500 години. Бушидо показва пътят на един самурай, неговият стоманен морал, невероятната му ценностна система, в която духът е повдигнат на най-високо равнище. Тази теория се оказва толкоз мощна, че оформя духа и характера на цялата японска нация.

Самураите по време на дълъг мир

По времето, когато Япония се управлявала от Тойотоми Хидейоши, е въведена възбрана за носене на оръжие от всеки човек, който не е самурай. Така самураите се оказали единствените японци, които са въоръжени в ежедневния живот.

През 1603 година почнало ръководството на шогуните от династията Токугава, което траяло 250 години. В този дълъг интервал в страната се възцарил мир. Висшите феодали били държани в послушание, като са заставяни да се реалокират в столицата със фамилиите си. Този закон се назовава закон за заложниците, тъй като те живеели като заложници при шогуна. Можели да се връщат в своите владения, с цел да ги надзирават, само че фамилиите им оставали при шогуна като залог за държанието на феодала.