Игуменка не продумва 24 години от любов
Една жена не е продумала към този момент цели 24 години! Възрастна игуменка се е заклела, че няма да издаде дума от устата си до края на дните си и прецизно съблюдава клетвата, оповестява православният уебсайт " Двери ", представен от " Всеки ден ".
След гибелта на обичания си Данчо 89-годишната игуменка на свищовския манастир " Св. св. Петър и Павел " дала обет за безмълвие и надълбоко смирение.
Въпреки преклонната си възраст старицата сама се грижи за манастира в центъра на крайдунавския град. Въпреки напредналата си възраст и сложното си напредване с бастун, целият й ден прекосявал в грижи за манастирското дворче.
Всяка заран и вечер майка Екатерина четяла молебствия, в които загатва стотици имена на живи и мъртви хора, дадени й от някой инцидентно минал през манастира пасажер.
Майка Екатерина се родила през 1923 година в русенското село Щръклево със светското име Ангелина. Тя била едвам 18-годишна, когато срещнала бъдещия си брачен партньор.
" Помня на един Гергьовден, на сбора на селото ни ние, четири девойки, бяхме излезли да се разхождаме по улицата. И внезапно видяхме четирима ергени, които стояха на едно място и ни заглеждаха. Гледаха ни, гледаха ни, пък най-после се пресрамиха, пристигнаха при нас и се запознахме. И чак на идната година момчетата си признаха кой от тях коя от нас е харесал. Моят се споделяше Йордан. Няколко години дружахме, преди да се оженим. Баща ми не ме даваше, тъй като бях дребна, само че обичаният всяка вечер ми пращаше сватовници. Докато един ден влезе самичък у дома, седна и съобщи напряко на родителите ми, че ме желае за жена. Заплаши, че в случай че не ме дадат, ще пристигна някоя нощ и ще ме открадне ", споделяла е с посестрими майка Екатерина, преди да млъкне вечно.
Любовта им обаче минала през още едно тестване. Йордан отпътувал боец и майка Екатерина трябвало да го чака цяла година, до момента в който го пуснат в отпуска, с цел да могат да се оженят.
Най-трудният миг в живота й бил, когато Йордан отпътувал на фронта. В борба край Дедеагач той паднал ранен и незабавно в селото плъзнали клюки, че е покорен или погубен.
Тогава майка Екатерина дала обет, че в случай че обичаният й е мъртъв, тя в никакъв случай повече няма да огледа различен мъж и ще отиде в манастир.
Оказва се, че Йордан бил единствено ранен в ръката и оживял. Върнал се в селото и двамата живели дружно близо половин век. В края на 70-те години брачният партньор й се разболял. Една вечер, седнала на неговото легло, тя се зарекла, че в никакъв случай няма да огледа различен мъж и ще се замонаши. Така и станало.
Когато той умрял през 1981 година, майка Екатерина спазила даденото заричане и станала послушница в манастир. След като минал 3-годишният изпитателен интервал, тя се замонашила, а от няколко години станала схимонахиня.
При второто си пострижение тя дала още един обет – за безмълвие и отказване от външния свят, който е един от най-тежките клетви в църковните среди. Тя имала възбрана да приказва с изключение на по време на молебствия и църковни песнопения. Имала право да произнася не повече от 7 думи дневно.
Всеки пост започвала три дни по-рано и през тези три дни майка Екатерина не приемала нито храна, нито вода. По-късно започвала да пие по малко вода, а по-късно и по залък самун.
Въпреки че времето за дадения обет от дълго време е изтекло, майка Екатерина продължавала да го съблюдава.
Вече 7 години монахинята не напуща покоите на манастира " Св. св. Петър и Павел " в центъра на Свищов. Възрастната жена не гледала телевизия, не четяла вестници и не се вълнувала от светския живот отвън рамките на божия храм.
Калугерката към този момент била подготвена да се елементарни с този свят. Вечер спяла с монашеските си облекла и без покривка. Страхувала се, че може някоя заран да я намерят мъртва и необлечена.




