ТРИТЕ ВРАТИ НА МЪДРОСТТА
Един цар имал един-единствен наследник – самоуверен, умел и интелигентен. Когато младият принц приключил учението си, татко му го пратил при един остарял влъхва да усъвършенства познанията си за живота.
– Посъветвай ме по какъв начин да мина по Пътя на живота – споделил младежът.
– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три порти. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо предпочитание да изпълниш напътствията. Не се противи на това предпочитание, другояче ще бъдеш наказан да изживяваш още веднъж и още веднъж това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти самичък да го усетиш със сърцето и плътта си. А в този момент върви. Следвай пътя пред теб.
Старият влъхва липсващ, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред огромна врата, на която пишело:
„ ПРОМЕНИ СВЕТА ”
– Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, само че пък други не са по никакъв начин по усета ми.
И той се впуснал в първата си борба. Неговият блян, неговата решителност и неговият порив го подтиквали да води война, да подхваща, да превзема, да моделира действителността съгласно волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, само че не и покой в душата си. Променил много неща, само че доста други не съумял.
Минали години.
Един ден той срещнал остарелия влъхва, който го попитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих се – отвърнал принцът – да диференцирам това, което е в моя власт, от това, което не е: да диференцирам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
– Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, с цел да влияешш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за тези, които се изплъзват от властта си.
И липсващ.
Малко по-късно принцът намерил втората врата. На нея пишело:
„ ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ ”
– Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на наслаждение и наслада, само че също по този начин и на болежка и мъка.
И той възстанал против това, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко допустимо да промени харахтера им и да изкорени минусите им. Това била втората му борба.
Минали години. Един ден, когато принцът към този момент почнал надълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът отново се появил и го запитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих, – отвърнал принцът, – че другите не са повода, нито изворът на насладата и скърбите ми, на моето задоволство или отчаяние. Те просто са претекст и опция моите усеща да се проявят. Но възприятията ми се раждат в мен самия.
– Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което разсънват в теб, другите ти дават опция да опознаеш себе си. Бъди благодарен на тези, които будят в теб наслада и наслаждение. Но благодари също по този начин и на тези, които те карат да изпиташ отчаяние и страдалчество, тъй като посредством тях Животът те учи на това, което още не си усвоил и от което ще имаш потребност, с цел да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и липсващ.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
„ ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ ”
– Да – полислил принцът. – Ако в действителност у мен се корени повода за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И почнал третата си борба. Направил всичко допустимо да усъвършенства характера си, да изкорени минусите си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия блян. Дълги години водил тоъ тази борба, пожънал триумфи, само че срещнал и опозиция, претърпял провали. Когато още веднъж срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
– Какво научи по пътя?
– Научих, – отвърнал принцът, – че у нас има неща, които можем да променим, само че също по този начин и такива, които оказват опозиция и които по този начин и не съумяваме да пречупим.
– Добре – споделил остарелият влъхва.
– Да – траял принцът – само че стартирам да се изтощавам от тези безконечни борби с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-сетне ще намеря покой? Толкова желая да приключа битката, да зарежа всичко, да си отдъхна!
– Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и липсващ.
Принцът погледнал обратно и забелязал, че третата врата има надпис и от противоположната си страна! Надписът гласял:
„ ПРИЕМИ СЕБЕ СИ ”
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
– Явно, когато се хвърля в борба, човек е омаян – споделил си той.
Принцът видял също по този начин разпилени на земята всички тези неща, с които се бил преборил в себе си: минусите си, слабите си страни, страховете си, рестриктивните мерки си, всичките си остарели демони. И се научил да ги познава, да ги приема, даже да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се съпоставя с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал още веднъж мъдреца, който му задал нормалния въпрос:
– Какво научи по Пътя?
– Научих, – отвърнал принцът, – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си значи да се осъдиш на постоянно противоречие със самия себе си . Научих се да се одобрявам подобен, какъвто съм – изцяло и абсолютно.
– Добре – споделил мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш още веднъж да преминеш през Третата врата.
Едва минал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
„ ПРИЕМИ ДРУГИТЕ ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и тези, които мразел. Тези, които подкрепял, и тези против които се борил. Но за свое огромно удивление, той към този момент не бил в положение да види минусите и грешките им, които в миналото толкоз го дразнели и които желал да изкорени.
Когато отново срещнал мъдреца, последният го попитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих, – дал отговор принцът, – че откогато съм в единодушие със себе си, към този момент няма в какво да укори и другите, а няма и за какво да са опасявам от тях . Научих се да одобрявам и обичам другите изцяло и абсолютно.
– Добре – споделил мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш още веднъж да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал противоположната страна на първата врата. Там пишело:
„ ПРИЕМИ СВЕТА ”
– Странно, по какъв начин не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял към себе си света, който по-рано желал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и хубостта на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил трансформирал, или неговият взор?
– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при идната им среща.
– Научих – отвърнал принцът, – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а личното си отражение в него . Когато е радостна, и светът й се коства радостен. Когато нещо й тежи, светът й наподобява печален. Но самичък по себе си светът не е нито радостен, нито печален. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а визията, която имах за него. Научих се да го одобрявам, без да го съдя – изцяло и абсолютно.
– Това е Третата мъдрост – споделил остарелият влъхва. – Ето, че към този момент си в единодушие със себе си, с другите и със Света.
Чувство за безметежно успокоение, бодрост и цялост завладели принца. Той усетил по какъв начин се потапя в Тишината.
– Сега си подготвен да преминеш още веднъж през последния предел – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът липсващ.
