Аз не „помагам“ на жена си в домакинството, аз съм неин равнопоставен партньор
Един другар пристигна у дома на кафе, седнахме и си поговорихме за живота. След малко прекъснах диалога и му споделих: „ Отивам да измия чиниите, незабавно се връщам “.
Той ме погледна, като че ли му споделих, че ще строя галактически транспортен съд. След което ми сподели с удивление и малко стъписан: „ Радвам се, че помагаш на жена си, аз рядко оказвам помощ на моята, тъй като когато го върша, тя в никакъв случай не ми благодари. Миналата седмица измих пода и тя даже не ми сподели благодаря. ”
Отново седнах при него и му обясних, че не „ оказвам помощ “ на жена си. Всъщност жена ми няма потребност от помощ, има потребност от сътрудник, от съотборник. Аз съм нейният домакински партньор… и поради това всички функционалности са разграничени, което не е „ помощ “ в домакинската работа.
Не „ оказвам помощ “ на жена ми да чисти къщата, тъй като и аз пребивавам в нея и би трябвало да я шетам.
Не „ оказвам помощ “ на жена ми да готви, тъй като и аз желая да хапвам и би трябвало да сготвям.
Не й „ оказвам помощ ” да мие чиниите след хранене, тъй като и аз употребявам тези чинии.
Не „ оказвам помощ “ на жена си с децата, тъй като те са и мои и е мой дълг да бъда татко.
Не „ оказвам помощ “ на жена си да пере, простира, сгъва и прибира прането, тъй като то е мое и на децата ми.
Не депозирам „ ръка за помощ “ вкъщи, аз съм част от всичко.
Тогава с почитание попитах приятеля си по кое време беше последният път, откакто жена му завърши с почистването на къщата, прането, промяната на чаршафите, къпането на децата, готвенето, организирането и така нататък и сподели ли той: „ Благодаря? “
Имам поради, същинска признателност, като: „ Уау, скъпа!! Ти си невероятна!! “
Абсурдно ли наподобява всичко това? Звучи ли ви необичайно? Когато един път в живота си почистихте пода, очаквахте ли най-малко премия за отлични достижения с огромна слава… за какво? Никога ли не сте се замисляли за това?
Може би, тъй като мачо културата ви е научила, че всичко е женска задача.
Може би са ви учили, че всичко това би трябвало да се случва, без да си мръднете пръста.
Така че хвалете жена си по този начин, както бихте желали да бъдете хвалени, по същия метод, със същата активност. Дръжте я за ръка и се дръжте като същински сътрудник и поемете своята роля.
Не се дръжте като посетител, който идва просто да яде, да спи, да се изкъпе и да задоволи полови нужди… чувствайте се като вкъщи си, във вашия дом.
Промяната в нашето общество стартира в домовете ни, учейки децата ни на същинското възприятие за общение!
