Книга | Скрит потенциал на Адам Грант
Един от водещите правила на организационния психолог Адам Грант е да спори като човек, уверен в правотата си, и да слуша като човек, уверен в грешките си. " Най-важните ми достижения пристигнаха в области, където започнах със сериозен дефицит на гений, споделя той. Ако преценявах съгласно ранните си провали, щях да съм се отказал. "
Ще се съгласим, че не е елементарно: от най-лошия играч по скокове във вода в учебно заведение той се подрежда измежду елита на този спорт в Съединени американски щати. Успеха си отдава на треньорите, които, вместо да се втренчат в необещаващото начало, работят върху развиването. " Потенциалът не се дефинира от кое място ще тръгнеш, а колкото надалеч можеш да стигнеш ", написа психологът в " Скрит капацитет " (Hidden Potential: The Science of Achieving Greater Things, Viking, 2023).
Двигателите на усъвършенстването
След " Дай и ще получиш ", " Новаторите " и " Помисли отново " * това е следващата книга, в която той разчепква моторите на усъвършенстването. Обединяваща е концепцията, че постоянно можем да се подобрим, намирайки неутъпкан път. Да не бягаме от неуспеха, тъй като се учим от него, да загърбим конформизма и лесните решения, откакто от зоната на улеснение не се покоряват върхове, да търсим съдействия и ментори - въпреки всичко достижението е функционалност освен на досегашното познание, само че и на това, което следва да научим. Успехът в последна сметка е танц сред огромни старания и наслада. За напредъка се нуждаем от система на тласъци и качества на характера, която, сходно на строителните уреди, позволяващи на служащите да се изкачат нависоко, Грант назовава " скеле ". " Очарованието на скрития капацитет е, че даже сами не допускаме какъв брой надалеч можем да стигнем. "
Реклама
Когато Евелин Глени се явява на приемен изпит в Кралската музикална академия в Лондон, комисията я отхвърля: не открива в нея обещаващ професионален музикант. По-късно академията я приема с аплодисменти, само че към този момент преценката е вярна: кандидатката е глуха. Глени не се отхвърля - макар прогресираща загуба на слух още от дете, е превзета от ритъма на звуците. На помощ идва учителят по музиката от учебно заведение. Той употребява пристрастеността на Глени, с цел да построи " скеле ", което да издигне гения над рестриктивните мерки. Учи я да усеща другите височини във вибрациите с елементи на тялото, до момента в който то се трансформира в " голямо ухо ", инструмент. След десетилетия осъществяванията й като първия в света солов перкусионист ще пълнят зали, ще донесат оценки, измежду които три награди " Грами ", историята й ще въодушевява милиони.
Едва ли някой вечно е избягал от клопките на големите упования, подозрения, прегряване или тъгите, че не напредваме задоволително бързо. Перфекционизмът е спирачка за мотивацията и напредъка - по тази причина, поучава Грант, откажете се от идеалното осъществяване и се помирете с най-хубавото допустимо достижение, което ресурсите обезпечават все още. Не преувеличавайте неизбежните пукнатини, забележими за вас, само че допустими за другите. Малките победи носят повече задоволство от неналичието на победи, нали? Довеждат и до нововъведения.
Тадао Андо се учи на боксовия кръг, че изчаквайки да нанесеш съвършения удар, в никакъв случай няма да победиш. В архитектурните си постижения приоритизира визията и устойчивостта, която му обезпечава бетонът, а не уюта на жителите. Всяко победа ни учи кое да пожертваме и кое да създадем добре.
Реклама
Често ни се коства, че грешките са натрупат, строят кули, под които се губим. Протакането е прочувствена реакция, е не кусур да управляваме отговорностите. Както и " линеенето " или " посърналостта ", възприятие на мъчно обяснима досада и празнина. Психолозите са разкрили пояснение - напредъкът рядко се развива линейно, а по-скоро следва лупинги и завои, насаждайки чувство за застой или блуждаене. Дали да продължим?
Избор сред тактики
" За да изкачим върха, би трябвало да се върнем към базовия лагер ", поучава Грант. Оттам по-лесно проучваме. Да отстъпим още по-назад? Движението, даже и обратно, е за предпочитане пред тъпченето на същото място. Дългият път изисква избор сред тактики: променяйки метода, успеваемостта обаче първо спада, тъй като се учим. Грант предлага образец от баскетбола: когато звездата на тима се контузи и напусне, изначало играчите се показват по-зле, само че след това се усъвършенстват. Когато се върне, тимът печели даже повече мачове в сравнение с преди излизането му. Отсъствието е предиздвикало всички да тестват нови техники, развивайки скрития капацитет на тима.
Как да изберем подобаващ претендент за работа? Предложете на интервюираните работен проблем, с цел да ревизирате самодейността и изобретателността пред лицето на нова информация. Оценете и желанието да търсят помощ и дават съвет. Често качествата, с които посрещаме провокациите и жаждата за развиване - способността да градим " скеле ", са по-добър ориентир за предстоящ триумф от дипломите и предишното. Не избягвайте " пропаданията " в професионалната биография - както Грант споделя, с цел да станем още по-добри, от време на време би трябвало да се върнем обратно.
*Издадени на български от издателство " Кръгозор " през 2021 и 2023 г.
Ще се съгласим, че не е елементарно: от най-лошия играч по скокове във вода в учебно заведение той се подрежда измежду елита на този спорт в Съединени американски щати. Успеха си отдава на треньорите, които, вместо да се втренчат в необещаващото начало, работят върху развиването. " Потенциалът не се дефинира от кое място ще тръгнеш, а колкото надалеч можеш да стигнеш ", написа психологът в " Скрит капацитет " (Hidden Potential: The Science of Achieving Greater Things, Viking, 2023).
Двигателите на усъвършенстването
След " Дай и ще получиш ", " Новаторите " и " Помисли отново " * това е следващата книга, в която той разчепква моторите на усъвършенстването. Обединяваща е концепцията, че постоянно можем да се подобрим, намирайки неутъпкан път. Да не бягаме от неуспеха, тъй като се учим от него, да загърбим конформизма и лесните решения, откакто от зоната на улеснение не се покоряват върхове, да търсим съдействия и ментори - въпреки всичко достижението е функционалност освен на досегашното познание, само че и на това, което следва да научим. Успехът в последна сметка е танц сред огромни старания и наслада. За напредъка се нуждаем от система на тласъци и качества на характера, която, сходно на строителните уреди, позволяващи на служащите да се изкачат нависоко, Грант назовава " скеле ". " Очарованието на скрития капацитет е, че даже сами не допускаме какъв брой надалеч можем да стигнем. "
Реклама
Когато Евелин Глени се явява на приемен изпит в Кралската музикална академия в Лондон, комисията я отхвърля: не открива в нея обещаващ професионален музикант. По-късно академията я приема с аплодисменти, само че към този момент преценката е вярна: кандидатката е глуха. Глени не се отхвърля - макар прогресираща загуба на слух още от дете, е превзета от ритъма на звуците. На помощ идва учителят по музиката от учебно заведение. Той употребява пристрастеността на Глени, с цел да построи " скеле ", което да издигне гения над рестриктивните мерки. Учи я да усеща другите височини във вибрациите с елементи на тялото, до момента в който то се трансформира в " голямо ухо ", инструмент. След десетилетия осъществяванията й като първия в света солов перкусионист ще пълнят зали, ще донесат оценки, измежду които три награди " Грами ", историята й ще въодушевява милиони.
Едва ли някой вечно е избягал от клопките на големите упования, подозрения, прегряване или тъгите, че не напредваме задоволително бързо. Перфекционизмът е спирачка за мотивацията и напредъка - по тази причина, поучава Грант, откажете се от идеалното осъществяване и се помирете с най-хубавото допустимо достижение, което ресурсите обезпечават все още. Не преувеличавайте неизбежните пукнатини, забележими за вас, само че допустими за другите. Малките победи носят повече задоволство от неналичието на победи, нали? Довеждат и до нововъведения.
Тадао Андо се учи на боксовия кръг, че изчаквайки да нанесеш съвършения удар, в никакъв случай няма да победиш. В архитектурните си постижения приоритизира визията и устойчивостта, която му обезпечава бетонът, а не уюта на жителите. Всяко победа ни учи кое да пожертваме и кое да създадем добре.
Реклама
Често ни се коства, че грешките са натрупат, строят кули, под които се губим. Протакането е прочувствена реакция, е не кусур да управляваме отговорностите. Както и " линеенето " или " посърналостта ", възприятие на мъчно обяснима досада и празнина. Психолозите са разкрили пояснение - напредъкът рядко се развива линейно, а по-скоро следва лупинги и завои, насаждайки чувство за застой или блуждаене. Дали да продължим?
Избор сред тактики
" За да изкачим върха, би трябвало да се върнем към базовия лагер ", поучава Грант. Оттам по-лесно проучваме. Да отстъпим още по-назад? Движението, даже и обратно, е за предпочитане пред тъпченето на същото място. Дългият път изисква избор сред тактики: променяйки метода, успеваемостта обаче първо спада, тъй като се учим. Грант предлага образец от баскетбола: когато звездата на тима се контузи и напусне, изначало играчите се показват по-зле, само че след това се усъвършенстват. Когато се върне, тимът печели даже повече мачове в сравнение с преди излизането му. Отсъствието е предиздвикало всички да тестват нови техники, развивайки скрития капацитет на тима.
Как да изберем подобаващ претендент за работа? Предложете на интервюираните работен проблем, с цел да ревизирате самодейността и изобретателността пред лицето на нова информация. Оценете и желанието да търсят помощ и дават съвет. Често качествата, с които посрещаме провокациите и жаждата за развиване - способността да градим " скеле ", са по-добър ориентир за предстоящ триумф от дипломите и предишното. Не избягвайте " пропаданията " в професионалната биография - както Грант споделя, с цел да станем още по-добри, от време на време би трябвало да се върнем обратно.
*Издадени на български от издателство " Кръгозор " през 2021 и 2023 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ