Доц. д-р Арабаджиев: Нови методи дават шанс при рак на белия дроб
Един от тях е имунотерапията За определяне на диагнозата пациентите би трябвало да преминат през компютърен томограф
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.
Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Белите дробове - може би най-големият орган в човешкото тяло, поради това че е чифтен орган и заема съвсем цялата гръдна клетка. Като главен въздухотранспортиращ орган, е изложен на всички вредности на външната среда - тютюнев пушек, прахови частици, радиационни източници и други, които дефинират риска от пораждане на тумори. Карциномът на белия дроб най-общо се разделя на дребноклетъчен и недребноклетъчен, като според от типа, съществуват основни разлики в прогнозата и лекуването на пациентите. Комплексното лечебно държание включващо хирургично, лъчево, лекарствено лекуване и комбинации от тях, в най-голяма степен е използвано за недребноклетъчният карцином. Именно посредством нововъведенията във всеки един от тези лечебни способи през последното десетилетие, преживяемостта на пациентите с този тип рак се удължи, смъртността се намали, като всеки втори пациент с недребноклетъчен карцином има късмет да доближи до 5-годишна преживяемост.
Ето за какво тази седмица, отговаряме* на някои от най-честите въпроси свързани с недребноклетъчният карцином на белите дробове.
След обзор и рентген на гръден панер пациентите със подозрение за рак на белите дробове би трябвало да преминат обзор с компютърен томограф (на гръден панер и корем) и проучване на тъкани, получени по допустимо минимум инвазивния метод. Един от методите за това е тънкоиглена аспирация (ТИА) на очевидно заболяване, най-често лимфни възли - заради дребното количество туморен материал този способ не е доста благонадежден в актуалните условия. Класическият диагностичен способ е фибробронхоскопия (ФБС) с директна биопсия, а доста съвременен в последно време е методът с трансбронхиална (през хранопровода) биопсия на бял дроб или лимфен възел. Медиастиноскопия и видео-асистирана торакоскопия (ВАТС) са също съвременни и информативни диагностични способи за извличане на туморен материал, само че се предлага те да се организират във високо профилирани центрове поради спецификата на процедурите и рисковете за пациентите. При специфични обстановки могат да се ползват плеврална аспирация или плеврална биопсия, пункционна биопсия на лезия на бял дроб, пункционна биопсия на метастаза, да вземем за пример в черен дроб. Други значими проучвания включват оценка на общото положение, проби на белодробната функционалност, цялостна кръвна картина (ПКК), биохимичен профил. Пациенти със признаци, които допускат метастазирало заболяване, може да се нуждаят от целотелесно нагледно проучване посредством позитрон-емисионна томография с компютърна томография (ПЕТ/КТ), нагледно обрисуване на скелета (SPECT CT) или противоположен КТ / магнитно-резонансна томография (МРТ) на мозъка.
Пълното хирургично премахване на НДРБД предлага най-хубавата опция за лекуване. Подходящо за пациенти с I-II етап на болестта, които нямат противопоказание за оперативна намеса. Обемът на интервенцията може да бъде лобектомия (премахване на част от дроба, в който се намира тумора) или пулмонектомия (премахване на целият дроб, в който се намира туморната формация). Съвременното хирургично лекуване се добавя с високоспециализираната роботизирана техника с апарата DaVinci - това е способ с по-прецизна акуратност и доста къс следоперативен интервал.
Следоперативната (адювантната) химиотерапия покачва общата преживяемост при оперирани пациенти и се предлага в патогенен етап II - IIIA. Химиотерапията се организира в четири лечебни цикъла. Обсъжда адювантна химиотерапия при оперирани пациенти в IB етап и тумори с диаметър над 4 см. Обещаващи са данните за таргетно и имунолечение следоперативно, само че към този момент това се организира единствено в пробни модели.
При отвод или неспособност за оперативно лекуване, експертите разискват осъществяване на окончателно (с желание за излекуване) лъчелечение. Следоперативно лъчелечение при радикална интервенция не се предлага в актуалните стандарти при НДРБД. При интервенция, при която има останал туморен материал в белия дроб, се предлага следоперативно лъчелечение. При неспособност за оперативно лекуване заради напредал локално карцином на белия дроб се разисква съчетано химиолъчелечение. В етап IIIА и IIIB, съчетаното (едновременното) химиолъчелечение реализира по-добри резултати в сравнение с поредното приложение на химиотерапия с следващо лъчелечение. Прилагат се 2 до 4 цикъла химиолъчелечение. Иновативен метод, трансформирал се в стандарт към този момент, е приложението на имунотерапия за момента с единствен към този момент регистриран за това лекарствен артикул. Условие е, туморите да експресират PD-L1 над 1% и болестта да не е прогресирало след извършено съчетано химиолъчелечение.*отговорите на въпросите са основани на просвета, учредена на доказателствата, подкрепени от високо следени и прецизни клинични изпитвания.
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации. Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Белите дробове - може би най-големият орган в човешкото тяло, поради това че е чифтен орган и заема съвсем цялата гръдна клетка. Като главен въздухотранспортиращ орган, е изложен на всички вредности на външната среда - тютюнев пушек, прахови частици, радиационни източници и други, които дефинират риска от пораждане на тумори. Карциномът на белия дроб най-общо се разделя на дребноклетъчен и недребноклетъчен, като според от типа, съществуват основни разлики в прогнозата и лекуването на пациентите. Комплексното лечебно държание включващо хирургично, лъчево, лекарствено лекуване и комбинации от тях, в най-голяма степен е използвано за недребноклетъчният карцином. Именно посредством нововъведенията във всеки един от тези лечебни способи през последното десетилетие, преживяемостта на пациентите с този тип рак се удължи, смъртността се намали, като всеки втори пациент с недребноклетъчен карцином има късмет да доближи до 5-годишна преживяемост.
Ето за какво тази седмица, отговаряме* на някои от най-честите въпроси свързани с недребноклетъчният карцином на белите дробове.
След обзор и рентген на гръден панер пациентите със подозрение за рак на белите дробове би трябвало да преминат обзор с компютърен томограф (на гръден панер и корем) и проучване на тъкани, получени по допустимо минимум инвазивния метод. Един от методите за това е тънкоиглена аспирация (ТИА) на очевидно заболяване, най-често лимфни възли - заради дребното количество туморен материал този способ не е доста благонадежден в актуалните условия. Класическият диагностичен способ е фибробронхоскопия (ФБС) с директна биопсия, а доста съвременен в последно време е методът с трансбронхиална (през хранопровода) биопсия на бял дроб или лимфен възел. Медиастиноскопия и видео-асистирана торакоскопия (ВАТС) са също съвременни и информативни диагностични способи за извличане на туморен материал, само че се предлага те да се организират във високо профилирани центрове поради спецификата на процедурите и рисковете за пациентите. При специфични обстановки могат да се ползват плеврална аспирация или плеврална биопсия, пункционна биопсия на лезия на бял дроб, пункционна биопсия на метастаза, да вземем за пример в черен дроб. Други значими проучвания включват оценка на общото положение, проби на белодробната функционалност, цялостна кръвна картина (ПКК), биохимичен профил. Пациенти със признаци, които допускат метастазирало заболяване, може да се нуждаят от целотелесно нагледно проучване посредством позитрон-емисионна томография с компютърна томография (ПЕТ/КТ), нагледно обрисуване на скелета (SPECT CT) или противоположен КТ / магнитно-резонансна томография (МРТ) на мозъка.
Пълното хирургично премахване на НДРБД предлага най-хубавата опция за лекуване. Подходящо за пациенти с I-II етап на болестта, които нямат противопоказание за оперативна намеса. Обемът на интервенцията може да бъде лобектомия (премахване на част от дроба, в който се намира тумора) или пулмонектомия (премахване на целият дроб, в който се намира туморната формация). Съвременното хирургично лекуване се добавя с високоспециализираната роботизирана техника с апарата DaVinci - това е способ с по-прецизна акуратност и доста къс следоперативен интервал.Следоперативната (адювантната) химиотерапия покачва общата преживяемост при оперирани пациенти и се предлага в патогенен етап II - IIIA. Химиотерапията се организира в четири лечебни цикъла. Обсъжда адювантна химиотерапия при оперирани пациенти в IB етап и тумори с диаметър над 4 см. Обещаващи са данните за таргетно и имунолечение следоперативно, само че към този момент това се организира единствено в пробни модели.
При отвод или неспособност за оперативно лекуване, експертите разискват осъществяване на окончателно (с желание за излекуване) лъчелечение. Следоперативно лъчелечение при радикална интервенция не се предлага в актуалните стандарти при НДРБД. При интервенция, при която има останал туморен материал в белия дроб, се предлага следоперативно лъчелечение. При неспособност за оперативно лекуване заради напредал локално карцином на белия дроб се разисква съчетано химиолъчелечение. В етап IIIА и IIIB, съчетаното (едновременното) химиолъчелечение реализира по-добри резултати в сравнение с поредното приложение на химиотерапия с следващо лъчелечение. Прилагат се 2 до 4 цикъла химиолъчелечение. Иновативен метод, трансформирал се в стандарт към този момент, е приложението на имунотерапия за момента с единствен към този момент регистриран за това лекарствен артикул. Условие е, туморите да експресират PD-L1 над 1% и болестта да не е прогресирало след извършено съчетано химиолъчелечение.*отговорите на въпросите са основани на просвета, учредена на доказателствата, подкрепени от високо следени и прецизни клинични изпитвания.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ