Невероятната сила и мощ на торнадото
Един от първите обстоятелства, касаещи торнадото, би трябвало да е обвързван с това от кое място произлиза самата дума. „ Торнадо ” идва от испанския език, от коренът „ tronada ”, означаващ гръмотевична стихия, а „ tronada ” от латинската дума „ tonare ” (да гърми). Специалистите по езикознание обаче считат, че сегашната дума за торнадо може да е комбиниране от испанските думи „ tronada ” и “tornar ”, което значи „ да се върти ”.
Торнадото е мощна колона от въртящ се въздух, която с едната си страна опира в облаците, а с другата в земната повърхнина. Тези бурни естествени феномени се появяват в най-различни размери. Най-често обаче те се показват под формата на забележима кондензационна фуния, чийто стеснен край допира земята. Винаги елементи от облаци, изтеглени от невероятната всмукателна мощ на торнадото, заобикалят по-долната част на фунията.
С торнадото може да се свързват най-невероятните скорости напразно. Градинската му вариация може да доближава 175 км/ч и да е към 75 метра. От друга страна обаче някои от най-разрушителните торнада доближават скорост на вятър, равняваща се на 480 км/ч и от горната страна. Те могат да обзет към една миля, само че могат и да преминат към 12 благи или повече. Обикновено не пътуват повече от няколко благи, преди да изтърван парата и да се разсеят.
Торнадата се появяват във всеки континент на земята, като се изключи Антарктида. Америка най-често страда от техните прояви, само че в Нова Зеландия, югоизточна Австралия, южно-централна Канада, северозападна и централна Европа, Италия, северно-централна и източна Азия, източно-централна Северна Америка и Северна Африка са също постоянно срещани.
Мит е изказванието, че всички торнада са забележими за наблюдаващите. Много постоянно те пътуват по повърхността на земята без да имат физично проявяване и наличието им се потвърждава единствено по разрушенията, които оставят по пътя си. Повечето торнада обаче са забележими, защото ниското напрежение, донесено от бързата скорост напразно и бързото въртене, постоянно предизвикват водна пара, която се кондензира в кондензационна фуния, забележима с невъоръжено око.
Технически видяно, всяко торнадо се състои от вихъра напразно, до момента в който кондензационния облак е единствено забележимата демонстрация. Фуниеният облак, който се вижда, не се отличава със мощен вятър и не постоянно се трансформира в торнадо. Факта е обаче, че той е негов предвестител, защото към земята се спуска мощ, известна като месоциклонно въртене.
Месосиклонът е циклонен ураган от въздух, който се появява от горната страна и от време на време предизвиква торнада. Те имат диаметър от 2 до 10 км. Не постоянно е допустимо да се разграничи фуниевият облак от торнадото, защото торнадата постоянно предизвикват мощен вятъра по земята, до момента в който забележимият тунел е към момента над повърхността.
В някои случаи една стихия може да аргументи доста торнада и месоциклони. Експертите назовават този феномен повтаряем торнадогенезис, а торнадата, провокирани от една и съща стихия - семейство торнада. Няколко торнада могат да се появят и от една и съща по дължина на скалата бурийна система, а поредност от торнада може да се види когато изблиците им продължат няколко дни в еднакъв регион.
