Защо Крим и Донбас не са Косово |
Един от главните причини на Русия в отбрана на нападателните ѝ дейности в Крим през 2014 година (а преди този момент и в Грузия през 2008 г.) беше „ прецедентът Косово “. Сега този паралел още веднъж се напомня, в това число от български политически представители.
Именно Русия, която дружно със Сърбия е един от най-острите съперници на независимостта на Косово, с аргумента, че това ще сътвори рисков казус, е първата страна, която се базира на този „ казус “, с цел да оправдае личните си дейности – във връзка нахлуването в Грузия през 2008 година
Москва продължава да не приема Косово за самостоятелна страна, което обаче не ѝ пречи да се базира на „ косовския казус “ и в така наречен Кримска тирада на Владимир Путин за присъединението на Крим към Руската федерация от 18 март 2014 година В нея съветският президент отбелязва, че Крим се е възползвал от “косовския казус ”, а в “аналогична обстановка ” интернационалната общественост е признала отделянето на Косово от Сърбия за законно (б.а. посочени са единствено налични източници, защото в подтекста на съветското нахлуване над Украйна редица уеб сайтове на съветски институции и държавно следени медии са недостъпни).
Когато се базира на „ прецедента Косово “, Кремъл не постоянно има поради едно и също нещо,
защото обстановката може да се преглежда в разнообразни аспекти: правото на самоопределяне и правото на обособяване, намесата със мощ, оповестяването на самостоятелност и други Но тази неизясненост е умишлена, тъй като задачата на Русия не е да показа дейностите си като законни, а да ги показа като оправдани на правилото „ откакто за едни може, за какво за други да не може “.
Това е на първо място политически и агитационен, в сравнение с юридически мотив. С него Русия илюстрира няколко свои тези:
Безнаказаната нападателна политика на САЩ;
Двойните стандарти (лицемерието) на Запада;
Несъстоятелността на интернационалния ред.
В интернационалното право и интернационалните връзки съответните исторически, политически и юридически условия във всеки един обособен случай имат значение, заради това преобладаващото схващане е, че всеки проблем би трябвало да се преглежда и прави оценка самичък по себе си.
И въпреки всичко, за какво Крим и Донбас не са Косово?
Бившият български дипломат в Албания и Косово Боби Бобев, който е неоспорим ценител на събитията в района, обобщава обстановката в Косово преди интервенцията на НАТО по този начин: „ През 90-те години на 20 в. в Косово работят сили за сигурност и паравоенни съединения, налична е проведена военна опозиция и ясно изказано мнение на обществото като цяло, има хиляди цивилни жертви, към прилежащи страни и по-далеч се насочат стотици хиляди бежанци “ (сборник „ Украинската рецесия и Балканите ”, вж. Източниците).
Както Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, по този начин и Международният арбитражен съд за някогашна Югославия, категорично признават осъществяването на всеобщи нарушавания на човешките права, военни закононарушения, закононарушения против човечеството и етническо пречистване. Един от непосредствените мотиви за интервенцията на НАТО е избиването на 45 косовски албанци в Рачак през януари 1999 година, наказано от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Ето по какъв начин са разказани събитията в Рачак в обвинителния акт на Трибунала за някогашна Югославия против Слободан Милошевич и още четирима обвинени:
На или към 15 януари 1999 година, в ранните утринни часове, село Рачак е атакувано от югославски и сръбски сили. След артилерийски обстрел те навлизат в селото и стартират да претърсват къщите. Селяните, които се пробват да избягат, са разстрелвани из цялото село. Група от към 25 мъже се пробва да се скрие в една постройка, само че е открита от военните. Мъжете първо са бити, след това са заведени на близкия рид, където са разстреляни. Общо 45 косовски албанци са убити от югославските и сръбските сили в Рачак. Към обвиняването е прибавен лист с имената на тези от жертвите, които са известни.
Според Русия обаче обстановката в Косово „ няма нищо общо с геноцид “. Ето какво споделя съветският външен министър Сергей Лавров в изявление за RT от 22 февруари 2022 година – два дни преди началото на съветската инвазия в Украйна:
„ Много добре знаем какво послужи като причина за бомбардировките (б.а. на НАТО в Югославия): американският жител Уилям Фолкер ръководеше задачата на ОССЕ в Косово. В един прелестен миг той събра публицисти и пред телевизионните камери прогласи, че в село Рачак са открити 30 трупове на цивилни лица, измъчвани от сърбите. Нарече това геноцид. Той взе еднолично решение (без да има това право) да изведе задачата от Косово. Това послужи като спусък за началото на бомбардировките. Те споделиха, че след „ зверствата “ към мирните поданици на Рачак „ чашата на търпението “ им е претъпкана и стартират да пресичат дейностите на този „ незаконен режим “. “
Тези думи илюстрират метода на Русия да подлага на критика дейностите на Запада и особено Съединени американски щати от позиция на интернационалния правов ред, единствено с цел да оправдаят личните си нарушавания на същия този ред. Нещо повече, до момента в който отхвърля закононарушенията на режима на Милошевич в Косово, Москва упреква в същото държавното управление в Киев. Лавров обаче, като се изключи че препраща към „ филантропичните претекстове “ за нахлуването в Украйна, слага фокуса върху ролята на Съединени американски щати – основният антагонист в съветската интерпретация за аргументите за актуалната война.
Международните организации и откривателите са единомислещи, че за огромни и целенасочени закононарушения от страна на украинските управляващи против съветското население в Крим до съветската му „ окупация “ (по определението на Международния углавен съд, МНС) до 2014 година въобще не може да става дума. Що се отнася до обстановката в Донбас към днешната дата, след осем години спор в Източна Украйна, картината е много по-сложна. Предварителното изследване на МНС заключава, че има учредения да стартира следствие за военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени на територията на Украйна. Но както сподели и работата на Международния арбитражен съд за закононарушенията в някогашна Югославия, следствието и доказването на тези закононарушения, както и на виновните за тях, е дълъг и комплициран развой, който в тази ситуация даже не е почнал.
В отчет на МНС от 2020 година обстановката в Източна Украйна е разказана по този начин:
От 2014 година в Източна Украйна съществува въоръжен спор, включващ непрекъснато потребление на тежко военно въоръжение и от двете страни. Убити са минимум 3000 цивилни, хиляди други са ранени. Най-голям брой жертви са регистрирани през първата година на спора, до използването на съглашението за преустановяване на огъня Минск II от февруари 2015 година Въпреки това, продължава да има жертви, в това число измежду цивилното население, в следствие както на артилерийски обстрел, по този начин и на пукотевица с леки въоръжения.
Източник: Представителство на Европейска комисия в България
Проблемът с съветските причини за нуждата от „ филантропична намеса “ в Източна Украйна е, че Москва не дава никакви доказателства. Повече по тематиката за изказванията на Русия, че украинската власт прави „ геноцид “ против съветското население в Донецк и Луганск, четете в обособен материал на Factcheck.bg.
Намесата със мощ
Операцията на НАТО в Косово постоянно е изтъквана от Русия като мотив за намесите ѝ в Грузия през 2008 година, в Украйна – през 2014 година, и още веднъж – в този момент. Причината е, че „ Съюзна мощ “ се прави без мандат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (поради съпротивата на Русия) и в този смисъл е противозаконна съгласно интернационалното право. Всъщност, малко на брой се пробват да потвърдят тезата за „ законността “ на интервенцията, пожеланият израз е „ не законна, само че законна “. Легитимността се извлича от нуждата да се спре насилието, осъществявано от югославските и сръбските сили против косовското албанско население. Трябва да се регистрира съответният исторически подтекст – разпадането на някогашна Югославия и продължителна война в Босна и Херцеговина, в която интернационалната общественост се намесва късно и неубедително.
Изследователите обаче акцентират една доста основна разлика сред намесата на НАТО в Косово и тази на Русия в Крим: мащабът на дейностите и претекстовете. Въздушните удари на Алианса са стимулирани със спасяването на популацията от принуждение и са лимитирани във връзка с задачите и продължителността. Със сигурност не става дума и за териториални завоевания. Намесата на Русия в Украйна, без значение, че също е с „ хуманинарни претекстове “, е доста по-мащабна (и през 2014-а, и изключително в този момент, през 2022 г.). Резултатът преди 8 години беше присъединението на Крим към Руската федерация, а в този момент войната стартира с признаването на независимостта на ДНР и ЛНР.
Село Красногоривка, Донецка област. ©European Union, 2020
„ Човек може и да не утвърждава световния милитаризъм на Съединени американски щати, само че е неотложно да се подчертае разликата сред лимитирана интервенция на трета страна, на фона на спонсорирана от страната акция за етническо пречистване – какъвто беше казусът в Косово – и пресметната, пълномащабна инвазия на територията на суверенна страна за геополитически цели – както в Украйна “, успешно обобщава обобщава осведомителният портал EurActiv.
Също по този начин, независимостта на Косово идва 9 години след интервенцията на НАТО, а Косово съществува и през днешния ден като самостоятелна страна, а не е част от друга страна. Крим разгласи самостоятелност в границите на броени дни след навлизането на съветски елементи на полуострова – на 11 март Народното събрание приема декларация за самостоятелност, на 16 март се организира рефендум, а на 18 март 2014 година Крим към този момент е част от Руската федерация.
Друга основна разлика сред случилото се в Косово и в Крим е, че отначало Русия даже не признаваше присъединяване си.
Russia’s Little Green Men Enter Ukraine: Russian Roulette in Ukraine, VICE News, 2014
Медиите разгласяват репортажи за „ дребните зелени човечета “ – по този начин назовават военните в зелени униформи без опознавателни знаци. Първоначално Кремъл изрично отхвърляше да има нещо общо с тези военни елементи, определяйки ги като „ бригади за самоотбрана “, които локалните – рускоговорящи, жители са образували за отбрана от експанзията на украинските ултранационалисти. Разказът стартира да се трансформира след присъединението на Крим към Русия, а истината се разкрива изцяло година по-късно.
Документалният филм „ Крим. Пътят към родината “ от 2015 година стартира с роман за нощта на 22 против 23 февруари 2014 година, когато персонално президентът Путин управлява интервенцията по тайната евакуация на украинския президент Виктор Янукович. Когато всичко завършва, споделя Путин, се обърнах към сътрудниците си, а те бяха четирима, и им споделих: „ Ситуацията в Украйна се развива по подобен метод, че сме принудени да стартираме работа по връщане на Крим в Русия. Защото не можем да оставим тази територия и хората, които живеят там на произвола на ориста под ботуша на националистите “. Впоследствие Путин даже отхвърля да е отричал наличието на съветски войски в Крим, а във кино лентата споделя по какъв начин е разпоредил военните да бъдат подкрепени от специфични елементи от ГРУ, пехотинци и командоси.
„ Отговорността за отбрана “
Само няколко месеца откакто Косово разгласи едностранно независимостта си през 2008 година, Русия атакува Грузия с аргумента, че извършва своята „ отговорност за отбрана “ на рускоезичното население в Южна Осетия и Абхазия.
Концепцията „ Отговорност за отбрана “се утвърждава в интернационалните връзки при започване на новото хилядолетие. Създаването ѝ е в отговор на неуспеха на интернационалната общественост да отбрани жертвите на военни закононарушения и геноцид в кървавите спорове през 90-те години на 20 в. Официално е призната на Световната среща на върха на Организация на обединените нации през 2005 година Според концепцията всяка страна носи отговорността за отбрана на популацията си от геноцид, военни закононарушения, закононарушения против човечеството и етническо пречистване. Но в случай че страната не съумява да извърши тази своя отговорност, тогава интернационалната общественост би трябвало да отговори с подобаващи „ навременни и решителни “ общи дейности.
Освен в Грузия, Русия употребява аргумента с „ отговорността за отбрана “ на рускоезичното население и за навлизането си в Крим през 2014 година, а в този момент и за пълномащабната си нашествието в Украйна. Нуждата от тази отбрана обаче се основава само на изказванията на Русия, а за взаимни дейности на интернационалната общественост, какъвто е смисълът на „ отговорността за отбрана “ въобще не може да се приказва.
Референдум и самостоятелност по прилика
Друга основна разлика сред Косово и Крим е, че по силата на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 1999 година Косово е интернационален протекторат, до момента в който бъде решен въпросът за статута му. Минават години в несполучливи договаряния да се реализира компромис сред желанието на косоварите за самостоятелност и съпротивата на сърбите. През 2008 година Косово афишира самостоятелност от интернационалната настойчивост.
Но за разлика от Косово през 2008 година, Крим през 2014 година е самостоятелна република, неразделна съставка от Украйна, съгласно украинската конституция от 1996 година Проведеният на 16 март 2014 година референдум в Крим е от изключително значение в съветския роман за събитията там, тъй като поддържа тезата за правото на самоопределяне, изразено посредством волята на народа. Този мотив е употребен от Москва и при признаването на Южна Осетия и Абхазия. За сметка на това, същото това право не се признава във връзка с чеченците, с аргумента, че чеченската територия е употребена за терористични офанзиви против Русия. Това е още един образец за това по какъв начин съветските тълкования на интернационалното право се употребяват като инструмент на държавната политика.
Когато Москва дава да се разбере, че ще признае независимостта на Крим, базирайки се на „ прецедента Косово “, в Сърбия се появяват терзания, че това би означавало и признание на косовската самостоятелност. Руският дипломат в Белград обаче изяснява, че думите на Путин не значат признание на Косово, а целят само да бъдат разобличени „ двойните стандарти “ в интернационалните връзки (цитатът е по Бисер Банчев, „ Европейската концепция в сянката на Косово и на „ Южен поток “, виж в източниците).
В аргументацията си Русия подчертава върху референдума в Крим като доказателство, че е спазено интернационалното право, за разлика от Косово, където декларацията за самостоятелност е призната с решение на Народното събрание. Международната общественост обаче е на друго мнение. Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава резолюция, в която акцентира навалидността на референдума и показва поддръжка на териториалната целокупност на Украйна в интернационално приетите ѝ граници. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа декларира, че изходът от „ така наречен референдум “ и противозаконното анексиране на Крим от Руската федерация нямат юридически резултат и не се признават от Съвета на Европа.
Венецианската комисия на Съвета на Европа удостоверява, че референдумът нарушава украинската конституция, както и европейските демократични стандарти. Референдумът е извършен в изискванията на всеобщо наличие на (пара)военни сили; интернационалните организации като ОССЕ са изразили паника за свободата на изложение в Крим; минали са едвам 10 дни от насрочването до провеждането му; пет дни преди датата на референдума – на 11 март 2014 година, Върховната рада на Крим към този момент е приела декларацията за самостоятелност, което поражда подозрения в неутралносттта на управляващите и правния резултат на референдума. Ветеранът от Крим и министър на защитата на самообявилата се Донецка национална република от май до август 2014 година Игор Гиркин, прочут като Игор Стрелков, споделя: „ Депутатите бяха събрани от опълченците, с цел да бъдат вкарани в залата и да одобряват [решението]. Аз бях един от командирите на тези опълченци и видях всичко със личните си очи “ (цитатът е по Михаил Станчев, „ Анатомия на украинската рецесия “).
Село Водяне, Донецка област ©European Union, 2020
Пропаганда посредством подигравка
Единодушната интернационална реакция обаче не попречи на Москва да предприеме широкомащабна военна инвазия в Украйна през февруари 2022 година, в непосредствено продължение на започнатото през 2014 година и подкрепено още веднъж с претекстовете за правото на самоопределяне на съветското население в Източна Украйна, за отговорността на Русия да го отбрани и по-общо, нуждата от отбрана на съветската национална сигурност от западната експанзия. Руските причини за този следващ акт на експанзия се основават на към този момент разказани централни разкази в съветската пропагандна реторика.
Изследователите от дълго време са забелязали метода на Кремъл да интерпретира превратно и даже да пародира избрани интернационалните правила, конструирани от Запада. По този метод Русия, като се изключи че оправдава личните си дейности, съзнателно показва неуважение на интернационалния правов ред – тъй като и другите не го зачитат и тъй като не го утвърждава. През юли 2019 година в изявление за „ Файненшъл таймс “ съветският президент Владимир Путин намерено афишира, че не признава съществуващия интернационален ред: „ По време на Студената война (…) най-малко имаше някакви правила, към които всички участници в интернационалните връзки се придържаха или се стараеха да се придържат. Сега правила въобще не съществуват “.
Но фактът, че учените са разобличили тази съветска тактика, въобще не пречи тя да е извънредно ефикасна за пред необятната аудитория. Лесно е да убедиш хората, че правото е на страната на мощния и че разпоредбите за мощните са разнообразни от тези за слабите. Историята обаче демонстрира, че най-силният мотиватор хората да се обединят към общи правила и споделени полезности са общите трагични загуби и споделените несгоди.
Ралица Ковачева,
Ралица Ковачева е лекар по публицистика и учител по интернационална публицистика във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ „ Св. Климент Охридски “. Има три оповестени книги и голям брой научни публикации. Изследователските ѝ ползи са ориентирани към Европейския съюз, интернационалната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дълготраен журналистически опит. Работила е като журналистка в Българска национална телевизия, радио „ ФМ Плюс “, разгласила е в разнообразни онлайн медии и е измежду основателите на малките екрани RE:TV и BiT.
Именно Русия, която дружно със Сърбия е един от най-острите съперници на независимостта на Косово, с аргумента, че това ще сътвори рисков казус, е първата страна, която се базира на този „ казус “, с цел да оправдае личните си дейности – във връзка нахлуването в Грузия през 2008 година
Москва продължава да не приема Косово за самостоятелна страна, което обаче не ѝ пречи да се базира на „ косовския казус “ и в така наречен Кримска тирада на Владимир Путин за присъединението на Крим към Руската федерация от 18 март 2014 година В нея съветският президент отбелязва, че Крим се е възползвал от “косовския казус ”, а в “аналогична обстановка ” интернационалната общественост е признала отделянето на Косово от Сърбия за законно (б.а. посочени са единствено налични източници, защото в подтекста на съветското нахлуване над Украйна редица уеб сайтове на съветски институции и държавно следени медии са недостъпни).
Когато се базира на „ прецедента Косово “, Кремъл не постоянно има поради едно и също нещо,
защото обстановката може да се преглежда в разнообразни аспекти: правото на самоопределяне и правото на обособяване, намесата със мощ, оповестяването на самостоятелност и други Но тази неизясненост е умишлена, тъй като задачата на Русия не е да показа дейностите си като законни, а да ги показа като оправдани на правилото „ откакто за едни може, за какво за други да не може “.
Това е на първо място политически и агитационен, в сравнение с юридически мотив. С него Русия илюстрира няколко свои тези:
Безнаказаната нападателна политика на САЩ;
Двойните стандарти (лицемерието) на Запада;
Несъстоятелността на интернационалния ред.
В интернационалното право и интернационалните връзки съответните исторически, политически и юридически условия във всеки един обособен случай имат значение, заради това преобладаващото схващане е, че всеки проблем би трябвало да се преглежда и прави оценка самичък по себе си.
И въпреки всичко, за какво Крим и Донбас не са Косово?
Бившият български дипломат в Албания и Косово Боби Бобев, който е неоспорим ценител на събитията в района, обобщава обстановката в Косово преди интервенцията на НАТО по този начин: „ През 90-те години на 20 в. в Косово работят сили за сигурност и паравоенни съединения, налична е проведена военна опозиция и ясно изказано мнение на обществото като цяло, има хиляди цивилни жертви, към прилежащи страни и по-далеч се насочат стотици хиляди бежанци “ (сборник „ Украинската рецесия и Балканите ”, вж. Източниците).
Както Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, по този начин и Международният арбитражен съд за някогашна Югославия, категорично признават осъществяването на всеобщи нарушавания на човешките права, военни закононарушения, закононарушения против човечеството и етническо пречистване. Един от непосредствените мотиви за интервенцията на НАТО е избиването на 45 косовски албанци в Рачак през януари 1999 година, наказано от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Ето по какъв начин са разказани събитията в Рачак в обвинителния акт на Трибунала за някогашна Югославия против Слободан Милошевич и още четирима обвинени:
На или към 15 януари 1999 година, в ранните утринни часове, село Рачак е атакувано от югославски и сръбски сили. След артилерийски обстрел те навлизат в селото и стартират да претърсват къщите. Селяните, които се пробват да избягат, са разстрелвани из цялото село. Група от към 25 мъже се пробва да се скрие в една постройка, само че е открита от военните. Мъжете първо са бити, след това са заведени на близкия рид, където са разстреляни. Общо 45 косовски албанци са убити от югославските и сръбските сили в Рачак. Към обвиняването е прибавен лист с имената на тези от жертвите, които са известни.
Според Русия обаче обстановката в Косово „ няма нищо общо с геноцид “. Ето какво споделя съветският външен министър Сергей Лавров в изявление за RT от 22 февруари 2022 година – два дни преди началото на съветската инвазия в Украйна:
„ Много добре знаем какво послужи като причина за бомбардировките (б.а. на НАТО в Югославия): американският жител Уилям Фолкер ръководеше задачата на ОССЕ в Косово. В един прелестен миг той събра публицисти и пред телевизионните камери прогласи, че в село Рачак са открити 30 трупове на цивилни лица, измъчвани от сърбите. Нарече това геноцид. Той взе еднолично решение (без да има това право) да изведе задачата от Косово. Това послужи като спусък за началото на бомбардировките. Те споделиха, че след „ зверствата “ към мирните поданици на Рачак „ чашата на търпението “ им е претъпкана и стартират да пресичат дейностите на този „ незаконен режим “. “
Тези думи илюстрират метода на Русия да подлага на критика дейностите на Запада и особено Съединени американски щати от позиция на интернационалния правов ред, единствено с цел да оправдаят личните си нарушавания на същия този ред. Нещо повече, до момента в който отхвърля закононарушенията на режима на Милошевич в Косово, Москва упреква в същото държавното управление в Киев. Лавров обаче, като се изключи че препраща към „ филантропичните претекстове “ за нахлуването в Украйна, слага фокуса върху ролята на Съединени американски щати – основният антагонист в съветската интерпретация за аргументите за актуалната война.
Международните организации и откривателите са единомислещи, че за огромни и целенасочени закононарушения от страна на украинските управляващи против съветското население в Крим до съветската му „ окупация “ (по определението на Международния углавен съд, МНС) до 2014 година въобще не може да става дума. Що се отнася до обстановката в Донбас към днешната дата, след осем години спор в Източна Украйна, картината е много по-сложна. Предварителното изследване на МНС заключава, че има учредения да стартира следствие за военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени на територията на Украйна. Но както сподели и работата на Международния арбитражен съд за закононарушенията в някогашна Югославия, следствието и доказването на тези закононарушения, както и на виновните за тях, е дълъг и комплициран развой, който в тази ситуация даже не е почнал.
В отчет на МНС от 2020 година обстановката в Източна Украйна е разказана по този начин:
От 2014 година в Източна Украйна съществува въоръжен спор, включващ непрекъснато потребление на тежко военно въоръжение и от двете страни. Убити са минимум 3000 цивилни, хиляди други са ранени. Най-голям брой жертви са регистрирани през първата година на спора, до използването на съглашението за преустановяване на огъня Минск II от февруари 2015 година Въпреки това, продължава да има жертви, в това число измежду цивилното население, в следствие както на артилерийски обстрел, по този начин и на пукотевица с леки въоръжения.
Източник: Представителство на Европейска комисия в България
Проблемът с съветските причини за нуждата от „ филантропична намеса “ в Източна Украйна е, че Москва не дава никакви доказателства. Повече по тематиката за изказванията на Русия, че украинската власт прави „ геноцид “ против съветското население в Донецк и Луганск, четете в обособен материал на Factcheck.bg.
Намесата със мощ
Операцията на НАТО в Косово постоянно е изтъквана от Русия като мотив за намесите ѝ в Грузия през 2008 година, в Украйна – през 2014 година, и още веднъж – в този момент. Причината е, че „ Съюзна мощ “ се прави без мандат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (поради съпротивата на Русия) и в този смисъл е противозаконна съгласно интернационалното право. Всъщност, малко на брой се пробват да потвърдят тезата за „ законността “ на интервенцията, пожеланият израз е „ не законна, само че законна “. Легитимността се извлича от нуждата да се спре насилието, осъществявано от югославските и сръбските сили против косовското албанско население. Трябва да се регистрира съответният исторически подтекст – разпадането на някогашна Югославия и продължителна война в Босна и Херцеговина, в която интернационалната общественост се намесва късно и неубедително.
Изследователите обаче акцентират една доста основна разлика сред намесата на НАТО в Косово и тази на Русия в Крим: мащабът на дейностите и претекстовете. Въздушните удари на Алианса са стимулирани със спасяването на популацията от принуждение и са лимитирани във връзка с задачите и продължителността. Със сигурност не става дума и за териториални завоевания. Намесата на Русия в Украйна, без значение, че също е с „ хуманинарни претекстове “, е доста по-мащабна (и през 2014-а, и изключително в този момент, през 2022 г.). Резултатът преди 8 години беше присъединението на Крим към Руската федерация, а в този момент войната стартира с признаването на независимостта на ДНР и ЛНР.
Село Красногоривка, Донецка област. ©European Union, 2020
„ Човек може и да не утвърждава световния милитаризъм на Съединени американски щати, само че е неотложно да се подчертае разликата сред лимитирана интервенция на трета страна, на фона на спонсорирана от страната акция за етническо пречистване – какъвто беше казусът в Косово – и пресметната, пълномащабна инвазия на територията на суверенна страна за геополитически цели – както в Украйна “, успешно обобщава обобщава осведомителният портал EurActiv.
Също по този начин, независимостта на Косово идва 9 години след интервенцията на НАТО, а Косово съществува и през днешния ден като самостоятелна страна, а не е част от друга страна. Крим разгласи самостоятелност в границите на броени дни след навлизането на съветски елементи на полуострова – на 11 март Народното събрание приема декларация за самостоятелност, на 16 март се организира рефендум, а на 18 март 2014 година Крим към този момент е част от Руската федерация.
Друга основна разлика сред случилото се в Косово и в Крим е, че отначало Русия даже не признаваше присъединяване си.
Russia’s Little Green Men Enter Ukraine: Russian Roulette in Ukraine, VICE News, 2014
Медиите разгласяват репортажи за „ дребните зелени човечета “ – по този начин назовават военните в зелени униформи без опознавателни знаци. Първоначално Кремъл изрично отхвърляше да има нещо общо с тези военни елементи, определяйки ги като „ бригади за самоотбрана “, които локалните – рускоговорящи, жители са образували за отбрана от експанзията на украинските ултранационалисти. Разказът стартира да се трансформира след присъединението на Крим към Русия, а истината се разкрива изцяло година по-късно.
Документалният филм „ Крим. Пътят към родината “ от 2015 година стартира с роман за нощта на 22 против 23 февруари 2014 година, когато персонално президентът Путин управлява интервенцията по тайната евакуация на украинския президент Виктор Янукович. Когато всичко завършва, споделя Путин, се обърнах към сътрудниците си, а те бяха четирима, и им споделих: „ Ситуацията в Украйна се развива по подобен метод, че сме принудени да стартираме работа по връщане на Крим в Русия. Защото не можем да оставим тази територия и хората, които живеят там на произвола на ориста под ботуша на националистите “. Впоследствие Путин даже отхвърля да е отричал наличието на съветски войски в Крим, а във кино лентата споделя по какъв начин е разпоредил военните да бъдат подкрепени от специфични елементи от ГРУ, пехотинци и командоси.
„ Отговорността за отбрана “
Само няколко месеца откакто Косово разгласи едностранно независимостта си през 2008 година, Русия атакува Грузия с аргумента, че извършва своята „ отговорност за отбрана “ на рускоезичното население в Южна Осетия и Абхазия.
Концепцията „ Отговорност за отбрана “се утвърждава в интернационалните връзки при започване на новото хилядолетие. Създаването ѝ е в отговор на неуспеха на интернационалната общественост да отбрани жертвите на военни закононарушения и геноцид в кървавите спорове през 90-те години на 20 в. Официално е призната на Световната среща на върха на Организация на обединените нации през 2005 година Според концепцията всяка страна носи отговорността за отбрана на популацията си от геноцид, военни закононарушения, закононарушения против човечеството и етническо пречистване. Но в случай че страната не съумява да извърши тази своя отговорност, тогава интернационалната общественост би трябвало да отговори с подобаващи „ навременни и решителни “ общи дейности.
Освен в Грузия, Русия употребява аргумента с „ отговорността за отбрана “ на рускоезичното население и за навлизането си в Крим през 2014 година, а в този момент и за пълномащабната си нашествието в Украйна. Нуждата от тази отбрана обаче се основава само на изказванията на Русия, а за взаимни дейности на интернационалната общественост, какъвто е смисълът на „ отговорността за отбрана “ въобще не може да се приказва.
Референдум и самостоятелност по прилика
Друга основна разлика сред Косово и Крим е, че по силата на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 1999 година Косово е интернационален протекторат, до момента в който бъде решен въпросът за статута му. Минават години в несполучливи договаряния да се реализира компромис сред желанието на косоварите за самостоятелност и съпротивата на сърбите. През 2008 година Косово афишира самостоятелност от интернационалната настойчивост.
Но за разлика от Косово през 2008 година, Крим през 2014 година е самостоятелна република, неразделна съставка от Украйна, съгласно украинската конституция от 1996 година Проведеният на 16 март 2014 година референдум в Крим е от изключително значение в съветския роман за събитията там, тъй като поддържа тезата за правото на самоопределяне, изразено посредством волята на народа. Този мотив е употребен от Москва и при признаването на Южна Осетия и Абхазия. За сметка на това, същото това право не се признава във връзка с чеченците, с аргумента, че чеченската територия е употребена за терористични офанзиви против Русия. Това е още един образец за това по какъв начин съветските тълкования на интернационалното право се употребяват като инструмент на държавната политика.
Когато Москва дава да се разбере, че ще признае независимостта на Крим, базирайки се на „ прецедента Косово “, в Сърбия се появяват терзания, че това би означавало и признание на косовската самостоятелност. Руският дипломат в Белград обаче изяснява, че думите на Путин не значат признание на Косово, а целят само да бъдат разобличени „ двойните стандарти “ в интернационалните връзки (цитатът е по Бисер Банчев, „ Европейската концепция в сянката на Косово и на „ Южен поток “, виж в източниците).
В аргументацията си Русия подчертава върху референдума в Крим като доказателство, че е спазено интернационалното право, за разлика от Косово, където декларацията за самостоятелност е призната с решение на Народното събрание. Международната общественост обаче е на друго мнение. Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава резолюция, в която акцентира навалидността на референдума и показва поддръжка на териториалната целокупност на Украйна в интернационално приетите ѝ граници. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа декларира, че изходът от „ така наречен референдум “ и противозаконното анексиране на Крим от Руската федерация нямат юридически резултат и не се признават от Съвета на Европа.
Венецианската комисия на Съвета на Европа удостоверява, че референдумът нарушава украинската конституция, както и европейските демократични стандарти. Референдумът е извършен в изискванията на всеобщо наличие на (пара)военни сили; интернационалните организации като ОССЕ са изразили паника за свободата на изложение в Крим; минали са едвам 10 дни от насрочването до провеждането му; пет дни преди датата на референдума – на 11 март 2014 година, Върховната рада на Крим към този момент е приела декларацията за самостоятелност, което поражда подозрения в неутралносттта на управляващите и правния резултат на референдума. Ветеранът от Крим и министър на защитата на самообявилата се Донецка национална република от май до август 2014 година Игор Гиркин, прочут като Игор Стрелков, споделя: „ Депутатите бяха събрани от опълченците, с цел да бъдат вкарани в залата и да одобряват [решението]. Аз бях един от командирите на тези опълченци и видях всичко със личните си очи “ (цитатът е по Михаил Станчев, „ Анатомия на украинската рецесия “).
Село Водяне, Донецка област ©European Union, 2020
Пропаганда посредством подигравка
Единодушната интернационална реакция обаче не попречи на Москва да предприеме широкомащабна военна инвазия в Украйна през февруари 2022 година, в непосредствено продължение на започнатото през 2014 година и подкрепено още веднъж с претекстовете за правото на самоопределяне на съветското население в Източна Украйна, за отговорността на Русия да го отбрани и по-общо, нуждата от отбрана на съветската национална сигурност от западната експанзия. Руските причини за този следващ акт на експанзия се основават на към този момент разказани централни разкази в съветската пропагандна реторика.
Изследователите от дълго време са забелязали метода на Кремъл да интерпретира превратно и даже да пародира избрани интернационалните правила, конструирани от Запада. По този метод Русия, като се изключи че оправдава личните си дейности, съзнателно показва неуважение на интернационалния правов ред – тъй като и другите не го зачитат и тъй като не го утвърждава. През юли 2019 година в изявление за „ Файненшъл таймс “ съветският президент Владимир Путин намерено афишира, че не признава съществуващия интернационален ред: „ По време на Студената война (…) най-малко имаше някакви правила, към които всички участници в интернационалните връзки се придържаха или се стараеха да се придържат. Сега правила въобще не съществуват “.
Но фактът, че учените са разобличили тази съветска тактика, въобще не пречи тя да е извънредно ефикасна за пред необятната аудитория. Лесно е да убедиш хората, че правото е на страната на мощния и че разпоредбите за мощните са разнообразни от тези за слабите. Историята обаче демонстрира, че най-силният мотиватор хората да се обединят към общи правила и споделени полезности са общите трагични загуби и споделените несгоди.
Ралица Ковачева,
Ралица Ковачева е лекар по публицистика и учител по интернационална публицистика във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ „ Св. Климент Охридски “. Има три оповестени книги и голям брой научни публикации. Изследователските ѝ ползи са ориентирани към Европейския съюз, интернационалната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дълготраен журналистически опит. Работила е като журналистка в Българска национална телевизия, радио „ ФМ Плюс “, разгласила е в разнообразни онлайн медии и е измежду основателите на малките екрани RE:TV и BiT.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ