Митовете, които не знаем
Един от най-срещаните легенди, които се считат за истина, е че храната, която падне на пода, е изцяло годна за ястие, в случай че я вдигнете от пода за не повече от пет секунди.
Истината е, че нормално на пода има ужасно доста микроби и в случай че храната падне върху него, тя незабавно се изпълва с тях. Това изключително важи за кухнята, където е същински парадайс за микроби от рода на салмонелата. Така че идващият път, когато изпуснете храна на пода, си спомнете това.
Много хора считат, че всяка киселина изгаря кожата. Това обаче не е по този начин. Съществуват стотици типове киселини, като някои от тях – лимоновата и оцетената се употребяват постоянно от нас. Някои киселини обаче са извънредно корозивни. Солната, азотната и сярната киселина могат да изгорят кожата ви.
Мит е, че клетките на мозъка не се възстановавят. Причината, поради която хората са повярвали в този мит се крие във обстоятелството, че в продължение на доста дълги години се е считало, че комплицираната система на мозъка ще се повреди от растеж на нови кафези.
През 1998 година обаче станало ясно, че мозъчните кафези имат способността да регенерират. Процесът на образование и мозъчните центрове на паметта могат да основават нови кафези.
Абсолютен мит е, че светкавицата не удря два пъти на едно и също място. Всъщност светкавицата може да удари два пъти на едно и също място и доказателство за това е Емпайър Стейт Билдинг, която е удряна от светкавици двадесет и пет пъти годишно.
Мит е, че в Космоса не съществува мощ на тежестта. На процедура в Космоса има такава мощ и точно гравитацията е причина за това, че звездите са към центъра на галактиката. Причината, поради която астронавтите са безтегловни е поради това, че те са в орбитата на Земята, привлечени са от нея, само че по едно и също време се движат в страни от нея и по този начин се получава безтегловност.
Мит е, че Луната има тъмна страна. Тя съществува единствено в песните и романите. Слънцето осветява всяка част на Луната, само че тя има част, която няма по какъв начин да бъде забелязана от Земята.
Луната се върти толкоз дълго към оста си, колкото и към Земята. Ни евинаги миждаме единствено едната страна на Луната, а когато виждаме полумесец, Слънцето осветява страните на Луната, които не са забележими с човешко око.
