Фигурата на палача в Средновековието
Един от най-мистериозните облици от времето на Средновековието е тази на палача. Той е последният, който наказаният на гибел вижда, преди да се пресели в отвъдното. Фигурата на палача е забулена от легенди и митове, които будят интерес и до през днешния ден.
В Средновековието палачите били близки до най-низшите прослойки – тези на актьорите и проститутките. Те вършели разнообразни услуги на жителите, като ги снабдявали с разнообразни непозволени неща.
Палачите получавали % от убития. В началото имали право да приберат предметите, намиращи се под пояса или в джобовете на наказания, а по-късно се сдобили с правото да взимат облеклата и телата им. Те продавали елементи от тялото на убития и разнообразни медикаменти, направени от тях.
Палачът също по този начин разполагал и продавал разнообразни предмети, свързани с наказването, като въжето на обесения. Те се употребявали от алхимиците за разнообразни типове езотерични опити.
Освен това, доста палачи през Средновековието се занимавали и с екзорсизъм. Смятало се, че физическата болежка е един от сигурните способи демонът да бъде принуден да напусне тялото на индивида. Много от наказаните на гибел били измъчвани от палачите тъкмо с тази цел.
Въпреки мрачната си специалност, палачите през Средновековието можели да се женят и да основават фамилии. Освен това разполагали с привилегията да взимат колкото си изискат артикули от пазарите безплатно. Това се наложило, откакто продавачите всеобщо отказвали да вземат пари от окъпаните в кръв ръце на палачите.
При причастяването на миряните, палачът трябвало да минава финален. По време на църковните служби той бил задължен да стои и най-сетне в църквата.
Негово обвързване било също по този начин да предлага на градската администрация собствен заместител, когато реши да се отдръпва от поста. В противоположен случай не можел да напусне.
Една от най-разпространените митове към палачите е, че са носели качулка. Това обаче не дава отговор на истината. Изпълнителите на смъртната присъда не са криели лицата си. Качулки са поставяли единствено екзекуторите при обезглавяването на някои царски особи.
Малко известен факт е, че в някои страни, като Франция, е имало и дами палачи. В открит документ от 1264 година се чете следният текст: " Този, който злослови или е направил незаконна постъпка, по преценка на съдиите ще бъде обичай с пръчка през лицето от представители на неговия пол, мъжете от мъже, дамите от дами. "
