Един от моите начини да почивам е да ходя на

Един от моите способи да почивам е да отивам на спектакъл. Щом съм в залата и се топвам в една зареждаща ме атмосфера. Разбира се, че има постановки, които не съм съумяла да съпреживея и да не помни за момент за всичко останало. Но към момента не съм участвала на тази, която да ме откаже като фен и огромен фен на театралното изкуство.

Важен миг за мен е и времето след самото зрелище,  прекарано в шерване на видяното с другари.

И този път седнахме да чаша вино в едно бистро след „ Помощ, жена ми е луда! ”, само че говорихме за всичко друго, само че не и за пиесата. Ще споделя единствено част от диалозите ни, само че задачата ми не е да преживеете видяното преди и след пиесата. Не и това.
Да съпреживееш гений на сцената е еднакво на филтриране.Говорихме за това какъв брой доста се е трансформирала публиката ни в последно време. Наблюдавам все едни  и същи неща освен в софийските театри, само че и в този момент във Варна. Качеството на публиката е еднообразно. Признавам, че мислих, че в във Варна хората са по-уважителни и не си разрешават демонстративно пренебрежение към театралното изкуство. Но не е по този начин. Голяма част от публиката напоследък е нахална, нагла даже и пренебрежителна към гения на сцената. Този път видях майка с дете, което беше влезнало и дояждаше банан. Виждала съм сходни прояви освен у дребни деца, вършат го и младежи, които идват с храна в театъра, освен това намерено и без терзания.

Как се възпитава почитание? Не и като разрешаваш на детето си да си дояжда минута преди повдигането на завесата. Как демонстрираш своето почитание като не ти прави усещане? Останах озадачена.

И още един фрапиращ случай от същата вечер, в който момиче беше седнало на друго от закупеното от нея място. Седеше и  се оглеждаше наедно с дирещите местата си, търсещо и то нарушителя, с ясното схващане, че е това е самата тя. Наложи се да идва разпоредник на театъра, с цел да ревизира билетите ни. Момичето безочливо изясни, че ще се реалокира, щом би трябвало. И в случай че мислите, че към този момент описвам част от пиесата, не е по този начин – това се случва в публиката.

А за самата пиеса. Тя в действителност не съумя да остави спомен в мен като незабравимо прекарване. Сюжетът, който третираше пиесата у нас е със следната житейска завръзка: някогашна брачна половинка желае да се върне при към този момент забогателия си някогашен мъж. Макар френска и модерна от създател Жан Барбие, наподобяваше ми много на скечовете в тв предаването „ Комиците ”. Дали по това, че един от най-талантливите ни артисти – Христо Гърбов, взе участие точно в това предаване. Или по това, че всичко се случваше в кабинета на неотдавна забогателия предприемач – ролята, която изпълняваше точно упоменатия актьор, и  че всички артисти трябваше да преминат в един миг през този кабинет.

И все пак  ми хареса пародийния облик на счетоводителя с „ друга “ ориентировка, който построи Иля Пепеланов на сцената на „ Българан ”.
За мен варненската аудитория беше подценена. Разговорите ни след постановката все се въртяха към неудобствата от неналичието на отдушници в театъра, към случките, които наблюдавахме преди представлението, към двойно по-скъпите билети в Морската столица за сметка на незадоволителното прекарване. Човешката душа е съд, в който всекидневно пълним с страсти и усеща. Негативни и положителни. Да съпреживееш гений на сцената е еднакво на филтриране. Да останеш затворен в злободневието от време на време дължиш и на не толкоз стойностна  пиеса. Фактът, че след нея говорихме за  неща, които след други съм забравяла, е индикативен за мен. Все отново това е бягство в различен живот, за който все сме по този начин любопитни, даже и единствено да следим.