Нова хипотеза: Неандерталците са изчезнали заради ушни инфекции
Един от античните клонове за индивида - неандерталците, не престават да провокират интереса на учените поради мистериозното си изгубване от историческата сцена.
Хипотезите за отмирането на типа им са доста, само че най-лансираната е тяхната неадаптивност към променените условия на живот, довела до отмирането им и заместването им от по-адаптивния тип Хомо сапиенс. Тази догадка се придържа главно към концепцията, че ловните умения на неандерталците не са се развивали в сходство с повишените потребности от такава смяна.
Нова догадка обръща взор към друга опция, която свързва края на този клон от човешкото развиване, със здравословни проблеми, за които те се оказват неподготвени.
Според откриватели от американски университет неандерталците са изчезнали поради ушни инфекции, с които не са съумели да се оправят. Кое им дава съображение за такива заключения?
Антрополозите от университета на Ню Йорк са създали реконструкции на евстахиевите тръби на този липсващ човешки тип. Евстахиевата тръба е канал, който съединява междинното ухо с устната празнина. При дребните деца ъгълът, под който е ситуиран канала, разрешава задържането на бактерии в ухото и по тази причина в ранна възраст децата са предразположени към ушни инфекции.
Това са съществени проблеми, които могат да станат хронични. Тежките възпаления провокират гноясал отит, който може да приключи със гибел, в случай че насъбраната гной стигне до мозъка. След 5-годишна възраст тази особеност изчезва, защото се трансформира ъгълът на канала и бактериите към този момент не съумяват да се развиват в ухото.
Специалистите забелязали, че структурата на междинното ухо на неандерталците не се е променяла с възрастта и те са оставали уязвими за ушните инфекции през целия си живот. Превръщането на този вид болести в хронични е сложило под опасност оцеляването на цели групи, защото те не са успявали да добиват нужната им храна и други запаси, значими за оцеляването им.
При други проучвания на анатомията на неандерталците учените са забелязали костни израстъци по стените на ушните канали, наричани екзостоза. Такова образувание се получават при два случая.
Единият е при гмуркачите и плувците, в резултат на взаимоотношението с водата. Другият е при висока заболеваемост, породена от замърсяване на ушните канали и генетична предразположеност към отити.
Възможно е това да е единствено част от цялостната картина на измененията, които са се оказали непостижими за превъзмогване от неандерталците. По създание те водят към същия извод - неприспособимост към изискванията за живот. Оцеляват единствено най-адаптивните.
