„Дани и дълбокото синьо море“ на Пловдивския театър
Един изцяло друг взор върху красивата истина, че любовта е избавление. История за двама новобранци, разочаровани и гневни, които като всички нас мечтаят за най-простички и значими човешки неща – непосредственост и сигурност. Пиесата „ Дани и дълбокото синьо море “ е първият сериозен пробив в драматургията на Джон Патрик Шанли, сценарист на „ Лунатици “ и притежател на „ Пулицър “. Първата режисура на пиесата е през 1984 година и в нея ослепително дебютира випускникът на Училището по трагични изкуства към Йейл.
Първата българска режисура е осъществена по превода на Параскева Джукелова, за която знам още от, че има уязвимост към хубави човешки истории; режисьор е Ованес Торосян, в основните функции са и Георги Гоцин. Крайният резултат може да се демонстрира умерено и на най-големите подиуми по света – представлението е прочувствено, шеметно и мощно въздействащо.
Малката театрална зала по принцип подготвя към по-близък контакт с публиката, само че съответно тук присъединяване в действието е безусловно директно, като първоначално Дани – героят на пиесата, седи в залата. Има още няколко сходни режисьорски решения, които са доста свежи, разнообразни и демонстрират, че публиката има предпочитание и опция да бъде освен това от ръкопляскаща и смееща се навалица.
Дани и Роберта се срещат в занемарен бар в Бронкс. Той е безмълвен хулиган, тя е бъбрива жертва. Контактът сред тях е неминуем, тайните им са напълно на повърхността. Малко по-късно същата вечер и след още няколко напитки двамата се озовават в нейната стая. Пиянските им фантазии и откровения са колкото трогателни, толкоз и наивни. На сутринта Роберта знае, че приказката свършва и може да се надява най-вече на една взаимна закуска. Дани обаче е друг, той бързо се пали, само че този път също по този начин бързо е взел най-важното решение в живота си. Двамата просто би трябвало да повярват, че за тях може да има по-различно бъдеще.
Каталин Старейшинска и Георги Гоцин са страхотни в основните функции – химията сред тях се усеща съвсем физически, страстите им са заразителни, а силата им е неизчерпаема. Балансирането на ръба сред свирепост и доверчивост е сложна актьорска задача и сигурно основава дискомфорт и у публиката, тъй като животът постоянно наподобява по този начин, даже и да не желаеме да го признаем. Много почтен и откровен театър!
Следващите представления са в Пловдив на 16 май и в театър " Възраждане " в София на 20 и 30 май.
Първата българска режисура е осъществена по превода на Параскева Джукелова, за която знам още от, че има уязвимост към хубави човешки истории; режисьор е Ованес Торосян, в основните функции са и Георги Гоцин. Крайният резултат може да се демонстрира умерено и на най-големите подиуми по света – представлението е прочувствено, шеметно и мощно въздействащо.
Малката театрална зала по принцип подготвя към по-близък контакт с публиката, само че съответно тук присъединяване в действието е безусловно директно, като първоначално Дани – героят на пиесата, седи в залата. Има още няколко сходни режисьорски решения, които са доста свежи, разнообразни и демонстрират, че публиката има предпочитание и опция да бъде освен това от ръкопляскаща и смееща се навалица.
Дани и Роберта се срещат в занемарен бар в Бронкс. Той е безмълвен хулиган, тя е бъбрива жертва. Контактът сред тях е неминуем, тайните им са напълно на повърхността. Малко по-късно същата вечер и след още няколко напитки двамата се озовават в нейната стая. Пиянските им фантазии и откровения са колкото трогателни, толкоз и наивни. На сутринта Роберта знае, че приказката свършва и може да се надява най-вече на една взаимна закуска. Дани обаче е друг, той бързо се пали, само че този път също по този начин бързо е взел най-важното решение в живота си. Двамата просто би трябвало да повярват, че за тях може да има по-различно бъдеще.
Каталин Старейшинска и Георги Гоцин са страхотни в основните функции – химията сред тях се усеща съвсем физически, страстите им са заразителни, а силата им е неизчерпаема. Балансирането на ръба сред свирепост и доверчивост е сложна актьорска задача и сигурно основава дискомфорт и у публиката, тъй като животът постоянно наподобява по този начин, даже и да не желаеме да го признаем. Много почтен и откровен театър!
Следващите представления са в Пловдив на 16 май и в театър " Възраждане " в София на 20 и 30 май.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ