Значението на цветовете в различните народи
Един и и същи цвят провокира разнообразни асоциации при другите хора, при другите нации и култури. Червеният цвят да вземем за пример относително наскоро се употребява за сигнал „ Стоп ” на светофара.
Първият света стоп-сигнал е представлявал черни букви на бял декор. В Китай аленият цвят се счита за цвета на щастието и носи шанс.
Жълтият цвят се свързва освен с позитивната конфигурация, която дава, само че също по този начин с клюкарската преса, а и с заведенията за психологично заболели.
В продължение на дълги години стените в психиатричните клиники са били боядисвани в жълто, тъй като се е считало, че хората с психологични отклонения не са толкоз дейни в пространства, боядисани в жълто.
Психиатрите се боядисвали жълти освен от вътрешната страна, само че и извън. Според проучвания дребните деца се депресират, когато са в жълто помещение, и доста плачат.
Колкото до жълтите вестници, по този начин почнали да назовават клюкарската преса през 1894 година. Тогава в американския вестник New York World са се отпечатвали комикси, които са се наричали „ Жълтото дете ”.
Паралелно с това на страниците на вестника се появявали публикации за нещастни случаи, убийства и всемирски събития. Така зародило понятието „ жълт вестник ”.
Синьото и розовото са станали цветовете на момченцата и момиченцата едвам в средата на предишния век. Дотогава се е прилагало тъкмо противоположното предписание – момченцата се обличали в розово, а момиченцата – в светлосиньо.
Това се дължало на обстоятелството, че розовото се считало за ярък колорит на аленото, а аленото постоянно се свързва с експанзия. Светлосиньото е било за момиченцата, защото в такива облекла те приличали на феички.
Изразът „ синя кръв ” произлиза от испанската илюзия, че вените на аристократите са по-сини, в сравнение с тези на елементарните хора. Аристократите изглеждали по-бледи, тъй като прекарвали навън по-малко време от елементарните хора, а върху бялата кожа вените се открояват по-ясно.
Черният цвят има повече негативни символики от всички други цветове. В западната просвета това е цветът на гибелта. Ненапразно развилнялата се през четиринадесети век чума била наречена Черната гибел. Лилавото е цветът на скръбта в Тайланд.
Белият цвят е цветът на гибелта и тъгата в източните страни. Освен това белият цвят символизира капитулацията. Бялото знаме като знак за капитулиране е било развято още през първите епохи от новата епоха. Преди това античните римляни признавали провалянето си, като вдигали щитовете си над главите.
