Един човек казал на стареца Паисий: По цял ден спя!.

Един човек споделил на стареца Паисий: „ По през целия ден дремя! ”. А той му отвърнал: „ Няма неприятно, най-малко като спиш, не вършиш грехове! ”. Какви хора са светците – дори грешките, греховете и бъркотиите, които им разкриваме, превръщат в мил умисъл, тъй като имат примирение. То ги кара да гледат красиво на нещата, да скланят глава и да не се държат по този начин наперено: „ Слушай да ти кажа! Това да го отсечеш! Онова да го поправиш! ”. Не, светците нищо не ти споделят, не изискват нищо, не търсят нищо, само от себе си търсят всичко, себе си порицават и санкционират, борят се. Обичат всички други и се прекланят пред всички. Направиха ми впечатление думите на св. Нифон, свещеник Константийски: „ Когато гледаш някой, поставяй себе си въображаемо под нозете му и въображаемо се наведи ”. Така и аз, който приказвам тука, не съм нещо, а се помирявам пред тебе. Можеш ли да се навеждаш? Да се навеждаш както вършат житните класове? Когато житото порасне и натрупа плод, то натежава и се накланя, върхът си навежда. И казваш: Има плод, има наличие. Когато имаш наличие, се навеждаш, когато нямаш наличие – хвърчиш. Но ти искаш да се виждаш, да се отличаваш, както е житото първоначално, бихме споделили, в неговата младенческа възраст. Такъв е и младият човек, който е хубав, само че и себелюбив, затруднява се да се смири, тъй като има висока представа за себе си, желае да се постанова, да се вижда, да бъде чут...

Затова е велико нещо да имаме примирение, да просим примирение от Господа, да се навеждаме пред Господа, да ни вижда по този начин смирени и да ни благословя. И дано да внимаваме, тъй като, в последна сметка, тази горделивост е най-големият ни проблем. Най-големият проблем е моят нарцисизъм. Какво сподели? И при теб също? Зная го. Казах го по този начин, за да не те засегна, само че е истина и разбрах, че в последна сметка това важи и за тебе. Ако размислиш за всички мои и твои проблеми, скъпи приятелю или приятелко, ще установиш, че за всичко, буквално за всичко е отговорно нашето его. Нашият нарцисизъм е отговорен за всичко. Може би ще възразиш: „ Ама, аз какво съм отговорен, нарцисизъм ли е, че съм се разболял, от нарцисизъм ли съм се разболял? ”. Не. Навярно не си се разболял поради своя нарцисизъм, въпреки че егоизмът поразява и тялото, само че това, че протестираш заради заболяването си, пак е демонстрация на егоизъм. Защото, ако имаше примирение и болестта щеше да възприемеш вярно. Разбираш ли? Защото заболяването сама по себе си не е проблем, а въпросът е по какъв начин човек я възприема, по какъв начин я прекатурва в себе си, по какъв начин я пояснява, по какъв начин я приема, по какъв начин те допира тя и на каква почва пада, на каква земя.

За всичко е отговорно твоето его. За терзанията, недоволството, в случай че всичко ти е отговорно, в случай че се оплакваш, в случай че роптаеш в живота, в случай че нещо ти липсва и чувстваш в себе си тъга – това е по този начин, тъй като Христос ти липсва, както и смирението. Липсва ти примирение, а изобилства твоето его. Това е нашият проблем – мощният нарцисизъм.

Пита някой: „ Как можа да ми се случи това? Откъде ми пристигна?! ”. Отвсякъде. Отвсякъде можеш да паднеш в пропастта на егоизма. Не съществува единствено една заплаха, та да ти каже някой: „ Внимавай! Само отсам не минавай! ”. Отвсякъде може да ти пристигна. Както влакът може да падне и отляво, и отдясно, такава е нашата душа. Затова  се споделя, че минаваме през доста примки и пеем през Великия пост: „ Внимавай, душо моя! Душо моя, душо моя, стани, събуди се, защо спиш? ”, защото идват изкушения, ще те хвърлят в примките на егоизма, ще те захвърлят и отсам, и оттова.

Дяволът това най-много желае да аргументи на индивида, както е направил и с първите хора: хвърлил ги е в клопката на егоизма, предиздвикал ги е да имат високо мнение за себе си, доверие в себе си, в убеждението си, че „ това, което споделям, по този начин би трябвало да бъде! Това, което аз помислих, то е вярното! Край! Така би трябвало да стане! Държа на мнението си и не одобрявам никой да го оспорва! Не одобрявам да го разисквам. Искам единствено да го наложа – това е моето мнение! ”.

Всички страдаме от нашето его и най-много от скрития нарцисизъм, който е доста по-подъл и по-опасен, тъй като не се вижда. Скритата горделивост вреди повече от всичко, защото другият, неверният, с какво да се гордее? И той може да е лакомец, само че индивидът, който самичък себе си е унизил, все едно споделя: „ Всички ме знаят, виждали са ме е в квартала... Всички знаят, че у дома се караме, ругаем се, че вземам опиати, че съм станал за срам. Всички знаят, какъв съм – лош ”.

За разлика от него, теб те считат за добър. Добрият човек има по-коварен нарцисизъм, защото се проявява по заобиколен метод. Докато оня, който с все сила се хвърля в прегрешението, прави това пред очите на всички, хората се отвращават от него и това е неговият късмет. Защото, когато хората се отвръщат от тебе, Бог по-късно те обича. Един неверен човек, от който ти се гнусиш, разбираш ли? – него Бог обича. Когато видиш някой на открито намерено да бърка, ти се възмущаваш, казвайки: „ Докъде стигнахме!? Какво е това общество!? Какви са тези хора? ”, ти към този момент хвърляш по него една кофа с твоето пренебрежение, една кофа с тиня и по този начин го смиряваш. Ти губиш, а той печели. Ти губиш, тъй като си се погнусил от този човек, чийто нарцисизъм е забележим. Твоята скрита горделивост обаче, по кое време ще я видиш?

Ти губиш, той обаче печели. Ти губиш, тъй като си се погнусил от този човек, който има някаква забележима горделивост. Своята собствена скрита горделивост, обаче, по кое време ще я видиш? Гордостта, която никой не вижда? Само ти я знаеш. И Бог. Скритият лакомец обаче, така наречен добър човек, трябва да се погнуси – знаеш ли кого? От самия себе си – това ще бъде неговото умиване. Ако самичък се погнусиш от своето его, ще се умие душата ти. Да си кажеш: „ Ето, хората ме считат за добър! Срам за мен! Гнус ме е от себе си! Наричат ме добър човек, а аз знам какъв брой съм неприятен, измамник и лицемер. Но по какъв начин да знаят моята загадка, моята пристрастеност, моята отпадналост, недостатък, прикрит живот, думи, мечти, животът ми у дома, по какъв начин се отнасям към околните си, а не какво демонстрирам на открито. Няма от кое място да го знаят... ”.

Имаме високо мнение за нашето его, за себе си, за нашите харизми, за всичко. Някои хора се оплакват: „ Не ми идва ентусиазъм от Бога, не усещам Бога! ”. Виж, с цел да почувстваш небесните и божествени неща първо би трябвало да изчезне твоята „ велика концепция ”, твоята огромна визия за себе си пречи да се открие голямата концепция на Бога за теб. Твоето его е обзело изцяло въображението ти, мисълта ти. Създаваш си разни показа, сюжети, казваш кой си и какво си и така отделяш себе си от другите.

Смирените хора са доста хубави, бих споделил, че те са най-хубавите индивиди. Хубаво е да срещнеш в живота си смирени хора, да вземеш мощ от техния образец, наслада от тяхната сладка душа, което основава в теб покой, разтуха, тишина – много хубаво нещо. Хубаво е да правиш нещо малко и смирено, а неприятно е да правиш доста и егоистично. Да кажеш една кратка молитва, тъй като толкоз можеш, толкоз ти идва от сърцето, е положително. Егоистично е да се правиш, че се молиш дълго, тъй като другите те гледат: „ Вижте какъв брой време се апелирам! ”. Направи дребното, само че да е смирено. Ако се чувстваш, че си заслужен за учудване, си изгубил твоята премия. Не си ли го схванал? Много тънко нещо е да правиш положителното по добър метод. Да направиш някакво положително, само че да го направиш добре, по верен метод, а не просто да кажеш „ Направих еди-какво си ”, а да го направиш смирено.

Егоизмът пронизва всички сфери на живота ти. Като се почне от това по какъв начин готвиш, по какъв начин седиш, по какъв начин се обличаш, по какъв начин се сресваш, по какъв начин вървиш, по какъв начин приказваш – всичко. За стареца Паисий един човек споделяше: „ Този човек има голямо примирение! ”. Само, защото го беше видял по какъв начин бели един портокал. Нима смирението личи и от метода, по който белиш един портокал? Да, по този начин е. По същия метод и егоизмът може да си проличи от начина, по който чистиш един портокал. Смиреният за всичко благодари.

Всяко нещо носи в себе си или примирение, или нарцисизъм. И колкото и да е необичайно, това постоянно се демонстрира. Хубаво е да имаш примирение във всички свои прояви, да правиш нещо малко и смирено, и естествено последователно да разширяваш нещата. Не желая да ви кажа да се отпускате и да си внушавате, че нищо не е нужно да вършим, а да не се облягаме на положителните каузи, които вършим, и, второ, да ги вършим вярно. Да си даваме сметка, когато приказваме нещо, както в този момент аз, защо го вършим. Заради Бога? За себе си? Или с цел да ме харесате и да ми кажете „ Браво! ”? Бог знае. Той ни споделя да не съдим, а да ревнуваме смирението на светци и да го желаем.

Ако беше преклонен, щеше да си най-хубавият човек на земята. Щеше да си най-хубавата жена на света. За мъжа си щеше да си фантазия, драгоценен камък, само че ти липсва примирение. И на мъжете това липсва, и на децата, и на всички нас това е, което ни липсва. Не ти липсват нещата, които си видял на витрината и са ти сграбчили окото. Не е новият автомобил или телефон, с който искаш да смениш своя. Смирение ти липсва преди всичко. Ако го притежавахме, щяхме да гледаме на всичко около нас по друг метод, бихме постъпвали друго и животът ни като цяло би бил доста по-хубав и хармоничен.   

Всичко, с което се гордеем, е откраднато – прочетено, чуто, казано от други преди нас. С непознати неща се хвалим. Нещата, които задоволяват егото ни, са като опиатите – упояваш се. Не споделям да не казвате по някоя добра дума на другия човек, казвайте, само че не и ласкателна хвалба. Понякога някой има потребност от освежаване, от поощряване. Детето би трябвало да го насърчиш, когато се колебае, добре е да му кажеш: „ Браво! ”, като виждаш неустановеност на лицето му. „ Добре стана, юначе! Браво ”. И по този начин веднъж, два пъти, три пъти. После обаче почва да се ласкае от хвалбите. Това не предизвиква положително на душата. Така става и при възрастните – започваме да се надуваме и цялото ни положително умира! Трябва да си партерен и да схванеш, че всяко милосърдие и всеки подарък идва свише от Отца на светлините. Бог, Който е направил всички звезди на небето и всичко хубаво на тази земя, Той ни приземява и ни дава всичко добро тук, на земята, и в нашия разум за наше прояснение, само че то не е твое. Кое е твое, детето ми? Какво твое имаш? Твоето пустославие – празната популярност.

Тщеславието изпълва душата ти с доста празноти, не се чувстваш задоволен от това, което правиш, не се успокояваш, не си удовлетворен. Сигурно искаш да вървиш напред? Спри, изкарай егото от своите прояви, от всички свои придвижвания, скрий се. В духовния живот, с цел да вървиш добре в живота на Христос и на Църквата, не се нуждаеш от реклама, а би трябвало да се смиряваш, както се скриват цикламите, които са толкоз хубави. Не е нужна реклама. И когато Бог желае, ще те изведе на повърхността. Когато Бог желае, ще докара хора и въпреки и прикрит, ще те намерят и на другите ще те покажат. Не е нужна показност в духовния живот. Смири егото си. И в случай че приемеш със смирение горчивината, която другият ти предизвиква, това те услажда, т. е. той потегля да те огорчи, а ти ставаш по-благ посредством горчивината. Защото дружно с горчивината поглъщаш Божията берекет, която подслажда всичко и трансформира отровите на живота в елексир, и всичко става положително.

Искаш да седиш на престол? Седни на една пейка и кажи: „ Кой съм аз? Какво съм аз? Високо мнение имам за себе си! ”. Имаш тапия? И какво от това – половин Гърция взема дипломи и до каква степен стигнахме? Успяхме ли, станахме ли значими хора? Имаме ли примирение, имаме ли обич? Светът на по-добре ли потегли? Дипломи имат и тези, които разрушават света – кой го разрушава, баба ми и дядо ми? Дядото и баба ми са на село, не знаят по какъв начин да се подпишат, само че не са разрушили света. Естествено и дипломираният не е разрушил света, тъй като е учил, а тъй като е учил егоистично и е употребявал дипломата си по себелюбив метод. Не оспорвам образованието, откакто и ние сме образовани. Но какъв брой хубаво е в живота да възлюбим периферията, това презряно място, където другите не ни отдават значение. Ако отидем да седнем на последното място, там ще намерим и други за компания – ще намерим нашия Господ. Ако седнеш на презряно място, ще видиш до теб презрения Иисус. Това е хубавото. И тогава Господ ще ти даде Неговата популярност. Ти ще Му кажеш: „ Нима и Ти си тук? ”. Той ще ти отвърне: „ А къде да съм? В центъра ли? В центъра съм не Аз, а тези, на които им харесва да се назовават учители, господари, а Аз съм в края. Ако искаш да Ме намериш, там ме търси ”. Когато бъдеш ненавиждан и се смириш, когато бъдеш изпъден, когато другите стъпчат твоето его и те оставят в ъгъла, тогава ще намериш твоя Бог. Тогава ще почувстваш Господа. Това е доста хубаво.

Нека водим нашата битка. Днес ще ти бъдат дадени благоприятни условия, още от сутринта, да се смириш, да кажеш едно „ Добър ден! ” на този, който се правеше, че не виждаш, да проявиш любов към някого, за който се питаше: „ Ама за какво аз да направя първата стъпка? ”. Ти ще я направиш, тъй като по този начин ще се подслади животът ти.

Ако има горделивост и нарцисизъм, те те изолират и от хората, и от Бога. Егоизмът е изолационна лента, изолационен материал, който те отделя от Бога, тъй че да няма никакъв сред теб и Него. Божията берекет не може да влезе в теб, в случай че имаш нарцисизъм. Егото би трябвало да изчезне и на негово място да пристигна Христос. Имам поради да изчезне неприятното его, нашето остаряло аз, защото съществува и положително его, с което отбелязваме своето съзнание, персоналност, харизми. Това е аз-ът, който Бог ни е дарил. Христос споделя: „ Възлюби близък си като себе си ”, т. е. да обикнеш другия по този начин, както себе си обичаш. Следователно, имам едно аз, моето аз. Но моето неприятно „ аз ”, сиреч себелюбието, пристрастеностите, нервите, егоизмът – това не са моето истинско аз, което Бог ми е дал, моята персоналност. Лошото „ его ” на индивида не носи Неговия щемпел, това са моите немощи. Трябва да разграничаваме нещата: неприятното его ще намразя, ще водя война с него и ще го стъпча, тъй като не ми оказва помощ да се приближа към Бога. Доброто его ще запазя и развъртвам в Бога.

Дано намалее трéската на нашия нарцисизъм, тъй като тя замъглява душата. До нас има хора, които горят от такава тресчица – те безусловно изгарят от лудостта по какъв начин ще наподобяват, по какъв начин ще ги слушат, по какъв начин ще ги погледнат и непрекъснато се стараят да впечатляват и да се преструват на това, което не са. Защото реално ние не сме такива, каквито се демонстрираме на открито, а сме доста небогати, малки, незначими.

Всичко към нас ни учи на примирение. Когато отидеш на някое заравяне и чуеш това, което свещеникът споделя най-после: „ Пръст си и в пръстта ще се върнеш ”, там разбираш цялата истина. Пръст си, брате мой, пръст си и отново се връщаш в пръстта. Там, откъдето си тръгнал, там завършваш. Дали твоята душа, безсмъртната и безконечната, която Бог ти е дарил, се смири? Това е въпросът, тъй като толкоз години ти се грижи за тялото си, задоволява егоизма си посредством него и се грижеше за външната страна и ето, пред теб е завършекът. Не е нужно да си богослов, нито духовник, дори християнин не е належащо да бъдеш, с цел да схванеш по какъв начин си организиран. Тлението е пред очите на всички ни.

Всички сме егоисти. Целта е да се смирим. Аз да смиря себе си и ти себе си, а не да стартира да се върша на твой учител, да ти се карам и да те коригирам. Майка Гавриила споделя, че нервите са затулен нарцисизъм. Защо се нервираш? Защото нещо не е станало по този начин, както ти го искаш. Кой го желае? Да не би ти или аз? Скритият ти нарцисизъм го желае и в случай че не стане неговата, незабавно започваш да се нервираш.

Нервираш ли се, значи си лакомец, това е! Обичам те, само че ти го споделям. И за мен се отнася. Когато се дразня, се дразня заради своя нарцисизъм. Смиреният в никакъв случай не се нервира, каквото и да стане. Обещали са ти тв приемник, а не са го донесли? Трябва да има някаква причина. Защо да се нервирам? Защо би трябвало да се скарам с всички в близост? Сега ти звучи разумно, само че в оня час, когато страстта се разпали и егоизмът е засегнат, тогава объркваме всичко.

Самият Господ е Смирение. Смирението значи да имаш Христос в себе си. Хубаво е да живееш в този свят, имайки смирено сърце, имайки в сърцето си Самия Господ, Който ще те утешава, успокоява. Ще живееш измежду вълци, както споделя Господ, ти ще бъдеш овца и няма да разбираш, че към тебе им вълци. Ще виждаш всички в близост като овци, а вълците нищо няма да ти предизвикват. Ще желаят да те сграбчен, да те раздерат и няма да могат да те закачат, тъй като Господ ще има защитен щит към тебе – Неговото свято примирение, което ще те крепи, покрива, разхубавява и пази.

Нека се подвизаваме Господ да ни даде от Неговото примирение, тъй като Той сподели: „ Научете се от Мене, понеже съм кротък и преклонен по сърце и ще намерите покой за душите си! ”.

Превод: Константин Константинов

Източник: dveri.bg, (със съкращения)
Снимка: Архимандрит Андрей Конанос, perivolipanagias.blogspot.ru