Всичко, което съм обичал, обичал съм го в самота - ЕДГАР АЛЪН ПО
„ Едгар Алън По – най-мощният публицист на своята ера – хипнотично изобразява по какъв начин парадоксът прониква в разсъдъка и господства над него с чудовищна логичност. “ – Шарл Бодлер
Едгар Алън По е прочут най-много със своите мрачни и злокобни истории, цялостни с мистерии, и е измежду първите американски писатели, които пишат творбите си под формата на разкази.
Създател е на детективския род в литературата.
Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като род.
Едгар Алън По е първият прочут американски публицист, който се пробва да изкара прехраната си единствено посредством писателска активност.
Казват, че последните му думи, преди да издъхне са: „ Сводестите висини ме обгръщат и Бог е изписал своите декрети върху челото на всяко основано човешко създание и демони олицетворени, тяхната основна цел ще са кипящите талази на черното обезсърчение. “
Не имам вяра в съвършенството на хората. Човешките старания нямат значително влияние върху човечността. Днес човек е единствено по-активен – нито по-щастлив, нито по-мъдър, в сравнение с е бил преди 6000 години.
Науката към момента не е дала отговор връх ли е на интелекта или не лудостта.
Всичко, което съм обичал, обичал съм го в самотност.
Никога не съм бил в действителност вманиачен, с изключение на в случаите, когато беше намесено сърцето ми.
Онова, което неправилно вземате за полуда, е просто прекомерна острота на сетивата.
Полудях с дълги шпации на ужасяващо здрав разсъдък.
Всичко, което виждаме или ни се привижда, не е нищо повече от фантазия в фантазията.
Хората ме назовават вманиачен, само че към момента не е изяснено дали лудостта не е висша форма на разсъдък и дали всичко славно – всичко задълбочено – не е рожба на болната мисъл на тези настроения на мозъка, достигнати за сметка на разсъдъка. Сънуващите през деня знаят доста неща, които убягват на сънуващите само нощем. В своите видения те съумяват да зърнат вечността и се разсънват разтреперани от мисълта, че са били на прага на огромна загадка. Научават по нещо частично от мъдростта, което е за положително, и повече от елементарното знание, което е за зло.
Вярвай единствено на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш.
Невидимото е единствената действителност.
Сънят – тези дребни изрезки гибел – по какъв начин единствено ги мразя.
Думите нямат силата да впечатлят мозъка без финия смут на действителността зад тях.
Абстракциите могат да забавляват и да занимават, само че не и да владеят мозъка. Убеден съм, че най-малко тук, на земята, философията постоянно ще ни приканва на вятъра да гледаме на качествата като на предмети. Волята може да се съгласи, душата, мозъкът – в никакъв случай.
Красотата, без значение от типа си, във върховата си форма вълнува сензитивната душа до сълзи.
И по този начин – млад и безразсъден – аз се влюбих в меланхолията.
В моето схващане цялото време е една среднощна тъга.
Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш.
Всички неща са положителни или неприятни посредством съпоставяне. Един изчерпателен разбор ще покаже, че във всички случаи удоволствието е единствено диаметралност на болката. Положителното наслаждение е единствено концепция. За да бъдем щастливи, ние би трябвало в това време и да сме страдали. Да не си страдал в никакъв случай, значи в никакъв случай да не си бил благословен. Болката, която изпитва примитивният живот на Земята, е единствената основа за блаженството на абсолютния живот в Рая.
Годините обич се изтриват от единствено минутка ненавист.
Ако желаете на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните.
Имам голяма религия в простаците – ще го нарека самочувствие.
Носът на тълпата е нейното въображение. Поради това, когато и да е може да бъде тихичко водена.
Глупостта е геният на недоразумението.
Универсалното схващане е Бог. За новите същества е нужна материята.
Можете ли да кажете за какво материята би трябвало да се уважава по-малко от съзнанието? Бог с всички качества, приписвани на духа, е не друго, а съвършенство на материята.
Границите, които разделят живота от гибелта в най-хубавият случай са неразбираеми и смътни. Кой може да каже къде свършва едното и къде стартира другото?
Има две тела – първично и приключено, които подхождат на двете положения – гъсеница и пеперуда. Това, което назоваваме „ гибел ”, е единствено мъчителна трансформация. Настоящото ни въпръщение е изменяемо, подготвително, краткотрайно. Бъдещото ни олицетворение е усъвършенствано, безусловно, безсмъртно. Целият план е абсолютният живот. Ние несъмнено знаем за метаморфозата на гъсениците. Ние сигурно – само че не и самите гъсеници.
