е сред най-активните изкуствоведи, куратори и критици у нас, а

е измежду най-активните изкуствоведи, куратори и критици у нас, а дългогодишните си наблюдения и проучвания тя сплоти в обемния труд " Въведение в българското модерно изкуство 1982 - 2015 ". Куратор е на съществуващата от към този момент 30 години изложба " Кредо Бонум " и също по този начин е част от фондация " Изкуство - Дела & Документи ".
Всяко настояще е ново за своите съвременници, надлежно и в бъдеще всяка художествена реакция би трябвало да е изцяло нова и неповторима, позиционирана в подтекста на своето време. Разбира се, не всеки път е по този начин. Още повече че българското изкуство поначало живее в непрестанно догонване по отношение на международните трендове.

Слава богу, новите генерации в изкуството влизат на сцената през най-различни порти. Младите художници учат на разнообразни места по света и нямат чувството, че би трябвало да дължат нещо на някого. Те са без багаж и в положителния, само че и в неприятния смисъл на думата. Най-общо персонално аз виждам в новите генерации, които сега се развиват, едно друго отношение към материалността на изкуството, към новата репрезентация, към връзката с публиката. То е все по-ефимерно, цифрово, полифонично.

Отсега се вижда нова вълна на интерес към живописта и рисунката. Завръща се фигуралната комбинация, която показва политически и обществено ангажирани тематики. В същото време, дали поради неналичието на мощни комерсиални галерии, в България крайният резултат от връщането към материалността на изкуството напълно не е механически идеален, нито дълготраен. Всичко наподобява и трае колкото една галерия.
Реклама
Това, което се задава като наклонност в България, е пазарът на изкуство. Той съвсем изцяло отсъстваше, само че не щеш ли последователно стигаме до него. За това има доста стопански, обществени и културни фактори: у нас към този момент има задоволително мощна междинна класа. Има и същински заможни хора. Изкуството е търсено на равнище интериор, което е първата естествена крачка към насърчаване на пазара. В същото време към този момент имаме генерации българи, които са живели и учили в чужбина - те имат друг културен опит, който търсят да приложат в България. В момента има доста аудитория за музейни и изложения на модерно изкуство и тази аудитория е отвън нормалния професионален кръг. Нормално е и да чуваме все по-често за огромни частни сбирки. Въпреки неприятните знаци, които страната насочва към този вид активност, към момента съществува визията, че колекционерството и търговията с изкуство наложително имат общо с нечистите пари, към момента практиката е тези действия да не се подтикват, а да подлежат на рестрикции.

Последните години ни научиха, че може да ни се случат изцяло непредсказуеми и невероятни неща. Всички наши показа за бъдещето рискуват да се окажат нереалистични. Затова можем единствено да спекулираме, както са правили първите писатели фантасти. Ако инцидентно нашите предвиждания се осъществен, ние ще бъдем провъзгласени за пророци, надарени с пророчески качества.

Струва ми се, че с тази бърза динамичност, с която живеем, след 30 години колелото ще се е завъртяло не един, а два пъти. Така че си представям, че тогава към този момент ще живеем в един постдигитален свят. Махалото ще бъде в точка, оптимално надалеч от високата технологичност, в която си мислим, че постоянно ще живеем. Представям си, че музеят на бъдещето в действителност ще бъде спокоен, закостенял, с комфортни пейки за сядане, от които да можем дълго да гледаме картина на Караваджо. И това е единствено оптимистичната ми фикция.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Свободно време