Демографски тенденции и проблеми в България
Две са най-често срещаните клишета: ниска раждаемост, която е мъчно измерима с другите европейски страни. Всъщност, ние сме някъде по средата. Второто е, че големият проблем на България е намаляването на популацията в безспорни бройки.
Проблемът не е в числеността, а какво стои като процеси, а точно измененията в етническата и възрастовата конструкция.
Когато приказваме за демографска рецесия би трябвало доста съществено да обърнем внимание към териториалния аспект. Едно от най-големите провокации, пред които е изправена България в сегашното и бъдещите десетилетия, са свързани с трендовете в развиването на демографските процеси. Задълбочаващата се демографска рецесия и обвързваните с нея неподходящи количествени промени на демографските параметри се отличават с доста огромна активност през последните три десетилетия и доближават такива прагови положения, при които се следи трайна дестабилизация в режима на естественото възпроизводство. Броят на популацията в България понижава през целия обсъждан интервал. Тази наклонност е резултат от характера на демографската промяна, защото при започване на 90-те години на XXI век популацията на страната навлиза в четвъртия стадий на демографския преход, от една страна, и на огромните емиграционни потоци, които са отражение на дълбоката икономическа рецесия, съпътстваща прехода, от друга.
Въпреки че демографската обстановка в България обрисува сериозна рецесия от близо 30 години, едвам в последните няколко тя стана тематика на обществен спор и се заприказва, че би трябвало да се вземат ограничения за нейното възстановяване. Този спор, обаче, е ориентиран в няколко неверни направления, фокусът и предприеманите ограничения не са свързани с най-съществените проблеми и това води до неналичието на резултати.
Постоянно се приказва за ниската ни раждаемост, намаляващият в безспорни стойности брой на родени бебета всяка година и застаряването на популацията. Да, те са факт, само че не това са главните проблеми, тъй като във връзка с коефициента на детност (средния брой деца на жена в детеродна възраст) България със своите 1,4 се вписва обикновено в стойностите на европейските страни, където този коефициент варира сред 1,1 и 2. В последните няколко години се раждат все по-малко бебета в безспорни стойности (2017 година – 56 436), само че това е обикновено, защото в този момент в детеродна възраст влиза поколението раждано през 90-те години на XX век, когато България бе към този момент в демографска рецесия, т.е. непрестанно се свива детеродният контингент население, за което способства, несъмнено, и продължаващата емиграция на хора в дейна възраст.
Застаряваща нация
Определено, България е измежду най-застарелите народи освен в Европа, само че и в света. И също по този начин е и единствената страна в цялата човешка история, при която при един от двата пола (женския) най-голямата кохорта население към този момент е в пенсионна възраст (60-64 г.). Но тук сме очевидци по скоро на демографски абсурд, а не на действителен проблем със застаряването. Защото ние имаме една от най-ниските междинни продължителности на живота в Европейски Съюз (74,7 г.), а не най-застаряло население. Това се получава поради фрапантния отвесен демографски дисбаланс в съотношението младо (до 29 г.) - възрастно (над 60 г.) население. И тук стигаме до главния демографски проблем на България, който е обвързван с продължаващата непрекъснато емиграция на образовани и квалифицирани хора в дейна възраст (18-50 г.). Така че, когато приказваме за демография в България, би трябвало да приказваме за едно главно нещо, а точно задържането на младежите в страната.
Раждаемостта като фактор
В началото на XXI век раждаемостта на популацията в България е 9,1‰. През идващите години, в следствие от възстановяване на макроикономическата конюнктура, понижаване на безработицата, следения стопански напредък, навлизането на контингенти, родени през 70-те години, когато е регистрирана по-висока раждаемост през 2008-2010 година, тя доближава до 10‰, след което още веднъж понижава до 9,4‰ през 2016 година По-младата възрастова конструкция на популацията в градовете и по-големият брой родилни контингенти дефинират и по-високата раждаемост на популацията в тях.
Миграция от село към град
През последното броене 68% от градските селища се образуват от доста дребните (до 3000 д.) и дребните градове (от 3001 до 10000 д.), само че в тях се образува едвам 13,8% от популацията в градовете. До 2030 година делът на тази група градски селища, ще нарасне до 76,1%. През 2011 година с изключение на столицата още шест града са с население над 100 хиляди души (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен), като в тях се образува 46,2% от градското население.
Спешни ограничения
Най-спешните ограничения и политики, които е належащо да бъдат подхванати в демографски и социално-икономически проект би трябвало да са в следните направления:
- създаване на районни демографски политики с явен акцент към изоставащите елементи на страната;
- последователно въвеждане на дуалното образование в образованието, което ще запълни потребностите на бизнеса и пазара на труда;
- насърчаване на самодейна имиграционна политика;
- финансово стимулиране на фамилии с две и повече деца;
- дейна активност по премахването на гетата на ромското население.
Препоръки вместо умозаключение
България се намира в мощно затруднена демографска обстановка, само че тя напълно не е безнадеждна, изключително на фона на неповторимите климатични запаси и обичаи, които има. Необходими са смяна на гледната точка, смяна на настройките и фокуса и доста целенасочена работа, с цел да бъдат обърнати отрицателните демографски трендове в положителни, и то в обозримо бъдеще. /БГНЕС
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Доц. Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Доц. доктор Надежда Илиева, началник на секция „ Икономическа и обществена география “ на Департамент География в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките.
Двамата учени са създатели на разбора „ Хоризонт 2030: Демографски трендове в България “.
Проблемът не е в числеността, а какво стои като процеси, а точно измененията в етническата и възрастовата конструкция.
Когато приказваме за демографска рецесия би трябвало доста съществено да обърнем внимание към териториалния аспект. Едно от най-големите провокации, пред които е изправена България в сегашното и бъдещите десетилетия, са свързани с трендовете в развиването на демографските процеси. Задълбочаващата се демографска рецесия и обвързваните с нея неподходящи количествени промени на демографските параметри се отличават с доста огромна активност през последните три десетилетия и доближават такива прагови положения, при които се следи трайна дестабилизация в режима на естественото възпроизводство. Броят на популацията в България понижава през целия обсъждан интервал. Тази наклонност е резултат от характера на демографската промяна, защото при започване на 90-те години на XXI век популацията на страната навлиза в четвъртия стадий на демографския преход, от една страна, и на огромните емиграционни потоци, които са отражение на дълбоката икономическа рецесия, съпътстваща прехода, от друга.
Въпреки че демографската обстановка в България обрисува сериозна рецесия от близо 30 години, едвам в последните няколко тя стана тематика на обществен спор и се заприказва, че би трябвало да се вземат ограничения за нейното възстановяване. Този спор, обаче, е ориентиран в няколко неверни направления, фокусът и предприеманите ограничения не са свързани с най-съществените проблеми и това води до неналичието на резултати.
Постоянно се приказва за ниската ни раждаемост, намаляващият в безспорни стойности брой на родени бебета всяка година и застаряването на популацията. Да, те са факт, само че не това са главните проблеми, тъй като във връзка с коефициента на детност (средния брой деца на жена в детеродна възраст) България със своите 1,4 се вписва обикновено в стойностите на европейските страни, където този коефициент варира сред 1,1 и 2. В последните няколко години се раждат все по-малко бебета в безспорни стойности (2017 година – 56 436), само че това е обикновено, защото в този момент в детеродна възраст влиза поколението раждано през 90-те години на XX век, когато България бе към този момент в демографска рецесия, т.е. непрестанно се свива детеродният контингент население, за което способства, несъмнено, и продължаващата емиграция на хора в дейна възраст.
Застаряваща нация
Определено, България е измежду най-застарелите народи освен в Европа, само че и в света. И също по този начин е и единствената страна в цялата човешка история, при която при един от двата пола (женския) най-голямата кохорта население към този момент е в пенсионна възраст (60-64 г.). Но тук сме очевидци по скоро на демографски абсурд, а не на действителен проблем със застаряването. Защото ние имаме една от най-ниските междинни продължителности на живота в Европейски Съюз (74,7 г.), а не най-застаряло население. Това се получава поради фрапантния отвесен демографски дисбаланс в съотношението младо (до 29 г.) - възрастно (над 60 г.) население. И тук стигаме до главния демографски проблем на България, който е обвързван с продължаващата непрекъснато емиграция на образовани и квалифицирани хора в дейна възраст (18-50 г.). Така че, когато приказваме за демография в България, би трябвало да приказваме за едно главно нещо, а точно задържането на младежите в страната.
Раждаемостта като фактор
В началото на XXI век раждаемостта на популацията в България е 9,1‰. През идващите години, в следствие от възстановяване на макроикономическата конюнктура, понижаване на безработицата, следения стопански напредък, навлизането на контингенти, родени през 70-те години, когато е регистрирана по-висока раждаемост през 2008-2010 година, тя доближава до 10‰, след което още веднъж понижава до 9,4‰ през 2016 година По-младата възрастова конструкция на популацията в градовете и по-големият брой родилни контингенти дефинират и по-високата раждаемост на популацията в тях.
Миграция от село към град
През последното броене 68% от градските селища се образуват от доста дребните (до 3000 д.) и дребните градове (от 3001 до 10000 д.), само че в тях се образува едвам 13,8% от популацията в градовете. До 2030 година делът на тази група градски селища, ще нарасне до 76,1%. През 2011 година с изключение на столицата още шест града са с население над 100 хиляди души (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен), като в тях се образува 46,2% от градското население.
Спешни ограничения
Най-спешните ограничения и политики, които е належащо да бъдат подхванати в демографски и социално-икономически проект би трябвало да са в следните направления:
- създаване на районни демографски политики с явен акцент към изоставащите елементи на страната;
- последователно въвеждане на дуалното образование в образованието, което ще запълни потребностите на бизнеса и пазара на труда;
- насърчаване на самодейна имиграционна политика;
- финансово стимулиране на фамилии с две и повече деца;
- дейна активност по премахването на гетата на ромското население.
Препоръки вместо умозаключение
България се намира в мощно затруднена демографска обстановка, само че тя напълно не е безнадеждна, изключително на фона на неповторимите климатични запаси и обичаи, които има. Необходими са смяна на гледната точка, смяна на настройките и фокуса и доста целенасочена работа, с цел да бъдат обърнати отрицателните демографски трендове в положителни, и то в обозримо бъдеще. /БГНЕС
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Доц. Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Доц. доктор Надежда Илиева, началник на секция „ Икономическа и обществена география “ на Департамент География в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките.
Двамата учени са създатели на разбора „ Хоризонт 2030: Демографски трендове в България “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ